Решение № 3732 от 30.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3732 гр. Варна, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Д.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110114655 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „***, срещу „ВКВВ“ ООД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5464,38 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 10726,75 лв., представляваща стойност на реално потребени ВиК услуги в периода от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „***, за която обща сума е издадена фактура № 1153700401 от 30.11.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е получател по издадена от ответното дружество фактура № 1153700401 от 30.11.2020 г. на стойност 10726,75 лв. за доставени, отведени и пречистени 3099 куб.м вода. Ищецът счита, че не дължи тази сума. Оспорва качеството му на потребител на ВиК услуги за процесния период с твърдения, че не е собственик или титуляр на друго вещно или облигационно право върху водоснабдения имот. Отделно оспорва реалното доставяне и потребление на фактурираното количество вода. Счита, че е обективно невъзможно същото да бъде потребено в отчетния период от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. Поддържа още, че в случая е била приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г., според която при липса на монтиран водомер месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Намира, че не е спазена и клаузата на чл. 23, ал. 3 от ОУ на ВиК оператора за месечно начисляване на служебно количество изразходена вода въз основа на средния месечен разход 1 от предходни два отчета в междинните периоди между отделните отчети.

Поддържа, че е допуснато и нарушение на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., тъй като не е извършван на място регулярен отчет на водомера, респ. той не е присъствал на нито една проверка и не е подписвал карнет. Оспорва също техническата изправност на водомера, както и метрологичната му годност.

Намира, че остойностеното с процесната фактура количество вода не е измерено по предвидения в ОУ и Наредбата ред, което го освобождава от задължението за заплащане на тази стойност.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения отрицателен установителен иск и претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че ищецът е придобил правото на собственост върху водоснабдения имот на 13.02.1995 г., поради което същият се явява потребител на ВиК услуги и задължено за заплащане на тяхната стойност лице. Твърди, че водомерът е монтиран нов в обекта на 16.03.2020 г., с година на метрологична проверка 2019 г., като същият е бил технически изправен и метрологично годен в процесния период. Отделно по повод възраженията за неизправност на СТИ изтъква, че според чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери е задължение на потребителя, а не на ВиК оператора, както и че ищецът не е инициирал извършването на проверка по реда на чл. 34 от Наредбата, приложима при съмнения за метрологичните характеристики и/или точността на измервателния уред.

Твърди, че монтираният водомер е с модул за дистанционен отчет, като на 27.08.2020 г. същият е отчел показание 94 куб.м, а на 28.10.2020 г. – 3139 куб.м, съответно начисленото с процесната фактура количество вода от 3099 куб.м представлява реално потребление, формирано като разлика между показанията от двата отчета. Намира, че това количество е напълно възможно да бъде потребено в рамките на отчетния период от 62 дни, съобразно максималната проводимост на водомера от 5 куб.м/час, при които данни максималният разход на вода възлиза на 7440 куб.м. Твърди, че в случая са неприложими разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. и ОУ, на които се позовава ищецът, за което излага подробни съображения. Сочи, че при нА.чие на монтиран водомер с дистанционен отчет е приложима клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. последно от ОУ, според която не е необходимо присъствие на абоната на при отчета. Твърди, че е извършван регулярен отчет на показанието на водомера чрез модула за дистанционен отчет, за което не е необходимо и посещение на място.

Изтъква също, че ищецът не е подал възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. срещу определено за заплащане с процесната фактура изразходвано количество вода, както и че е заплащал сумите по издаваните фактури за отчетеното потребление преди и след процесната фактура. Счита, че това доброволно плащане представлява извънсъдебно признание относно реалната консумация на процесното количество вода, респ. дължимостта на неговата стойност по издадената фактура.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски по делото.

2

В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не се представлява. Процесуалният му представител предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Отправя и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка Василева, поддържа депозирания отговор и направеното в него искане и също представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че ответникът „Водоснабдяване и канА.зация-Варна” ООД е издал процесната фактура № 1153700401 от 30.11.2020 г., претендирана за заплащане от ищеца А. С. А.. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената сметка към фактурата (л. 7). От съдържанието на сметката се установява още, че главницата по фактурата възлиза на 9955,22 лв. с вкл. ДДС и със същата са остойностени 3099 куб.м вода, отчетени от водомер № 48850, монтиран в обект на потребление с абонатен № ***. Тези количества са формирани като разлика между показанието на водомера на 27.08.2020 г. (94 куб.м) и това на 28.10.2020 г. (3193 куб.м). В сметката е посочен краен срок за плащане на задължението до 30.12.2020 г. и е отправено предупреждение, че след тази дата следва начисляване на лихва за забава.

Видно от приложената покана за доброволно плащане (л. 13), със същата ответното дружество е уведомило ищеца, че към 26.08.2021 г. дължи сума в общ размер на 10697,43 лв. за ползвани и неплатени ВиК услуги за абонатен № *** на адрес: ул. ***.

От приобщеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № АУ103212МЛ, издадено от Община Варна (л. 12), се установява, че имената А. С. А. и А.С. Д. са имена на едно и също лице.

От приложената справка № 294862/10.03.2022 г. от Служба по вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и зА.чавания по персоналната партида на лицето А. С. А. за периода 01.01.1993 г. – 10.03.2022 г. (л. 37 и сл.) се установява, че на 13.02.1995 г. ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба собствеността върху поземлен имот – дворно място с площ 136 кв.м на ул. „*** в гр. Варна заедно с жилищна сграда.

Изяснява се още, че на 10.06.2004 г. имотът и сградата са продадени от А.С.

Д. и С.А. Д.а на трето лице – Г.Х.Б., както и че последният ги е прехвърлил обратно на продавачите с договор за покупко-продажба от 11.03.2005 г.

От ангажираната молба вх. № М-336/10.03.2020 г. (л. 42) се изяснява, че ищецът е направил пред ответното дружество възражение за погасяване по давност на задълженията му за обект с абонатен № *** за периода 27.01.2002 г. – 28.12.2016 г.

Видно от приложения протокол от 16.03.2020 г., изготвен и подписан от служители при ответника (л. 43), по молбата е взето решение за отписване поради изтекла давност на вземанията за главница от 3017,25 лв. за предоставени ВиК услуги и лихва за забава от 3061,38 лв. по посочени 3 фактури за периода 19.12.2001 г. – 28.12.2016 г.

От приобщения констативен двустранен протокол № 1000 370981/16.03.2020 г. (л. 44) се установява, че на 16.03.2020 г. е подменен водомерът в обект с абонатен № 169901 на адрес: гр. Варна, ул. „***, като е монтиран нов водомер № 048850, модул № 92101181, пломба № 210603, с нулеви показания и отразена година на метрологична пломба: 2019 г.

Протоколът е подписан от служител при ответника (водопроводчик) и от представител на абоната с изписано име „Софка Ат.“.

От съдържанието на приобщената справка за облога и плащанията на частен абонат с абонатен № 169901 до 14.03.2022 г. (л. 45) се установява, че разкритата при ответното дружество партида с посочен аб.номер е с титуляр А.С. Д., като потреблението се отчита по водомер № 048850 с последно показание 3343 от дата 22.02.2022 г. Изяснява се, че в периода на потребление от 20.12.2000 г. до 25.02.2020 г. по партидата са отчетени нулеви показания на водомера и са начислявани по 5-10 куб.м вода месечно, за които количества са издадени съответни месечни фактури в периода 23.01.2001 г. – 26.02.2020 г., фигуриращи в справката като платени. Според справката първото отчетено реално показание на водомера е за отчетния период 16.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в размер на 5 куб.м, формирани като разлика между стар отчет (0) и нов (5), за които е издадена фактура от 25.03.2020 г. В периода 25.03.2020 г. – 27.08.2020 г. по партидата е отчитано потребление от 10-32 куб.м вода месечно, за което са издадени фактури в периода 28.05.2020 г. – 28.08.2020 г., всички отбелязани като платени. Следващата фактура (процесната) е от 30.11.2020 г., като със същата са начислени 3099 куб.м вода за периода 27.08.2020 г. – 28.10.2020 г. с отразено неплатено задължение по тази фактура в общ размер на 11169,20 лв., включващо главница и лихва, начислена към 14.03.2022 г. Видно от справката, през следващия период от 27.08.2020 г. до 22.02.2022 г. потреблението в обекта е отчитано в размер на 1-25 куб.м месечно и издадените за него съответни фактури са платени.

За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в процесния период ищецът е представил опис на отчети на абонат № *** от таблет, обработен от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г. (л. 50 и сл.). От съдържанието на документа се установява, че потреблението в обекта е отчитано дистанционно в периода 16.03.2020 г. – 22.02.2022 г. от водомер № 048850 с отразена 2019 г. година на метрология, като показанията са отразени на база дистанционен отчет по данни от модул № 92101181 и извършвани реални отчети. През целия период в отчета са отразени показанията на водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от отчета показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет. В периода 16.03.2020 г. – 27.08.2020 г. потреблението възлиза на 5-32 куб.м вода месечно, като последното показание на измервателния уред на 27.08.2020 г. е 94. В същия ред за отчетния период 27.07.2020 г. – 27.08.2020 г, в графата за вид отчет е отразено „неотчетен“, а в графа за вид проблем е отразено „без достъп“.

Следващите 4 месечни отчети са отразени с идентични стари показания от 94 куб.м от дата 27.08.2020 г. и нови месечни показания, както следва:

- 2589 куб.м. на дата 28.09.2020 г., респ. отчетено от модул на 29.09.2020 г. потребление от 2495 куб.м за периода 27.08.2020 г. - 28.09.2020 г.;

4

- 3192 куб.м. на дата 27.10.2020 г., респ. отчетено от модул на 29.10.2020 г. потребление от 3098 куб.м за периода 27.08.2020 г. - 27.10.2020 г.;