Присъда № 201 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 201 от 27.10.2025 г. постановена по НОХД № 454/ 2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р.С.Н. за това, че 18.09.2022 г. в гр.***, пред А.К.А. и Б.Г.В. и двамата на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 3413621224, на който е бил придаден вид, че е издаден от компетентния орган в Кралство Белгия, на името на R.N., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е свидетелство за управление на моторно превозно средство - престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Производството по делото се е развило по общия ред в отсъствието на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото се явява безспорно доказано от обективна и субективна страна. Намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия, а приложеното по делото веществено доказателство да остане в кориците на делото.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. не се противопоставя на доводите на представителя на РП – Пловдив за доказаност на обвинението.

Изразява несъгласие с искането наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Р.С.Н. е роден на *** год. в гр.***, живущ в гр.***, ***, българско гражданство, начално образование, работещ, женен, осъждан, ЕГН **********.

1

На 18.09.2022 г. свидетелите А. и В. - старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ Пловдив при ОД на МВР – Пловдив били на работа като автопатрул в град Пловдив по утвърден график.

На същата дата, около 22,00 часа, двамата полицейски служители извършвали обход по ул. „Ландос“ в град Пловдив, когато спрели за проверка МПС – лек автомобил марка СИТРОЕН модел Ц5 с рег. № ***. Свидетелите се представили на водача, като поискали документи за проверка както по отношение на управлявания от него автомобил, така и на самия водач. Така, полицейските служители установили, че МПС се управлява от подс. Н., който бил адресно регистриран в град ***.

В хода на извършваната проверка, освен документ за самоличност, подс. Н. представил на свид. А. и В. и белгийски образец СУМПС с № 3413621224, издадено на 12.07.2022 г. на името на R.N.. За посоченото СУМПС, подсъдимият знаел, че представлява неистински документ. Тъй като полицейските служители се усъмнили, че подс. Н. е употребил алкохол, за установяване на посоченото обстоятелство, на място подсъдимият бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр. № ARPM – 0721, като пробата отчела наличие на положителен резултат от 1,05 промила на хиляда в издишания въздух.

За така констатираното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП, подс. Н. бил откаран от двамата полицейски служители в сградата на 06 РУ Пловдив, където му бил съставен от свид. В. АУАН № 610606, с който било иззет и представеният от подс. Н. белгийски образец СУМПС. Препис от АУАН бил връчен на подсъдимия, който го подписал без възражения.

На 23.09.2022г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив постъпили материали – копие на ЗППАМ № 22-3389-000129/ 18.09.2022 г., издадена срещу подс. Н. и пластика на СУМПС с № 3413621224 – белгийски образец, издадено на 12.07.2022 г. на името на R.N..

По повод на възникнали съмнения относно автентичността на посоченото СУМПС същото било изпратено в сектор БНТЛ при ОД на МВР гр. Пловдив за изследване. От изготвената експертна справка, се установило, че документът бил неистински, т.е не бил изготвен от оправомощените органи и се различавал от оригиналните документи по начин на отпечатване и по липсата на защитни елементи. Посоченото довело до сигнализиране на компетентните органи и образуване на настоящото ДП, в хода на което била назначена и изготвена СТЕ. От заключението на същата, се установило, че представеното за изследване белгийско СУМПС с № 3413621224, издадено на 12.07.2022 г. на името на R.N., представлявал неистински документ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

2

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

На първо място, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. В. и А. А., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК. Показанията на двамата свидетели съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото.

Досежно показанията на свидетелите, дадени на ДП, следва да се отбележи, че те са прочетени в цялост поради липса на спомен във връзка с изминалия период от време. Съдът отчита, че липсата на спомен е съвсем логична последица с оглед изминалото време. След прочитане на показанията и двамата свидетели заявиха, че изцяло поддържат казаното от тях на ДП, поради което и съдът базира и върху тези показания фактическите си изводи.

От показанията на двамата полицейски служители се изясняват обстоятелствата свързани с начина на протичане на извършената проверка, установяването на подсъдимия като водач и представянето на инкриминирания от него документ. Обстоятелствата по извършената проверка съответстват и на представените писмени доказателства, включително съставения от свид. В. АУАН в който е отразено, че е иззето процесното СУМПС.

Коментираните свидетелски показания на полицейските служители хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно: Писмо от ДМОС с рег. № В – 10464/ 02.05.2025 г.; справка за нарушител/ водач, НП № 22 – 3389 – 000257/28.09.2022 г. ; АУАН № 610606/ 18.09.2022 г.; ЗПАМ № 33/22 – 3389 – 000129; справка съдимост; писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ до Началника на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив УРИ № 1030р – 886/ 12.01.2024 г.; Писмо от ДМОС до Началника на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив № УРИ 6212р – 1956/ 22.01.2024 г.; Писмо до ДМОС от Началник на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив с № УРИ 3389р – 1036/ 17.01.2024 г. ; характеристична справка; електронна справка за съдимост; Заповед № 3173–7012/ 11.1.2019г.; типови длъжностни характеристики; Заповед № 317з – 10364/ 25.09.2023 г.

От посочените заповеди и длъжностни характеристики , се установяват длъжностите на полицейските служители към датата на извършване на проверката.

По отношение изводите за съдебното минало на подсъдимия, данните за същия, съдът ги изведе въз основа на свидетелството за съдимост, справка за нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“, и характеристична справка.

3

Изброените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това, същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Като надлежно приобщено веществено доказателство съдът третира и приложената по делото пластика на СУМПС с № 3413621224, издадено на 12.07.2022 г. на името на R.N..

Съдът кредитира и заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза. Същото е изготвено от лице, притежаващо нужните знания и умения в съответната област на науката и даващо отговори в пълнота на поставените въпроси. По отношение на вещото лице - експерт не съществуват данни по делото, които да дават основание да се счита, че изготвеното експертно заключение е неправилно поради некомпетентност или заинтересованост на вещото лице от изхода на делото. Предвид изложеното съдът базира фактическите си изводи и въз основа на приетото експертно заключение.

В хода на дължимия анализ не се констатираха съществени противоречия и особености в събрания доказателствен материал, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлно обсъждане от изложеното вече такова.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал.

1 от НК, тъй като на 18.09.2022 г. в гр. Пловдив, пред А.К.А. и Б.Г.В. и двамата на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 3413621224, на който е бил придаден вид, че е издаден от компетентния орган в Кралство Белгия, на името на R.N., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Безспорно е, че деянието е извършено от подс. Н., като това се потвърждава от анализирания по – горе и ценен като достоверен доказателстмен материал.

В настоящия случай подс. Н . се е ползвал пред длъжностни лица – свидетелите А. и В. от неистинския официален документ - свидетелство за 4 управление на моторно превозно средство с № 3413621224, на който е бил придаден вид, че е издаден от компетентния орган в Кралство Белгия, на името на R.N., с което е и управлявал МПС, като е целял да ги заблуди, че има редовно издадено СУМПС.

Свидетелството за управление на МПС представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК , тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

В случая безспорно се установява и че представеният документ е бил неистински. В тази връзка съдът съобрази най-вече заключението на съдебнотехническата експертиза, както и данните изводими от писмо на ДМОС /л. 13 от ДП/, справка за нарушител/ водач и характеристичната справка, от която е видно, че подсъдимият няма завършено образование средно, явяващо се условие за издаване на СУМПС.

В случая отговорността на подсъдимия е ангажирана по състава на чл.

316 от НК, доколкото за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност, тъй като липсват доказателства кой е издателят на процесния документ.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Н. умишлено, под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Подсъдимият е съзнавал, че свидетелството му за управление представлява неистински официален документ, който е бил издаден от друго лице, а не от компетентните служби в Белгия, но въпреки това е предал същото на полицейските служители.

Съдът намира и че случаят не се явява маловажен, доколкото според настоящия състав същият не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. В процесния случай, неистинският документ е бил използван пред длъжностни лица, с цел заблуждаването им относно невярно обстоятелство, а именно – че подсъдимият притежава валидно СУМПС, което му позволява да управлява МПС, от което се извежда и високата обществена опасност на конкретното деяние, още повече, че същото е съпроводено с установяването на административно нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол, за което е била ангажирана административно – наказателната отговорност на подсъдимия.