Решение № 260332 от 11.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 130/2020
- Вид
- Решение № 260332
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 13.04.2022
- Състав
- ХРИСТО ВАСИЛЕВ СИМИТЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 59, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
- чл. 507 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11.11.2021 година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
21 септември 2021 година
В публично заседание, в следния състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Диана И., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 130 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК, образувано е по искова молба от „Ю.Б.”
АД, с ЕИК ***, представлявано от М.В. - прокурист и П.Н.Д. - изпълнителен директор, чрез адвокат Х.И., от САК срещу М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***-*.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2011г. в гр. Казанлък е сключен Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 между „Ю.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.** и М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***-*, като кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала сума в размер на 15000 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне получената сума, ведно с всички дължими лихва, такси и разноски, съгласно уговореното в договора за кредит.
Твърди се, че в чл. 2 от Договора за кредит, страните са уговорили кредитът да се усвоява по сметка на М.Р. Матанаов в „Ю. Б.“ АД, като видно от приложените към исковата молба банково бордеро №7097200 от 17.10.2011г. и банково бордеро № 8273558 от 19.10.2011г. от 19.10.2011г. по банковата сметка на кредитополучателя „Ю. Б.“ АД е превела сумата от 15000 евро.
Посочва се, че с предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя, банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.
За обезпечение на отпуснатия кредит, кредитополучателят е учредил договорна ипотека, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 67, том III, рег.№ 4361, нот. дело 467 от 2011г. на недвижим имот.
Задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е следвало да се погасяват съгласно чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от Договора, на равни месечни вноски, включващи лихва и главница.
Погасителните вноски са били дължими ежемесечно на всяко второ число на месеца.
В чл.5 от договора е посочен крайният срок за погасяване на кредита - 200 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
По силата на чл.3 от договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва върху отпуснатата сума в размер, равен на сбора на БЛП на „Ю. Б.“АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,70 пункта.
Посочва се, че на 11.01.2013г. е вписана промяна на наименованието на ищеца от „Ю. Б.“АД на „Ю.Б.“АД
На следващо място, ищецът твърди, че към процесния договор са били сключени Допълнително споразумение от 29.12.2014г., Допълнително споразумение от 05.11.2015г. и Допълнително споразумение от 21.12.2016г., които са неразделна част от договора за кредит.
По силата на чл.3, ал.3 и чл. 4, ал. 2 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., чл. 3 ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 05.11.2015г., чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 21.12.2016г., страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят е дал своето съгласие, упълномощил е и е оправомощил кредитора. Вследствие на така извършените капитализации, размерът на задължението е станал 16 189,92 евро. За усвояването на така реструктурираните суми, били издадени банкови бордера, установяващи извършените във връзка с преоформянето усвоявания.
В чл.3 от
Допълнително споразумение от 29.12.2014г., страните са се съгласили, че върху главницата по кредита се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на 6 м EURIBOR, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,294 процентни пункта.
Уговорено е, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, по силата на чл. 3, ал. 2 от Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г.
По силата на чл. 4 от
Договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04% процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
На следващо място, ищецът твърди, че в унисон с чл. 10, т. 3 от банковия договор, кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението. По силата на чл.13, ал.2, разходите за оценка на кредитния обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя.
По силата на чл.14 от
Договора за банков кредит, кредитополучателят се е задължил да направи застраховка на предоставения за обезпечение недвижим имот, а в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на годишната застрахователна премия, БАНКАТА превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и с размера на тази сума се увеличава задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 7 от Договора за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателят е изпаднал в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключения Договор за кредит.
Поради неиздължаване на погасителна вноска от 04.02.2019г., на основание чл. 18, ал.1 от Договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, „Ю.Б.“ АД е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с получаване на поканата, а именно- на 27.09.2019г.
Поради неизплатеното от Кредитополучателя задължение, произтичащо от Договора и сключените към него допълнителни споразумения, за кредитора се е породил правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Предвид изложените обстоятелства, ищецът моли съда да осъди М.Р.М., ЕГН: ********** с адрес: ***-* да заплати на “Ю.Б.’’ АД, ЕИК: ***, дължимите се от него суми произтичащи от Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения, а именно:
• Главница в размер на 12933,88 EUR
/дванадесет хиляди деветстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем/;
• Възнаградителна лихва в размер на 692.75
EUR /шестстотин деветдесет и две евро и седемдесет и пет евроцента/;
• Мораторна лихва в размер на 1348,14 EUR
/хиляда триста четиридесет и осем евро и четиринадесет евроцента/;
• Такси в евро в размер на 36,89 EUR
/тридесет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/;
• Такси в лева в размер на 165лв. /сто шестдесет и пет лева/;
• Нотариални разноски - 78лв. /седемдесет и осем лева/;
• Законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно погасяване на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размери, както следва: държавна такса в размер на 1184,13 лв./хиляда сто осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1701,72лв. /хиляда седемстотин и един лева и седемдесет и две стотинки/.
В изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане № 875 от 28.05.2020г., ищецът прави следните уточнения на ИМ:
Относно сключените допълни споразумения към договора за банков кредит, уточнява, че към Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. има сключени Допълнително споразумение от 29.12.2014г., Допълнително споразумение от 05.11.2015г. и Допълнително споразумение от 21.12.2016г., които са неразделна част от договора за кредит. Посочва се, че всички допълнителни споразумения посочени по-горе са подписани в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателите временни затруднения за погасяване на задълженията, какъвто е и конкретния случай. Преоформянето по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Съответно, към датата на подписване на допълнителните споразумения, кредитополучателят е получавал от кредитора нови суми, с които е погасявал падежиралите, но неплатени до тогава суми. Именно поради същата причина, при сключването на всяко допълнително споразумение към договора, кредитополучателя е усвоявал сума, с която реално са погасявани просрочия по сделката. Така реално кредитополучателят е получавал допълнително суми, които да служат за погасяване на натрупаните към всяко едно допълнително споразумение просрочия.
Преоформянето е извършено при стриктното изпълнение на чл. 13 от горецитираната наредба. Усвояването на суми за погасяване на съществуващите просрочия се установявало и от приложените банкови бордера по делото.
Относно претендираните нотариални разноски в размер на 78лв./седемдесет и осем лева/, заявява, че съгласно с чл. 10, т. 3 от банковия договор кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението. Претендиралите от ищеца нотариални разноски са свързани именно с организиране на принудителното изпълнение, което съгласно задължителната съдебна практика, изисква от банката-кредитор, да уведоми кредитополучателя, че поради незаплащането на определени месечни вноски ще счита задължението за изцяло предсрочно изискуемо. До кредитополучателя е изпратена нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, с която същият е уведомен, че кредитора отнема преимуществото на срока. За подготвяне на същата банката е направила разходи, за което ищецът представя 2бр. банкови бордера, а именно - BORD00700821 от 16.08.2019г. в размер на 60лв. за заплатено възнаграждение за изготвяне на нотариална покана, както и BORD00699218 от 16.08.2019г. за заверка на подписа на адвокат И. върху цитираната нотариална покана.
Относно претендираните с ИМ такси, се посочва, че съгласно чл.12 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., страните са се уговорили, че кредитополучателят дължи на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, която е дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита, чийто размер е определен съгласно Тарифа на Банката. Претендираните такси в лева са такси за администриране на просрочен кредит и са в размер на 165лв. Таксата за администриране на просрочен кредит служи за покриване на чисто административни разходи, които са свързани с просроченото задължение.
По силата на чл. 4 от
Договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04% процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.
Претендираните такси в евро са такси за управление на кредита в размер на 36,89 евро.
Относно претендираните от ищеца лихви по кредита, посочва, че претендираната възнаградителна лихва в размер на 692,75 евро е начислена за периода от 04.02.2019г. до 27.09.2019г.
Претендираната мораторна лихва в размер на 1348,14 евро е начислена за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020г., като съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, от 13.03.2020г., до датата на подаване на исковата молба не е начислявана мораторна лихва.
В законния срок е постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни по следните съображения. Прави възражение, че делото следва да се развива по общия исков ред, предвид качеството на ответника на потребител, а не по реда на производството по търговски спорове по чл.365 и сл. ГПК.