Определение № 2703 от 21.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44776/2025
- Вид
- Определение № 2703
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2703 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110144776 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
21.01.2026 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София
IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 44776 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Г. С., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „.........................“ № 31, ет. 2, ап. 17, против „...................“ АД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..........................“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т.. Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че по силата на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, и издаден изпълнителен лист от 09.01.2020 г., била осъдена да заплати на ответника сумата от 1
1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски. Също така твърди, че със съобщение от 29.01.2020 г. била уведомена за образувано срещу нея изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, действащ в района на СГС, а на 14.03.2025 г. й било връчено съобщение за пристъпване към опис на недвижимото й имущество, представляващо гараж № 12, находящ се на адрес: гр. София, ул. „.........................“ № 33, вх. А, както и че на 01.04.2025 г. бил извършен опис, а впоследствие била изготвена и пазарна оценка. По съвет на адвокат ищцата изтеглила кредит и на 24.07.2025 г. чрез трето лице превела по сметка на взискателя, посочена в издадената заповед по чл. 410 от ГПК, пълния размер на дължимата сума. В периода от 24.07.2025 г. до 28.07.2025 г. ищцата направила опит да уведоми ответника, че дългът е изцяло погасен, като била насочена към Правната дирекция на ответното дружество, като и до предявяване на исковата молба среща ни била осъществена. ЧСИ уведомил ищцата, че без молба от взискателя не може нито да спре, нито да прекрати производството по делото, а ще продължи с действия по изпълнението. Сочи, че вземането е погасено, като дължимата сума е платена в пълен размер. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „...................“ АД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски, дължима по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане, претендира направените по делото разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „...................“ АД, с който признава предявената искова претенция. Не спори, че дължимата сума е погасена чрез плащане по сметка на ответника на 24.07.2025 г., като наредител е трето лице и е отразена по партидата на потребителя. Сочи, че са предприети действия по изпълнителното дело за прекратяването му. Твърди, че по повод на плащането била извършена проверка, в резултат на което било установено, че е платен целият дълг по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, както и да възложи разноските в тежест на ищцата, при условие на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендира направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1, 2 и 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Т. Г. С. против „...................“ АД за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 2 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски, дължима по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане, претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си, а именно извършено плащане.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК съдът намира за основателно, но по същото ще се произнесе при необходимост.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 44776/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 24.02.2026 г., 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищците.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Т. Г. С. против „...................“ АД за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски, дължима по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане, 3 претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата от ответното дружество „...................“ АД, с който признава исковата претенция.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1, 2 и 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 09.01.2020 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, образувано изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, действащ в района на СГС; извършено плащане.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4