Определение № 103 от 10.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Сливен, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600100 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба от обв.Х. С. Х., частна жалба от адв.Г. Г. от АК Ямбол, защитник на обв.П. И. П. и частна жалба от адв.М. Анеглова, защитник на обв.Х. С. Х., против Определение № 1072/19.12.2024г. по ЧНД № 1447/2024г. по описа на РС Сливен. С определението е отменено постановление от 05.09.2024г. на РП Ямбол, ТО Тополовград, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 92/2020г. по описа на ОДМВР Ямбол, вх.№ 3784/2020г. по описа на РП Ямбол, водено за престъпление по чл.212 ал.2, вр. ал.1 от НК и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.

В жалбата на обв.Х. се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалноправните норми и моли същото да бъде отменено. Счита се, че съдът не е извършил пълна, всестранна и обективна преценка на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, като не е изложил собствени мотиви, обосноваващи извода му за отмяна на обжалвания прокурорски акт. Посочва се, че е налице формално, едностранчиво и избирателно тълкуване на доказателства, като РС Сливен е излязъл извън правомощията си в това производство и е установил нова фактическа 1 обстановка. Изтъква се, че не е обсъдено, че съдебно-техническите експертизи, изготвени по делото, основно почиват на данните от протокола на комисията, назначена със Заповед на новия кмет на Община Стралджа от 02.07.2018г. Посочва се, че започването на строеж преди разрешението за строеж да е влязло в сила, съгласно разпоредбите на ЗУТ, е административно нарушение, на което не следва да се обосновава наказателна отговорност.

Твърди се, че акт обр.19 за извършени натурални видове строителни и монтажни работи не фигурира в посочените актове с Наредба № 3/2003г.

Допълва се, че този протокол 19 не притежава характеристиките на официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, поради което не може да се коментира осъществен състав на престъпление по чл.311 от НК. Сочи се, че обв.Х. не е бил определен с нарочна заповед за инвеститорски контрол от страна на Община Стралджа по време на строителството, както и, че това не му е било вменено според длъжностната му характеристика, а е изпратен на строежа по устна заповед на тогавашния кмет на общината. Заявява се, че изискването за упражняване на контрол върху количеството и качеството на извършените СМР не е вменено с нарочна заповед на работодателя или с длъжностната характеристика, както и такова задължение за инвеститорски контрол не е предвидено и в Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Регламентирано е участието на представител на възложителя при съставянето на протокол обр.2 и 2а за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и при съставяне на констативния акт за установяване годността на строежа обр.15. Всички останали нормативно определени актове се посочва, че се съставят от нормативно посочените участници в строителството и се подписват само от тях. Твърди се, че в процесния протокол обр.19 от 27.10.2015г. са включени всички дейности и СМР, на база отчетени актовете и протоколите, съставени по време на строителството, т.е. вече актуваните като изпълнени СМР, включително и тези, които са закрити или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закрИ.ето им с последващи технологични операции – скрити работи. Допълва се, че съдържанието на протокол обр.19 се свежда единствено до пренасяне на данните и отчетените със съответните протоколи СМР. Твърди се, че са проведени разпитите на всички свидетели, които са констатирали т.нар. скрити работи и подписали съответните протоколи. Като заключение се 2 посочва, че прокурорският акт се основава на съвкупна преценка на целия събран по ДП доказателствен материал. Моли се жалбата да бъде уважена и определението на РС Сливен да бъде отменено, а постановлението на РП Ямбол да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

С частната жалба, депозирана от адв.Г., защитник на обв.П. И. П., се иска да се отмени определението на районния съд, като незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че по досъдебното производство е извършено обективно и пълно разследване, при което се установява, че не е налице извършено деяние по чл.212 от НК. Излагат се съображения относно обстоятелството, че РС Сливен е извършил изцяло неправилен анализ на приобщените документи по ДП, включително е направил незаконосъобразни тълкувания на приложимите материално-правни норми, касаещи ЗУТ.

Изтъква се, че по повод на процесния обект са извършени множество проверки от НАП, КПКОНПИ и други, които са констатирали, че няма нарушение при провеждането на обществената поръчка, съставянето на документи, касаещи строителството и други. Твърди се, че видовете СМР по количество и цена съответстват на отразените в строителните книжа и няма разминаване относно тяхното остойностяване, като видовете СМР са с цени, съгласно договора за обществена поръчка. Посочва се, че не отговарят на истината твърденията на съда, че въпросните СМР са извършени без строителни книжа и извършеното строителство е незаконно. Заявява се, че са изготвени протоколи за скрити работи, съгласно строителните правила и норми, и са подписани от лица, разполагащи с необходимата компетентност да изготвят и констатират същите. Твърди се, че подписаните актове обр.12 са достоверни и въз основа на тях е съставен и подписан протокола от 27.10.2015г. Прави се извод, че РС Сливен е подходил изцяло теоретично относно фактическия състав на чл.212 ал.1 от НК и не стъпва на приобщения по ДП доказателствен материал. Посочва се разбирането, че от изключителните компетенции на прокурора е да определи предмета на делото и очертае рамките, по които ще се развие процеса на доказване, а съдът неоснователно е присвоил очертаните в чл.46 НПК прокурорски функции. По този начин районният съд от безпристрастен арбитър е иззел функциите на обвинението в досъдебната фаза и указанията на съда, които е направил в определението си, са процесуално недопустими. Прави се заключение, че в настоящия казус практически са извършени всички необходими ПСД и са 3 събрани достатъчно по обем доказателства, които прокурорът е преценил и е приел, че деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение. Продължава се, че районният съд не разполага с правомощия да задължи прокурора да повдигне обвинение, тъй като тази функция, съобразно Конституцията на Република България, е на прокурора, като обвинител. Прави се извод, че на ДП прокурорът е проявил процесуална активност, събрал е обективно възможните относими доказателства, оценил е доказателствената им стойност и е приел, че не е налице престъпление по смисъла на чл.212 ал.2, вр. ал.1 от НК, като РС Сливен не е констатирал дефицити в доказателствената съвкупност. Иска се да се отмени, на основание чл.243 ал.7 от НПК, определението на съда, като незаконосъобразно и необосновано, и да се потвърди постановлението на прокурора.

С постъпилата частна жалба от защитника на обв.Х. се иска да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано и да се потвърди постановлението на РП Ямбол. Посочва се, че в атакуваното определение липсват фактически и правни аргументи, които да обосноват продължаване на наказателното производство. Сочи се, че самото определение представлява препис на фактическите констатации на прокурора, съдържа приетото за установено от правна страна от прокурора и има компилация от дефиниции, теоретични постановки относно документната измама, повтаряне на очевидни факти, дефиниции за официални и частни документи, неприложимостта на документната измама относно документи, които не съдържат основание за разпореждане с имущество и други. Твърди се, че разследването е от 2020г., делото е над 7 тома, разпитани са всички възможни свидетели, направени са множество строително-технически експертизи и без да са дадени указания какво, според решаващия съд, следва да бъде събрано и приобщено, се прави напълно необосновано определение. Посочва се, че прокурорът правилно е приел, че не се попълва фактическия състав на престъплението от субективна страна, независимо че подписите в протокола от 27.10.2015г. са изпълнени от двамата обвиняеми. Заявява се, че в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за съзнателно, умишлено съставяне на документ с невярно съдържание, в резултат на който Х. да даде възможност на процесното дружество да получи без правно основание средства от Община Стралджа. Заявява се, че действията на обв.Х. категорично изключват знание или подозрение за някаква нередност при 4 съставянето на процесния протокол и съответно правят несъставомерно деянието му от субективна страна. Сочи се, че в актове № 12 няма подпис на обв.Х., няма данни той да е присъствал при установяване на скритите работи от посочените в актовете лица, като именно данните от тези актове са пренесени в протокола за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР от 27.10.2015г. и няма данни, и доказателства, които да сочат, че има нещо нередно в тях. В заключение се иска да се отмени обжалвания съдебен акт на РС Сливен и да се потвърди постановлението на РП Ямбол, като правилно и обосновано, нестрадащо от пороци.

Сливенският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 92/2020г. по описа на ОДМВР Ямбол, вх.№ 3784/2020г. по описа на РП Ямбол, ТО Тополовград, е образувано на 03.09.2020г. за това, че в периода м.09.2015г. - м.11.2015г., в качеството на длъжностно лице – гл.специалист в отдел ТСУ при Община Стралджа, са присвоени чужди пари на обща стойност около 50 000 лева, собственост на Община Стралджа, връчени в това му качество или поверени за пазене или управление – престъпление по чл.201 от НК.

Наказателното производство е било прекратено с Постановление от 05.09.2024г. на РП Ямбол, което с Определение № 1072/19.12.2024г. по ЧНД № 1447/2024г. по описа на СлРС, е отменено като незаконосъобразно и делото е върнато на РП Ямбол за продължаване на ПСД при изпълнение на задължителните указания по прилагането на процесуалния и материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция след цялостен анализ на материалите по делото, намира, че частните жалби са подадени в срок, от легитимна страна, поради което са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Правилно районният съд е стигнал до извода, че въпросното престъпление по чл.212 от НК е осъществено от обективна страна (което не се отрича и в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство), като не се споделят аргументите на прокурора относно липсата на субективна страна от състава на престъплението. Този извод съдът е 5 направил след като е установил, че не е проведено пълно разследване по делото и не са проведени допълнителни ПСД по отношение на други лица, които са констатирали скритите работи на обекта и са подписали протоколите., Независимо, че по ДП са разпитани множество свидетели, включително представителите на „Ванина Строй“ ООД - свид.И.П.П. и обв.П.

И. П., и на Община Стралджа – свидетелите И.М. И., Р.Х.В. К.Т.Т. Я.Д.К.

М.Д.Е., Т.Т.Д., М.П.А., В.И.И. и обв.Х. С. Х., настоящата инстанция намира, че не са разпитани всички лица, които са подписали Акт № 1/22.10.2015г., Акт № 2/23.10.2015г., Акт № 3/24.10.2015г., Акт № 4/24.10.2015г. и Акт № 5/27.10.2015г., всички обр.12, за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закрИ.е, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. Това са арх.В.А.Д. и инж.С.Б.. Не е проведен разпит и на Кметския наместник на с.Правдино, който е бил назначен към 2015г., въпреки че в разпита на свид.Б.Т. се твърди, че лицето е в чужбина. Не правен опит за призоваването й за провеждане на разпит и предвид изминалия период от време, това обстоятелство (че не се намира в страната) е възможно да се е променило.