Решение № 121 от 23.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000128 по описа за 2024 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на В. К. Н. с ЕГН **********, в качеството на управител на “Н." ООД (в процес на регистрация), срещу Решение № 66/11.01.2024г. на СГС, ТО 18 с-в. по т.д.№ 2423/23г, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ № 20231220152231/21.12.2023г. на Агенцията по Вписванията, Търговски регистър, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Н.“ ООД по заявление вх. № 20231220152231 / 20.12.2023г.

В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като СГС неправилно бил приел, че не са налице достатъчно индивидуализиращи белези, въз основа на които да се приеме липса на идентичност между наименованието на съществуващо дружество „Н.“ ООД с ЕИК 110570409 и това, заявено за учредяване “Н." ООД.

Твърди, че избраното от заявителя наименование на фирмата - две отделни думи „Н.“ и „ови“, разделени с препинателен знак - тире, който изрично ги разделя, напълно отговаря на изискването за уникалност и не може да се приеме, че използването на това наименование е сходно с вече 1 съществуващи фирми със същото слято буквено означение. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че при произнасяне на думите препинателния знак тире не се изговаря. Тирето не би се изговаряло единствено, ако не било поставено между думите. Според жалбоподателя не е налице съвпадение нито при изписването, нито при изговарянето на двете наименования. При изговарянето се отчитало ударението в думите на отделните разделени срички, като по този начин категорично била налице разлика при произнасянето. При наименованието „Н.“ ударението било в края на думата, на „и“, докато при „Н.“ ударението е на буквата „л“, съответно при втората дума „ови“ ударението било на „и“. Наличието на две отделни думи водело до отделното им изговаряне с отчитането на ударенията във всяка.

Твърди, че е налице и фонетично словоразличие при изговаряне, тъй като двете наименования звучат различно. Поставянето на ударения върху всяка от двете думи при „Н.“ било ясно разграничимо от ударението при изговарянето на едносричното „Н.“. Поставеното тире също представлявало ясно разграничима отлика двете наименования, достатъчно да придаде търсената индивидуалност.

По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което бъде отменен обжалвания отказ и дадени указания на Регистър да извърши исканото вписване. Претендира разноски по представен списък за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на жалбата от представител по пълномощие на ТРРЮЛНЦ, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за процесуално представителство в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, тъй като има качеството на заявител в регистърното производство и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Регистърното производство е образувано въз основа на заявление образец А4 с вх. № 20231220152231 за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Н.” ООД.

В обжалвания Отказ № 20230913172148/15.09.2023г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че в случая от извършена справка в базата 2 данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество „Н.” не е уникално и се използва от друг търговец – „Н.”, ООД, ЕИК 110570409. Прието е, че към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани правната форма на търговеца, както и препинателни знаци и разстояния /интервали/, двойни букви, главни и малки, които при изписване и изговаряне на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функцията по индивидуализация на търговеца. Прието е, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза

Срещу отказа на ДЛР под № 20230913172148/15.09.2023г. е подадена процесната жалба, като същата е с вх. № на № 20231222144409.

С обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон/ТЗ/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл.

7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати 3 използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди.

Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана порано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

В тази връзка е направен извод, че избраното от заявителя фирмено наименование е идентично с вече съществуващо фирмено наименование на друго дружество с ограничена отговорност. Прието е, че единствената разлика между вече регистрираното фирмено наименование „Н.“ и заявеното от жалбоподателя такова „Н.“ е пунктуационна, т. е. в изписването им, като същата се състои в графичното обозначаване чрез разделяне на отделните срички с препинателен знак - тире, което не е достатъчно да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование.

Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието тирето не се изговаря.

Настоящата инстанция намира за законосъобразни и правилни изводите на СГС относно наличието на идентичност на двете фирмени наименования, която би могла да въведе в заблуждение трети лица.

Наличието на разлики в пунктуацията при изписване на наименованието не е достатъчен индивидуализиращ белег, тъй като фонетично звученето на двете наименования е еднакво.

Неоснователен е довода във въззивната жалба, че двете наименования се различавали по това, че ударенията на двете били на различни места. Това твърдение е невярно, най-малкото, тъй като „ови“ не е дума със самостоятелно значение в българския език и няма установено ударение, с 4 което да се произнася, като същото може да бъде поставено и на двете гласни в нея.

Формалното различие, чрез разделяне с тире на срички от наименованието не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. Тирето е препинателен знак, който се използва в писмената реч и има различни функции, като може да има различно значение в зависимост от контекста и мястото му в текста, а в конкретния случай функцията му е и неясна.

С оглед изложеното следва да се приеме, че действително е било нарушено изискването за уникалност на фирменото наименование на новоучреденото дружество, поради което и не са били налице условията за регистрация на новоучреденото дружество. Като е приело това ДЛР е постановило законосъобразен отказ.

Различието в другите индивидуализиращи белези на двете дружества, като седалище и предмет на дейност не може да преодолее наличието на идентичност на фирменото наименование и не е достатъчно да е налице, за да се приеме, че дружеството следва да бъде регистрирано. Налице е законова пречка за регистрация на дружество с посоченото фирмено наименование.

Тъй като правните изводи на СГС и на настоящата инстанция относно законосъобразността на постановения отказ съвпадат, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.

АВп е подала отговор на жалбата и е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането й е неоснователно. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 60480/ 20.12.2021 год. по ч.т.д . №2562/2021г . по описа на ВКС, ТК, второ търговско отделение и др. в подобен смисъл, създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по 5 отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/11.01.2024г. на СГС, ТО 18 с-в. по т.д.

№ 2423/23г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6