Решение № 2476 от 01.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2476 гр. Пловдив, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330111911 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, против Г. Д. Ф., ЕГН **********, Н. И. Ф., ЕГН ********** и М. Н.

Ф., ЕГН ********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата *** П. А. Ф., с която са предявени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „Рива Кредит“ ООД и Г. Д. Ф. е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата от 7300 лева, която следвало да бъде върната с договорна лихва.

Ответницата изпаднала в забава, поради което ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение – уведомление, която била получена от ответницата на **** г., от която дата кредитът следвало да се счита за предсрочно изискуем.

Твърди, че към **** г. ответницата Ф. знаела за задълженията си към дружеството в размер над 7833,70 лева, но плащане след получената покана така и не последвало. Сочи, че същата предприела действия по прехвърляне и учредяване право на ползване на притежавания със **** й в режим на СИО недвижим имот, с цел да попречи на удовлетворението на кредитора.

С нотариален акт № **, том ** от *** г. на СВ – П., ответницата Ф. и *** й продали на *** си – ответникът М. Ф., притежавания от тях в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., район Ю., п. к. ***, ул. „А. Х.“ № **, блок ***, вход „*“, етаж *, ал.**/**, за сумата от 9000 лева, която била много под пазарната цена и данъчната оценка на имота, като продавачите си запазили, заедно и поотделно, право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху 2/3 ид.ч. от имота, а в полза на **** им – ответникът Н. Ф., учредили безсрочно и възмездно право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота, срещу сумата от 600 лева.

1

Твърди, че за дължимите по сключения договор за кредит суми, в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист № ****/20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 16807/2020 г., въз основа на който било образувано изп. дело №***/*** г. по описа на **** **** ***, с рег. № ***. Предвид липсата на имущество на длъжника, за кредитора било изключително трудно да получи дължимите суми, като постъпления имало единствено от наложен запор на банкова сметка. Сочи, че две години след образуване на изп. дело, дължимите суми били в размер на 7345,24 лева.

Поддържа, че ответницата е станала длъжник на ищеца преди извършване на разпоредителните сделки, като същата знаела, че чрез тях ще увреди кредитора си.

Освен това, приобретателите – ответниците М. Н. Ф. и Н. И. Ф., също знаели за увреждането, като тяхното знание, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, се предполагало, доколкото били низходящи на длъжника.

Предвид изложеното се моли за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения на **** г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., район Ю., п. к. ****, ул. „А. Х.“ № **, блок ***, вход „*“, етаж *, ал.**/***, до размера на 1/2 ид. част от имота, както и за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца сключения на 14.09.2020 г. договор за учредяване на безсрочно и възмездно право на ползване върху същия имот до размера на 1/6 ид. част, които договори са обективирани в нотариален акт № **, том ** от *** г. на СВ – П.. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. К. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който оспорва иска. Твърди, че към датата на сключване на договор за потребителски кредит № ***/**** г., била пенсионер, за което обстоятелство ищецът бил надлежно уведомен. Отпуснатият кредит й бил необходим за покриване разходите за лекарства, доколкото била в тежко здравословно и финансово състояние. Твърди, че месец след отпускане на кредита, позвънила на ***** от дружеството с молба за отсрочване на вноските по кредита с една година, за което получила положителен отговор. Началото на м. август 2020 г. получила плик и закрепено към него известие за доставка от „Рива Кредит“ ООД по „Български пощи“, но когато отворила плика – същият бил празен. Поддържа, че за издадения срещу нея изпълнителен лист разбрала, когато получила съобщение от *** **** *** през 2022 г. Сочи, че по образуваното срещу нея изп. дело № ***/**** г. по описа на *** ****, е наложен запор върху получаваната от нея пенсия, като всеки месец се правят удръжки за погасяване на задължението. Счита, че наложеният запор е достатъчен за обезпечение на вземането. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска. Твърди, че *** му – ответницата Г. Ф., сключила с ищцовото дружество договор за потребителски кредит № ***/**** г., като от 2016 г. била *** и получавала пенсия. Сочи, че през 2022 г. от нея разбрал, че има наложен запор върху пенсията, като всеки месец се правят удръжки за погасяване на задълженията й към ищеца. Счита, че пенсията й обезпечава напълно вземането на дружеството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Н. Ф., с който оспорва иска. Твърди, че баба му – ответницата Г. Ф., сключила с ищцовото дружество 2 договор за потребителски кредит №****/**** г., като от 2016 г. била **** и получавала пенсия. Сочи, че през 2022 г. от нея разбрал, че има наложен запор върху пенсията, като всеки месец се правят удръжки за погасяване на задълженията й към ищеца.

Счита, че пенсията й обезпечава напълно вземането на дружеството, както и, че разпоредителната сделка не уврежда ищеца, тъй като ежемесечно получава суми от наложения запор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответните страни – адв. К. в писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства договор за потребителски кредит от **** г., ведно с погасителен план към него, разписка за получена сума в размер на 7300 лева, покана за доброволно изпълнение –Уведомление, ведно с известие за доставянето й, Нотариален акт № **, т. **, вх. рег. № ***** г. на СЛв-П., изпълнителен лист от 20.05.2021г по ч.гр.д. № 16807/2020г. по описа на ПРС, молба за образуване на изп. дело, протокол за извършено разпределение, справка от ТР, Разпореждане от ТП на НОИ-Пловдив, уведомление за удръжки от ТД на НОИПловдив, съобщение от *** **** и копие на изпълнително дело № **/*** г.

От приетия по делото изпълнителен лист се установява, че ищецът има ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответната страна Г. Д. Ф. за сумата от 7300 лева главница, предсрочно изискуема считано от 03.08.2020г. , дължима по Договор за потребителски кредит № ***/****г., сумата от 530,42 лева договорна лихва за периода от 22.05.2020г. до 03.08.2020г., сумата от 4,05 лева неустойка по чл. 15.1. от Договора за периода от 23.05.2020г. до 03.08.2020г. и сумата от 271,74 лева обезщетение за забава за периода от 03.08.2020г. до 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 15.12.2020г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски- 162,13 лева заплатена държавна такса.

За изискуеемостта на сумите и обявяването на кредита за предсрочно изискуем ответната страна Г. Ф. е била уведомена на 03.08.2020г., на която дата й е връчена покана за доброволно изпълнение.

От приетия по делото Нотариален акт№ **, т. **, вх. рег. № ****г. на СЛв-П. се установява, че на 14.09.2020г. първият оттветник- Г. Ф. и *** й- И. Ф. са продали на *** си – втория ответник М. Н. Ф. за сумата от 9000 лева \сума, значително по-ниска от данъчната оценка на имота, която е в размер на 48 612 лева// притежавания от тях в режим на СИО самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., район Ю., п. к. ****, ул. „А. Х.“ № **, блок ****, вход „*“, етаж *, ал.**/***, като продавачите си запазили, заедно и поотделно, право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху 2/3 ид.ч. от имота, а в полза на *** им – ответникът Н.

Ф., учредили безсрочно и възмездно право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота, срещу сумата от 600 лева.

Между страните не е налице спор относно наличието на родствена връзка между ответниците, като Г. Ф. е *** на Н. Ф., *** на М. Ф. и *** на И. Ф..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът 3 намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е ***, низходящ, възходящ, *** или *** на длъжника. /чл. 135, ал. 2 от ЗЗД/. Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД предвижда, че когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото ищецът да докаже, че има качеството на кредитор преди разпоредителната сделка, която атакува; че първият ответник е извършил твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени интересите му на кредитор; че тримата ответници при извършване на разпореждането са знаели за увреждането.

От възприетата фактическа обстановка по делото, съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. ищецът безспорно доказа, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник- Г. Ф. преди разпоредителната сделка, която атакува.

Ищецът се легитимира като кредитор на парично вземане към ответницата Ф. въз основа на приетия по делото Договор за потребителски кредит и изпълнителен лист за дължимите по него суми, падежът на които е настъпил преди сключване на атакуваната разпоредителна сделка. Законът не изисква качеството на кредитор да е установено по съдебен ред, като предпоставка за уважаване на конститутивния отменителен иск. Достатъчно е ищецът да се легитимира като кредитор спрямо ответната страна въз основа на действително вземане, каквото в случая се установява, още повече, че изискуемостта /падежа на същото/ е настъпил в процесния случай преди ответницата Г. Ф. да се разпореди с имуществото си в полза на останалите двама ответници.

Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. по описа на ВКС, ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо, какъвто, обаче не е настоящия случай.

Доказа се от събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства и втората предпоставка за успешното провеждане на предявените искове – че първият ответник е извършил твърдяното разпоредително действие.

Безспорно, извършената продажба както и учредяването на пожизнено и право на ползване върху имота е увреждащо за кредитора – ищец, тъй като намалява имуществото на длъжника и по този начин лишава ищеца от възможността да се удовлетвори от това вземане. Не се споделят от съда съображенията на ответниците, че сделката не е увреждаща, тъй като по образуваното срещу Г. Ф. изпълнително за удовлетворяване на вземането на ищеца се правили удръжка от получаваната от нея месечна пенсия, защото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на кредитора.