Решение № 914 от 19.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Русе, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520104190 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.

София против С. В. И. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 391,06 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит, сключен между него и „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София, 5,67 лв. – договорна лихва за период от 26.04.2022 г. до 26.10.2022 г., 117,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2678/2025 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил с „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София договор за потребителски паричен кредит № 60944 от 25.01.2022 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да го върне до 26.10.2022 г., на 9 бр. месечни погасителни вноски, при условията на договора. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. На кредитополучателя била начислена договорна лихва и лихва за забава върху главницата в претендираните размери, които не били платени от него. „ЮтеКредит България“ ЕООД прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 23.08.2024 г., за което на кредитополучателя било изпратено уведомително писмо с известие за доставяне. Ищецът моли, ако съдът счете извършеното уведомяване за цесията за ненадлежно, на ответника да се връчи уведомително писмо, 1 приложено към исковата молба. По заявление по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било образувано ч.гр.д. №2678/2025 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, с оглед на което на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, което обуславяло правния му интерес за иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.

В срока по чл.131 ГПК назначеният от съда процесуален представител на ответника – адв. Р. Ц. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Изразява становище за нищожност на договора за потребителски паричен кредит, възразявайки, че не е подписван от двете страни съгласно изискванията на чл.11 от ЗПК.

Оспорва ответникът да е подписвал погасителния план към договора, както и общите условия към него. Изразява становище за нарушение на изискването на чл.10 ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем начин поради неяснота относно методиката и начина за формиране на ГПР. Възразява ответникът да е бил уведомен надлежно за прехвърляне на вземанията чрез договор за цесия.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №2678/2025 г. по описа на РРС срещу С. В. И. с ЕГН ********** за сумите: 391,06 лв. - главница по договор за кредит от 25.01.2025 г., сключен между длъжника и „Юте Кредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, вземанията по който били прехвърлени чрез договор за цесия на „АПС Бета България“ЕООД, ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, 5,67 лв. договорна/възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.04.2022 г. до 26.10.2022 г. и 117,94 лв. обезщетение за забава за периода от 27.10.2022 г. до 01.05.2025 г.; 25,00 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът в срока по чл.414 ГПК възразил срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

С договор за цесия от 23.08.2024 г. кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника за извършената цесия. По делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането преди образуване на съдебното производство, но в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, не са налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, включително чрез връчване на особения представител на ответника поради липса на забрана в чл.29, ал.5 ГПК вр. чл.34 ГПК.

Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за 2 потребителски паричен кредит № 60944 от 25.01.2022 г. и приложение към него, за който твърди, че е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил наличие на облигационно правоотношение по повод сключен договор за заем с оглед липсата на подпис на кредитополучателя. Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото на хартиен носител договор за потребителски кредит, погасителен план, Общи условия на Юте Кредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, не се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като нито един от изброените документи не е подписан от ответника и не могат да му се противопоставят.

Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ, ако е положен електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. Според посочената разпоредба „електронен подпис“ са данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на посоченото върху документите изявление, същите да са подписани с електронен подпис от кредитополучателя.

Не са налице доказателства, удостоверяващи предоставянето на ответника и получаване от негова страна на преддоговорна информация, за чието приемане той да е изразил писмено съгласие. Не са представени доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника. Съобразявайки разпоредбата на чл.180 ГПК, съдът приема, че едностранно извършеното от кредитора вписване на данните на ответника в договора, който не носи негов подпис, не се ползва с доказателствена сила. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за потребителски кредит.

Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, от които да се установява, че ответникът е усвоил сумата по кредита, с оглед на което не може да се приеме, че за него е възникнало задължение за връщане на усвоени суми по договора за отпускане на потребителски кредит. В съдебно заседание вещото лице по възложената съдебно-счетоводна посочва, че изводът за изплащане на сумата е формиран на база представена му от ищеца разписка за извършено плащане, приложена към експертното заключение. Разписката, предоставена на експерта от ищеца, представлява доказателство единствено за превод на сумата от заемодателя чрез платформата на Easy pay, но не и разписка, изходяща от ответника, удостоверяваща 3 усвояване на сумата.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни и недоказани исковите претенции за главница, договорна лихва и мораторна лихва в посочените размери, поради което предявените обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Предвид посоченото съдът смята, че не е необходимо да изследва размера на задълженията, въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договора и основанията за неговата недействителност по ЗПК, поради което е безпредметно да се обсъжда и експертното заключение по приетата и неоспорена от страните СИЕ, която съдът изцяло кредитира.

Съобразно изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните деловодни разноски в настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., против С. В. И. с ЕГН ********** от гр.

Русе за заплащане на суми по договор за потребителски паричен кредит № 60944 от 25.01.2022 г., сключен между С. В. И. и „Юте Кредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, вземанията по който са придобити от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 въз основа на договор за цесия от 23.08.2024 г., както следва: сумата от 391,06 лв.

/199,95 евро/- главница по договор за кредит от 25.01.2025 г., сключен между С. В. И. и „Юте Кредит България“ ЕООД, ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, 5,67 лв. /2,90 евро/ - договорна лихва върху главницата за периода от 26.04.2022 г. до 26.10.2022 г. и 117,94 лв. /60,30 евро/ - обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. до 01.05.2025 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4