Решение № 329 от 07.11.2016, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№329

07.11.2016г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав

На четиринадесети септември,

2016 година в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ

Секретар П.Г. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ

Гражданско дело № 1088 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.108 от ЗС.

Предявен е ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС от Р.А.Ю. ***, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София, ул. "Пиротска" №171 А, Министерство на регионалното развитие и благоустройството гр. София, с адрес: гр. София, ул. “Кирил и Методий” 17 за предаване ползването и собствеността на следния недвижим имот:

- Дворно място от 2640 кв.м, представляващо част от дворно място цялото от 3260 кв.м, представляващо имот пл.№966 в кв. 54 по плана на гр. Ч., находящо се в гр. Ч., а съобразно Скица №4, издадена на 07.01.2013г. от Отдел „Териториално и селищно устройство" - Община Ч. и Удостоверение за идентичност с изх.

№АБУ-2/08/01/2013г., понастоящем с пл. № 3737, попълнен по кадастралния план със Заповед №РД-09-152/15.06.1998г., попадащ в УПИ I - Пожарна охрана в кн.54 по плана на гр.Ч., ведно с построените в него: сграда, представляваща винарски склад със застроена площ 447 кв.м и сграда, представляваща едноетажно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре с 42 кв.м застроена площ, долепено за северната част на винарски склад.

Установителен иск за прогласяване на нищожност на основание чл.185,б."а" ЗЗД, чл.40 ЗЗД, чл.9 ЗЗД, както и на основанията на чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 574 от ГПК и във вр. с чл.578, ал.4 от ГПК, на изповяданата с Нотариален акт №151, том.1, дело №1200/16.06.1998г. сделка срещу Община Ч..

Осъдителен иск срещу Община Ч. и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за заплащане на обезщетение в размер на 950 400 лева за ползване на описания в т.1 от петитума имот за периода от 25.06.2005г. до 25.06.2010г., ведно със законната лихва за забава.

Ищцата твърди, че с договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г. М.Х.Л. й продал цялото си наследство /открито и - открито, възстановено и не възстановено/ оставено от покойната му майка Т.Р.С.-К., придобито от покойните й родители - Р.М.К. и Р.М.К., бивши жители на град Г.. Договорът бил съставен от нотариус Св.Василев, в район на действие, рег. № 093 на НК и регистриран с рег. № 10549.

В удостоверение за наследници на Т.Р.С. фигурирал и другият й син, а именно Р.Х.Л., ЕГН **********, който е предоставил Заявление за отказ от наследство от наследодателката си Т.С. и в уверение на това, че М.Л. е единствен наследник на майка си.

През

1996 година наследодателката на М.Л. и негова майка, Т.Р.С., завела дело за възстановяване на незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти в нейния случай - дворно място пл. № 3737, част от Парцел I отреден за Противопожарна охрана - ат кв. № 54 по плана на гр. Ч., цялото дворище, съдържащо 2640 кв. м, заедно с построените в него Винарски склад на един етаж / преустроени в сграда за Противопожарна охрана с 447 кв.м. Застроена площ и Жилище на един етаж долепено до северната част на Склада с 42 кв.м.

Застроена площ при граници на дворището: Парцел П-втори - Жилищен комплекс, Парцел № I първи - ЖП - гара, Терен за озеленяване и терен на противопожарна охрана и улица. Имотът бил подробно описан в НА № 32 том. I, дело № 91/1943 г., издаден от Районен съд Ч. - като собственици в него са посочени родителите на Т.Д..

Имотът бил отнет с Акт, пореден №153 по актовите книги на Общински съвет по местонахождение на имота гр. Ч., като датата на съставяне на акта била 24.04.1951 година с разпореждане на Й.И.С., началник жил. У-ние и в присъствието на свидетели 1. С.С.С. - техник; 2. Т.М.Ж. - финансов изпълнител при Ч.ски Градски народен съвет, на основание Министерско постановление № 15/13.VIII. 1948 г. публ. В Д.В. бр. 194/1949 година и чл.15 и 16 от З.Д.С. Монопол, публикуван в Д.В. бр. 178/1947 година. Одържавеният имот е записан в същия акт, че е с площ 3,320 кв.м /Посочен в същия акт/ заедно с винарски склад, находящ се до района на гара Ч., съставляващ пл.сним. №246 при граници: зап.Мзра; юг - С.Г.; Из. - Ив. Ж. Г. и север - Ж.П.Линия. Винарският склад е застроен на 447 кв.м п.масив. постройка и едно отделение едноетажно. Навес залепен за северната страна на склада с 105 кв.м и западно - склад на 5 кв.м. Предприятието, на което бил отстъпен тогава имота за ползуване е Държавен спиртен монопол - гр. Ч. на основание постановление на Министерски съвет № 15 от 13.VIII. 1948 г. от Д.В. бр. 194/1948 година - Подробното описание на акта и самия акт е по гр.д.

№332/1996г. на ЧРС. Заведената искова претенция от Т. С. е по гр.д. № 332/26.07.1996 година по описа на Районен съд Ч.. С решение №170/28.12.1997 година по същото дело, Т.Р. възстановила горепосочената собственост в своя патримониум. Тази собственост към онзи момент - 15.03.1996г. била в активите на Общината, видно от посочения и подробно описан по-горе акт. С решението се задължавали РДВР Ст.Загора; Община Ч., ТДУ Ст.Загора и Обл. Управител Хасково /държателите на имота/ да предадат на ищцата Т.Р.С. - като наследник на починалите й родители Р.Х.К. и Р.М.К. собствеността и владението на 2640 кв.м, ведно с построените в него постройки, като в останалата част до 3260 кв.м, представляващо планоснимачен №966 в кв.54 по плана на гр.Ч. искът е бил отхвърлен, като неоснователен.

Пет месеца и единадесет дена преди да заведе гражданската си претенция гр.д.

№332/1996 година и да възстанови горепосочения имот Т.Р.С. продала на ЕТ "Бони МИ - Н. М." с договор за продажба на наследство с №2470/15.03.1996 година - продажбата е извършена пред нотариус Н.Матева с район на действие РС Г..

Шест месеца и деветнадесет дена след като Т. е възстановила наследство по съдебен ред, което не е имала към момента на продаване на наследството 15.03.1996, имотът отново бил продаден само, че не от собственика, а от купувача на наследство. От покупката на наследството и новата продажба осъществена от ЕТ "Бони МИ - Н. М." вече била минала една година, девет месеца и тринадесет дни. С Нотариален акт №151, том 1, дело № 1200/16.06.1998 г. - продавача ЕТ „Бони МИ - Н. М." продал процесния имот на Община Ч.. За да извърши тази продажба Н. М. представил пред нотариус при РС Ч. Решение №142/06.02.1991 година на ОС гр. Г. за рег. на ЕТ "Бони М - Н. М."; Решение №170/28.12.1997 година на РС Ч. за възстановяване на собствеността, съгласно ЗВСОНИ на Т.Р.; У-ние за наследници № 465/20.02.1997 година от Общ. Г.; На №32, том. I дело №91/1943 година - издаден от РС Ч.; Договор за продажба на наследство от 15.03.1996 год., Нотариално заверен и вписан при Районен съд Ч.; Скица №322/15.06.1998 г., издадена от Община гр. Ч.; У-ние № 260/15.06.1998 г. за базисна оценка издадена от Общ. гр.

Г.; У-ние № 1024/15.06.1998 г. за данъчна оценка, издадено от Дан. служба ТУД гр. Ст.Загора. От своя страна купувача Община гр. Ч. била представила Решение №216/28.05.1998 година на Общински съвет гр. Ч. за закупуване на недвижим имот;

Заповед №146/12.06.1998 година на Кмета на Община Ч.; Банково бордеро от 16.06.1998 година на Булбанк гр. Ч. за направен превод за изплащане на продажната цена, в което е посочена и сумата от 75 000 000.00 лева, която сума била преведена по сметка на продавача.

Ищцата моли съда да прецени наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширило приложното поле на ЗВСОНИ, тези предпоставки трябвало да се преценят към 22.11.1997 г., когато влиза в сила ЗОСОИ, тоест един месец и шест дена преди постановяване на решение по гр. д.

№322 на ЧРС, а именно 28.12.1997г. Не било известно дали е чакано влизането на закона в сила, за да може да се извърши новата сделка и Община Ч., наново да впише в активите си същия имот. Възстановявало се правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Това реституционно основание предвиждало хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен, въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не можел да бъде реституиран, като отчужден по някой от визираните в чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ и чл.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ изброително посочени нормативни актове. По обясними причини през периода 1944г. - 1989г. неговият собственик не е могъл да защити правото си на собственост по исков път, а след 1989 г. би могло да му бъде противопоставено възражение за изтекла придобивна давност. С въвеждането на това реституционно основание и заличаване изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ (22.11.1997 г.) - □ 1, ал. 3 ПЗР на ЗОСОИ, с която се създала чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944-1989 г. можели да ги реституират. Ефектът на реституцията настъпва по право и правоимащите по нея в основната хипотеза, могат да защитят правото си на собственост по исков ред. По смисъла на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона, при наличие на визираните в него условия - чл.2, ал.3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Следователно съгласно цитирания текст моментът на реституцията настъпвал на 22.11.1997 г., тъй като преди тази дата липсва един от елементите на фактическия състав на реституцията - нормативният акт, по който имотът е бил одържавен и подлежи на връщане на бившия му собственик или на неговите наследници.

В настоящия случай бившият собственик не бил жив, но неговата наследничка Т.Р.С. била жива и като такава е възстановила имота си на нейно име. Н. М. в качеството си на едноличен търговец е закупил наследство - каквото е имала Т.Р. не към момента на възстановяване на процесният имот, а именно 15.03.1996 година.

Ищцата твърди, че фактическият състав на възстановяването на собствеността включвало:

1) Право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992г., а ако не съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3) Мероприятието, за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало; 4) искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него - тази предпоставка е извършена от наследника Т.Р.С..

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ), конфискуваните недвижими имоти по чл.1 от закона се връщали на лицата, от които са били конфискувани или на техните наследници по закон. Т.Р.С. е тази наследничка към момента на връщане на отнетия имот. Свързването на искането за връщане на конфискувания имот със срок от две години след влизане в сила на ЗАВОИ, възстановен със ЗОСОИ с начало влизане в сила на последния, било мотивирано не само от съображения за правна сигурност, с оглед бързо разрешаване на въпроса със статута на тези имоти, но и поради обстоятелството, че реституцията им не настъпвала по силата на закона, а исковият път на защита - път, който е извървяла наследничката по закон Т. Р. С..

На основание чл.90а от Закона за наследството договорът по чл.212 от ЗЗД нямал действие по отношение на имоти, правото на собственост, върху които е възстановено по-късно.

По отношение на правото на собственост върху одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширявало приложното поле на ЗВСОНИ - било ли е загубено или не, е налице константна практика на ВКС, съгласно която правото на собственост не се губело.