Определение № 2449 от 14.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2449 гр. София, 11.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002100549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 851/28.11.2022 година, подадена по пощата на 27.11.2022 година, от С. П.

А., срещу решение № 417/13.10.2022 година на Окръжен съд Плевен, ІV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 521/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил първоинстанционното решение № 681/12.05.2022 година на Районен съд Плевен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 7991/2021 година с което са отхвърлени предявените от С. П. А. срещу „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място]:

-иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4099.42 €, от която 4000.00 € представляващи невъзстановен депозит, служещ за гаранция за изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс от 28.08.2019 година, и 99.42 € представляващи останала невъзстановена сума от продажната цена по горния предварителен договор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

-иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4727.00 €, представляваща дължима неустойка съгласно раздел V т. 4 от предварителен договор за покупко-продажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс от 28.08.2019 година и анекс от 11.08.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и -иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 345.18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4099.42 € за периода от 28.07.2021 година до 29.12.2021 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 1 до окончателното плащане.

В подадената от С. П. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. срещу „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. П. А. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] е подал отговор с вх. № 1113/31.01.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 417/13.10.2022 година на Окръжен съд Плевен, ІV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 521/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С. П. А. е била уведомена за обжалваното решение на 28.10.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 851/28.11.2022 година, като е подадена по пощата на 27.11.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Окръжен съд Плевен е изложил съображения, че на 28.08.2019 г. в [населено място] между страните „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място], като „продавач“ и С. П. А., като „купувач“, бил сключен предварителен договор за покупкопродажба на имот в незавършен вид и поемане на задължение за неговото изграждане срещу заплащане в аванс. С него продавачът се задължил да продаде, а С. П. А. да закупи описаните в договора недвижими имоти, предвидени за построяване в пететажна многофамилна жилищна сграда с гаражи, намираща се в [населено място], [улица], в дворно място, цялото с пространство от 1180.00 м2, съставляващо УПИХХІІ-6611.1473, в кв. 54 по плана на [населено място], а именно: -апартамент № 6 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 66.44 м2 състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна-кухненски бокс, две спални, тераса, при съседи подробно описани в договора, заедно с припадащите се 27.01 м2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -апартамент № 7 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 55.02 м2, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дрешник-килер, дневна, кухненски бокс с трапезария, тераса, при съседи подробно описани в договора, заедно с припадащите се 22.71 м2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -избено помещение № 1 със застроена площ от 1.98 м2, с подробно описани съседи в договора, заедно със съответните идеални части от дворното място и правото на строеж, 2 принадлежащи към избеното помещение; -избено помещение № 2 със застроена площ от 1.98 м2, с подробно описани съседи в договора, заедно със съответните идеални части от дворното място и правото на строеж, принадлежащи към избеното помещение; -гараж № 11 със застроена площ от 21, 47 кв. м., с подробно описани съседи в договора, заедно с припадащите се 7.15 м2 идеални части от дворното място и правото на строеж; -гараж № 12 със застроена площ от 26.25 м2, с подробно описани съседи в договора, заедно с припадащите се 8.74 м2 идеални части от дворното място и правото на строеж. С. П. А. се била съгласила да закупи недвижимите имоти за обща продажна цена в размер на 100 000.00 € с ДДС или левовата равностойност в размер на 195 583.00 лева, платими по следния начин: - при сключване на договора А. заплащала на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] сума в размер на 4000.00 €или левовата равностойност в размер на 7823.00 лева;- при сключване на договора А. заплащала на дружеството сума в размер на 26 383.00 €или левовата равностойност в размер на 51 600.00 лева; - в срок до 30.01.2020 година, купувачката се задължавала да заплати на продавача сумата в размер на 30 000.00 €или левовата равностойност в размер на 58 675.00 лева; - в срок до въвеждане на сградата в експлоатация с акт-образец 16, А. се задължавала да заплати на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] сумата в размер на 31 617.00 €или левовата равностойност в размер на 77 485.00 лева. В договора подробно били посочени правата и задълженията на страните и санкциите при неизпълнение. Съгласно анекс от същата дата-28.08.2019 година, страните се били договорили, че сумата в размер на 4000.00 €, платена от С. П. А. на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] в брой, в деня на подписването на предварителния договор, ще служи като депозит-гаранция за изпълнение на договора, а не като част от продажната цена.

Договорили се, че сумата подлежала на връщане в брой, в деня на сключване на окончателния договор. Съгласно предварителния договор и анекса към него, С. П. А. била заплатила на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] следните суми: 4000.00 €депозитгаранция по договора, която сума не била част от продажната цена съгласно анекса от 28.08.2019 година; сумата от 51 600.00 лева (левова равностойност на 26 383.00 €)-част от продажна цена съгласно раздел ІІ, т. 1, б. „а“ от предварителния договор. За това плащане, дружеството било издало фактура № 22/29.08.2019 година. С. П. А. не била заплатила уговорената сума от 30 000.00 € (левова равностойност 58 675.00 лева), а била превела само сумата от 12 000.00 €, за което била издадена фактура № 35/20.02.2020 година на стойност 23 436.00 лева. През този период тя живеела и работила в Кралство Испания.; На 11.08.2020 година страните подписали нов анекс, с който се договорили предметът на предварителния договор да се редуцира само до апартамент № 7 на първи жилищен етаж със застроена площ от 55.02 м2

, ведно с припадащите се идеални части от дворното място и правото на строеж и гараж № 8, при обща продажна цена от 47 273.00 €. Остатъкът от цената в размер на 8890.00 € трябвало да бъде платена в деня на сключване на окончателен договор и след получаване на платения депозит в размер на 4000.00 €. Страните се договорили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имотите в шестмесечен срок, считано от 11.08.2020 година. Също така се договорили „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] да прекрати едностранно 3 предварителния договор, ако възстанови без неустойки платените от него суми по предварителния договор. На 19.02.2021 година „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] продало апартамент № 7 на трето лице. На 22. 02. 2021 година по банков път на С. П. А. била възстановена сумата в размер на 19 387.76 €, а на 22. 03. 2021 година сумата в размер на 18 895.92 €, или общо възстановената на А. сума била в размер на 38 283.58 €. На 13.07.2021 година С. П. А. представила за връчване от М. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Плевен, вписан под № 777 в регистъра на Нотариалната камара, нотариална покана, с която давала срок от 10 работни дни на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] да й възстанови сумата от 4099.42 €по същата банкова сметка, по която вече са преведени възстановените суми. С нотариалната покана заявявала, че ако й бъде възстановена сумата в указания срок, няма да има други претенции към дружеството по сключения предварителен договор. Също така заявявала, че ако не се възстанови сумата в указания срок, ще счита това за отказ да бъде извършено плащане от „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] и ще счита договора за развален по негова вина. Поканата била връчена на адресата на 22.07.2021 година, като дружеството не заплатило на А. исканата с нея сума.

Спорни между страните били въпросите, налице ли е виновно неизпълнение от страна на „Корект 94 СС“ ЕООД [населено място] на задължението му като продавач по сключения между страните предварителен договор и анексите към него, и в зависимост от това, дължи ли същото на С. П. А. като купувач, претендираните суми с исковата молба. За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразявал, че съгласно първия анекс към предварителния договор, подписан в деня на договарянето-28.08.2019 година, страните били постигнали съгласие, че сумата от 4000.00 €, платена от купувача на продавача в брой при подписването на договора, не представлява част от продажната цена, а служи като депозитгаранция за изпълнение на договора. Независимо от използваното название на уговореното задължение, въззивният съд приемал, че т. нар. „депозит-гаранция“, имал правния характер на „Задатък“, който институт на облигационното право бил уреден в разпоредбата на чл. 93 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този нормативен текст, задатъкът служел за доказателство, че договорът бил сключен и обезпечавал неговото изпълнение, а съгласно ал. 2, изр. 1, ако страната, която била дала задатъка не изпълнела задължението си, другата страна можела да се откаже от договора и да задържи задатъка. Съгласно ал. 2, изр. 2, ако задължението не било изпълнено от страната, която била получила задатъка, другата страна при отказ от договора можела да иска задатъка в двоен размер. Затова, задатъкът имал потвърдителна и обезпечителна функции-служел както за доказателство за сключването на договора и гарантирал изпълнението на задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установявало, че продавачът бил изпълнил задължението си по предварителния договор и анексите към него. Видно от удостоверение № 106/05.08.2020 година на Община Плевен, сградата, в която се намирали имотите, предмет на анекса от 11.08.2020 година, била въведена в експлоатация в деня на удостоверението, т. е. преди сключването на анекса от 11.08.2020 година. Обратно4 купувачката С. П. А., не била изпълнила задължението си по анекс от 11.08.2020 година за заплащане на остатъка от цената и сключване на окончателен договор в 6 месечен срок, който изтичал на 11.02.2021 година, а не на 13.03.2021 година, както било посочено в исковата молба. Преценката на доказателствата налагала категоричният извод, че анекса от 11.08.2020 година бил сключен по инициатива на А., като продавачът бил проявявал разбиране и толерантност по отношение на исканията й. От показанията на свидетелите се установявало, че същата се била отказала от сделката, поради материални затруднения, свързани с липса на достатъчно парични средства, необходими за заплащане остатъка от цената, което обстоятелство, съгласно принципите на облигационното право не оневинявало същата относно неизпълнението на договорното задължение за плащане. Пред вид на това, тъй като С. П. А., като купувач по предварителния договор и анексите към него, не била изпълнила точно договорното си задължение, а обратно-продавачът бил изправна страна, същата не можела да претендира от последния връщане на задатъка от 4000.00 € (назован в договора като „депозит-гаранция“), защото липсвало основание за това: Съгласно анекса от 28.08.2019 година, сумата от 4000.00 € подлежала на връщане в брой в деня на сключване на договора, а в случая окончателен договор между страните по предварителния не е сключен.