Определение № 27314 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27314 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110137291 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Е. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба. С отговора си „К.“ ЕАД е предявило срещу ищеца насрещен осъдителен иск при условията на евентуалност, който е редовен, процесуално допустим и е налице връзка с първоначалните искове.

Съдът, след като констатира, че първоначалната искова молба и насрещната искова молба отговарят на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът Д. К. Е. твърди, че на 06.10.2024 г. е сключил с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХ, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1600 лв. за срок от 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 38,38 %, годишен процент на разходите от 45,91 % и общ размер на плащанията от 1900,34 лв.

Поддържа, че в договора и приложенията към него не са посочени ясно и изчерпателно компонентите, взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите, като в него не е включено възнаграждението по сключения на същата дата с „А.Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство в общ размер на 1122,06 лв.

Твърди, че предоставянето на поръчител от одобрено от кредитодателя лице фактически е 1 било условие за отпускане на кредита, а „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са свързани лица, като първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто. Сочи, че възнаграждението за поръчителство представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, а при включването му действителният ГПР би надхвърлил допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство поддържа, че той е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение е явно нееквивалентно на насрещната престация, договорът обезпечава задължение към свързано с поръчителя лице и при плащане от поръчителя възниква регресно вземане срещу потребителя.

След уточнение на петитума ищецът моли съдът: 1. да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХ/06.10.2024 г., сключен с „К.“ ЕАД, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; и 2. да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.10.2024 г., сключен с „А.Т.“ ЕООД, поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

Ответникът „К.“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва сключването на договора за кредит, предоставянето и усвояването на сумата от 1600 лв., уговорените ГЛП от 38,38 %, ГПР от 45,91 % и общ размер на плащанията от 1900,34 лв., както и че възнаграждението по договора с „А.Т.“ ЕООД не е включено в ГПР. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е било право, а не задължение на кредитополучателя, че кредитът е можел да бъде заявен и без обезпечение и че размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не му е бил известен при сключването на договора за кредит. Сочи, че договорът с „А.Т.“ ЕООД е сключен впоследствие в отделна електронна среда и възнаграждението по него не представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.

При условията на евентуалност „К.“ ЕАД поддържа, че евентуалната недействителност на уговорката за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не обуславя недействителност на договора за кредит. Моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Ответникът „А.Т.“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва сключването на договора за предоставяне на поръчителство, размера на уговореното възнаграждение от 1122,06 лв. и връзката му с Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХ/06.10.2024 г. Поддържа, че договорът по правната си същност е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с кредитодателя. Твърди, че услугата е избрана доброволно от ищеца, възнаграждението е ясно посочено и е съобразено с размера и срока на гарантираното задължение, като при предсрочно погасяване не се дължи за периода след пълното изплащане на кредита.

Поддържа, че договорът е сключен след договора за кредит в самостоятелна 2 електронна среда, че свързаността между двете ответни дружества не заличава тяхната отделна правосубектност и не води сама по себе си до скрито оскъпяване на кредита. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

С насрещната искова молба „К.“ ЕАД твърди, че кредитната сума от 1600 лв. е изцяло усвоена от Д. К. Е., че всички погасителни вноски са падежирали, последната на 31.07.2025 г., и че по договора не са извършвани плащания. При условията на евентуалност – ако бъдат уважени първоначалните искове за недействителност – моли Д. К. Е. да бъде осъден да му заплати сумата от 1600 лв., представляваща чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Д. К. Е. не е подал отговор на насрещната искова молба.

II. Правна квалификация на предявените права:

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове: срещу „К.“ ЕАД – с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХ/06.10.2024 г.; и срещу „А.Т.“ ЕООД – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.10.2024 г. поради накърняване на добрите нрави.

Предявен е при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск от „К.“ ЕАД срещу Д. К. Е. с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 1600 лв., представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 06.10.2024 г. между Д. К. Е. и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХ за сумата от 1600 лв., със срок 10 месеца, фиксиран ГЛП 38,38 %, посочен ГПР 45,91 % и общ размер на плащанията 1900,34 лв.; че кредитната сума е изцяло усвоена; че на същата дата между Д. К. Е. и „А.Т.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с уговорено възнаграждение в общ размер на 1122,06 лв.; както и че това възнаграждение не е включено при изчисляването на посочения в договора за кредит ГПР.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По първоначалния иск срещу „К.“ ЕАД в тежест на ищеца е да установи фактите, от които извежда недействителността на договора за потребителски кредит, включително че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, известен на кредитодателя и задължителен за получаването му, както и че невключването му в ГПР води до несъответствие между посочения и действителния размер на ГПР и до превишаване на максимално допустимия 3 размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В тежест на „К.“ ЕАД е да установи възраженията си, че предоставянето на обезпечение не е било задължително условие за получаване на кредита, че кредитополучателят е имал реална възможност да получи кредит без обезпечение и че възнаграждението по договора с „А.Т.“ ЕООД не му е било известно към момента на сключване на договора за кредит.

По първоначалния иск срещу „А.Т.“ ЕООД в тежест на ищеца е да установи фактите, от които извежда противоречието на договора за предоставяне на поръчителство с добрите нрави, включително твърдяната явна нееквивалентност на насрещните престации, липсата на реална самостоятелна икономическа полза за потребителя и функционалната свързаност на договора с кредитното правоотношение.

В тежест на „А.Т.“ ЕООД е да установи възраженията си относно доброволния характер на услугата, начина на формиране на възнаграждението, неговата съразмерност спрямо размера и срока на гарантираното задължение и действителното поемане на насрещна престация.

По насрещния иск в тежест на „К.“ ЕАД е да установи предоставянето и усвояването на сумата от 1600 лв. В тежест на Д. К. Е. е да установи извършени плащания, намаляващи размера на дължимата чиста стойност на кредита.

ПРИЕМА представените с първоначалната искова молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото между страните не е спорно кои разходи са включени в посочения в договора ГПР, размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и обстоятелството, че то не е включено в ГПР.

ПРЕПИС от отговорите на ответниците да се връчи на ищеца, който може да вземе становище и да ангажира доказателства във връзка с тях най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а направените разноски остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 09,40 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5