Определение № 1016 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. Варна, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110110823 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД срещу К. В. Д., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 217, вх. 2, ап. 59, както следва:

- 48,32 лв. – главница за използвани ВиК услуги за период на потребление от 04.05.2022г. до 04.10.2023г. за клиентски номер 1506735 и абонатен номер 1001157, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2025 г. до датата на изплащане на вземането, както и сумата от 13,73 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 02.09.2022 г.-25.05.2025 г.

- 169,27 лева – главница за използвани ВиК услуги за период на потребление от 04.07.2022г. до 24.04.2025г. за клиентски номер 1506735 и абонатен номер 1506735, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2025 г. до датата на изплащане на вземането, както и сумата от 18,80 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 02.09.2022 г.-25.05.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по по ч. гр. д. № 7628/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

С разпореждане № 40646 от 29.10.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответника за отговор.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, към който са представени доказателства за заплащането на исковите суми.

Във връзка с дадените указания е депозирана молба от ищеца от 18.12.2025 г., в която е посочено, че признава плащането на процесните суми, както и присъдените съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, като е направено искане за присъждането на адвокатско възнаграждение за исковото производство от 100 лева, респ. 120 лева с ДДС.

С молба с вх. № 4287 от 19.01.2026 г. „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, чрез адв. Л. К. е посочено, че оттегля предявения иск срещу К.

Д., като е направено искане за присъждането на адвокатски хонорар от 120 лева с ДДС, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази етапа на производството намира, че за оттеглянето не е необходимо съгласие на ответника. Също така, изявлението за оттегляне е направено от пълномощник, който разполага с представителна власт да се разпорежда с предмета на делото. С оглед на горното, направеното искане по чл. 232 от ГПК, се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, а производството по делото – прекратено.

Доколкото заплащането на вземанията е направено от страна на ответника през м. декември 2025 г., респ. след депозиране на исковата молба, то следва да се приеме, че последният е станал повод за завеждане на делото и дължи заплащането на съдебно-деловодни разноски за исковото производство.

Ищецът претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 120 лева с ДДС, съобразно представени доказателства за направата на разноските. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящото производство от 61.36 евро /120 лева/.

Съобразно указанията, дадени в т. 13 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по установителния лист, на обезсилване подлежи издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените по чл. 415, ал. 5 от ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Затова и заповед № 3399 от 2

12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7628/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, подлежи на обезсилване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10823/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, поради оттегляне на исковата молба, на основание чл.

232 от ГПК.

ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.

„Владислав Варненчик“, бл. 217, вх. 2, ап. 59 да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: 103002253 сумата от 61,36 евро /120 лева с ДДС/, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 3399 от 12.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7628/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Варна по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3