Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 09.03.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4814/2022
Вид
Решение № 295
Подписан
09.03.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Васил Маринов Петков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за водите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Русе, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520104814 по описа за 2022 година

Ищеца „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе, твърди, че доставил питейна вода на Б. И. Д. в имот в гр. Русе, ул. „*** с абонатен номер ***. Д. не заплатила задълженията си за периода от 21.01.2019г. до 20.01.2022г. на обща стойност 1299,50 лева.

Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение за посочената сума с лихви и разноски по гр. дело № ***/2022г. на РРС, но съдът му указал да установи вземането си в исково производство. В настоящото производство се иска установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ищеца сочи, че правото му да се снабди със заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от чл. 203 от Закона за водите, а договорните отношения между страните се уреждат с Общите условия на дружеството ищец. Ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл.

203 от Закона за водите във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на парично задължение по договор. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В съдебно заседание представляващият ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответника не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от 1 неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства- фактури и извлечение от партидата на ответника. Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

На ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 53,31 лева, както и 75 лева държавна такса по исковото производство. Адвокатското възнаграждение за настоящото производство няма доказателства да е платено, поради което не следва да се присъжда. Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, ул. „Добруджа”, № 6, ЕИК 827184123 срещу Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Русе ул. „*** в размер на 1299,50 лева представляваща възнаграждение за доставена вода и отведени отпадъчни води в имот в гр. Русе, ул. „*** с абонатен номер *** за периода от 21.01.2019г. до 20.01.2022г. както и 165,90 лева представляващи лихва за забава за периода от 31.03.2019г. до 04.04.2022г, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело ***/2022г. на РРС.

ОСЪЖДА Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Русе ул. „*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, ул. „Добруджа”, № 6, ЕИК 827184123 разноски по настоящото дело в размер на 75 лева, както и разноски по ч.гр. дело ***/2022г. на РРС в размер на 53,31 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

2