Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2090 от 11.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5644/2021
Вид
Решение № 2090
Подписан
11.11.2021
В сила
13.12.2021
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Василена В. Стефанова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330105644 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД.

Ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез юрк. Й.М. иска от съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по отношение на В. ИВ. ИВ., че последния дължи по Договор за стоков кредит №******** главница в размер на 792,15 лева;

207,55 лева договорна лихва за периода от ****г. до *****., 120 лева такси по Тарифа, мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от **** датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – ******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ******* по гражданско дело № ****по описа на Районен съд – П, ХХІ гр.с.

В исковата молба се твърди, че е бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от *****. на осн. чл. 99 ЗЗД между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и подписано допълнително споразумение 1 от ******по силата на което вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло.

Стоковият кредит касаел закупуването или заплащане на стоки от „Технополис България“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, които включвали главница и договорна лихва, от които 23 в размер на 116,22 лева, а останалите в размер на 51,28 лева. Бил уговорен фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 34,33 % годишно. Кредитополучателят и ответник по делото бил запознат с тарифата на лихвите и таксите, като дължал 120 лева разходи за събиране на кредит, както и мораторната лихва, която се начислявала за всеки ден забава, считано от ***** – датата на преустановяване на вноските по кредита до *****. – датата на подаване на заявлението в съда в размер на 62,83 лева, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № *****. от ответника В. ИВ. ИВ., чрез адв. Сл. Н.. Възразява се срещу дължимостта на посочените суми.

Вещта не е предадена при сключване на договора. Заявява се, че Договора за стоков кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради това, че е сключен, при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК и произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК.

Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, клаузите от Договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 40,32 %. Заявява се че целия договор е недействителен като противоречащ на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, респ. че са били нарушени изискванията на чл. 143, т.

18, във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Иска се отхвърлянето на предявените искове.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за настоящата инстанция и за заповедното производство.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Със заповед № *****за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. №******. по описа на РС – П. е разпоредено ответника да заплати сумата

792,15 лева – главница дължима по договор за стоков кредит от **** 207,55 лева договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до ******., 120 лева такси по Тарифа, мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от ******* – датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – *****., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане на сумата.

Срещу така издадената заповед е постъпило възражение вх. № ********. от ответника по чл. 414 ГПК с което вземането е оспорено.

В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен установителен иск за сумите от ищеца, поради което и производството по делото е допустимо.

Видно от договор за стоков кредит № ****** „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснал на ответника сумата от 1998 лева за закупуването на пералня АЕГ с цена от 1499 лева и прахосмукачка Филипс с цена от 499 лева като сумата е усвоена безкасово от продавача на движимите вещи „Технополис България“ ЕАД, срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, уговорена е възнаградителна лихва в размер на 34.33% годишно, ГПР е 40.32%, падежът на задължението е ******

Следователно считано от ***** главницата ведно с всички аксесорни вземания са били изискуеми. Няма данни дългът да е обявен за предсрочно изискуем.

Видно от приетата по делото ***** с в. л. Й. П., чието заключение е прието и не е оспорено от страните ответника е извършил плащания по процесния Договор за стоков кредит отразени в Таблица № 1 – сума в общ размер на 1866,49 лева които плащания са били надлежно осчетоводени от банката, спазен е редът за погасяването им и не са предмет на настоящите претенции, респ. считано от ***** ответникът е спрял обслужването на дълга.

Размерът на дълга за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси разходи забава е съответствие с претендираните от ищеца суми.

Установява се и валидно извършената цесия от ****** с приложение 1.1 към договор за продажба на вземания от ******

След извършването на цесията няма погашение към стария кредитор, които да се противопоставят на новия кредитор – ищеца по делото;

Не се установяват възраженията на ответника за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и поради това, че е сключен при неспаване императивните изисквания на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК с произтичащи от това последици по чл. 23 ЗПК, респ. няма основание договорът за кредит да бъде обявен за недействителен поради противоречието му с императивните норми. ГПР и ГЛП са точно определени съгласно изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, не са нарушени изискванията на чл. 143, т.18 вр. с чл.147, ал.1 ЗЗП, изпълнено е изискването за конкретизиране какво включва месечната погасителна вноска;

При извършената служебна проверка съответствието на потребителския договор за кредит с императивните норми на ЗПК и ЗЗП се установява, че начислената такса от 3

120 лева – разход за събиране на изискуем кредит е в пряко противоречие с 33, ал.1 ЗПК съгласно, който при забава на потребителя, кредиторът има право единствено на обезщетение в размер на законната лихва за забава за времето на забавата. В случая е неясно какви точно разходи цедентът или цесионерът е направил, за да се начисли сумата от 120 лева и въобще направени ли са такива разходи до колкото независимо, че тази такса е уговорена отнапред, за да възникне вземането в полза на кредитора е реално необходимо да се извършени действия във връзка със събиране на вземането, каквито по делото не са установяват. Следва да се посочи и че начисляването на тази такса по същество има характер на неустойка за забава, която се кумулира с мораторната лихва, което по изрично разпореждане на чл.33 ЗПК е недопустимо.

Ето защо за сумата от 120 лева – такси по тарифа се отхвърля като неоснователна.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност 494,19 лева за заповедното производство и за настоящата инстанция / юрисконсултското възнаграждение се присъжда в минимални размери съгласно ЗПрП и Наредбата за заплащането й – 50 лева за заповедното производство и 100 лева за настоящата инстанция/;

На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на ****Сл. Н. с оглед изхода на спора по делото следва да се присъди сума в размер на 150 лева / 50 лева за подаване на възражението по чл. 414 ГПК и 100 лева за настоящата инстанция/ съразмерно на отхвърлената част на иска.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов № 29, ет. 3 с у. Я.Я., че В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****, бул. *****, ет.*** ап.****ДЪЛЖИ по Договор за стоков кредит №******, главница в размер на 792,15 лева;

207,55 лева договорна лихва за периода от **** до ***** мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от **** – датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – ***** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *********по 4 гражданско дело № ***** по описа на Районен съд – П***** КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 120 лева – такси по Тарифа като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****бул. ***** ет ****, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов № 29, ет. 3 с у. Я.Я. сумата от 494,19 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство съобразно уважената част на исковете;

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов № 29, ет. 3 с у. Я.Я. ДА ЗАПЛАТИ на основание . 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на **** С.К.Н. с адрес: гр. ****** ул. ****** вписан в **** – **** сумата от 150 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и за заповедното производство с оглед отхвърлената част на исковете;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5