Решение № 331 от 19.05.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 331

19.05.2022г.,гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав СЪДИЯ: Цветомира Димитрова

Секретар:

Йорданка Попова ………………………………………………………………….

Прокурор:………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 154 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Аграплам”

ЕООД, с.С. против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-2600/247 от 19.01.2022г. издаден от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд”Земеделие”, гр. С.

В жалбата се сочи, че с обжалваният акт е прекратен поетият от дружеството ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие”, поради изложени от органа твърдения за неизпълнение на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020/Наредба № 4/. Твърди се, че изложените от органа твърдения за неизпълнение на задължението за предоставяне на сертификат за произведена продукция не отговаря на обективната действителност. В тази връзка се излагат доводи, че в изпълнение на изискванията на Наредба № 4 жалбоподателят е предоставил сертификат от контролиращото дружество в предвидения за това срок.

От издаденият акт не ставало ясно по каква причина органът приема, че предоставеният документ не отговаря на изискванията на Наредба № 4. Мотиви в тази насока не били изложени, поради което оспорващият счита обжалваният акт за немотивиран. Твърди се също, че в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК органът не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя против издаденото на 17.07.2020г. уведомително писмо и не бил посочил, по каква причина не ги възприема. Ето защо оспореният административен акт бил издаден при допуснато съществено процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че ангажиментът на жалбоподателя е бил поет през 2015г. Към тази година разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 предвиждала задължение към подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3 до 30.09 на петата година от ангажимента, течащ от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява биологична продукция. Такъв сертификат бил получен и представен и в този смисъл оспорващото дружество било изпълнило изискванията на наредбата, съществуващи към момента на поемане на ангажимента.

Отделно от това разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 (в редакцията й към 2015г.) не въвеждала изискването да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Разпоредбата предвиждала единствено сертификатът да удостоверява наличието на биологична продукция. При наличието на минимални добиви от парцелите същите не се отбелязвали в издаваните им сертификати. Излагат се и доводи, че нормата на чл. 33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 била изменена с редакцията на бр.21 от 12.03.2021г. и следвало да се прилага занапред, а не и към ангажименти поети преди 2021г. и за констатирани обстоятелства за кампания 2019г. Нямало как представения от жалбоподателя документ през 2019г. да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 приети през 2021г. и законодателят не бил въвел такова изискване. Същевременно нормата на чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 също била изменяна. Към датата на поемане на ангажимента и при констатирано нарушение в края на петата година от изпълнението му следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия, а не 100% от получената от дружеството субсидия, както било при понастоящем действащата редакция. Предвидената разпоредба противоречала на чл.14, ал. 3 от ЗНА и като такава била нищожна. Според жалбоподателя практиката на съда по този тип дела приемала, че органът няма право едностранно да променя условията по поет ангажимент, тъй като подобни действия противоречали на принципа за предвидимост.

Излагат се и доводи, че оспореният акт противоречи и на чл. 6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК, като същият категорично нарушавал принципа за съразмерност установен в кодекса. Според жалбоподателя разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. била приета през 2018г. и правилата записани в нея не можело да се прилагат и към поетия от дружеството ангажимент през 2015г. Отделно от това съгласно чл.1 от наредбата същата не касаела условията за подпомагане по мярка „Биологично земеделие”. Оспорва се изложеното в акта твърдение, че задължението за посочване на продукция от всеки от парцелите в предоставения сертификат произтичало от Регламент 834 от 2007г. Единственото изискване съдържащо се в посочения регламент било в документа да се съдържа информация за количеството произведена продукция. Изискване за произведена продукция не се съдържало и в Регламент № 889/2008г. Направеното тълкуване на регламента било разширително и противоречало на чл.8, ал.2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво – изискването било в сила от 2017г., но на ползватели, чиито ангажименти били изпълнени в предходния програмен период и преди 2018г., такъв сертификат не бил изискван.

С изменението на условията за подпомагане в края на ангажимента се нарушавали и принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК, като оспореният акт противоречал и на целите на Наредба № 4.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният административен акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващото дружество чрез процесуален представител.

Ответникът Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд –

Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за подпомагане за кампания 2019г. от 20.05.2019г.”Аграплам”ЕООД заявило подпомагане по мярка „Биологично земеделие“, към което били представени изискуемите таблици за ползваните парцели и отглежданите животни. В таблица от същата дата - 20.05.2019г. (стр.83) по посочената мярка били заявени площи от 4.75 ха , при декларирана площ за кампания 2018г.- 4.75 ха и декларирана площ за кампания 2019г. - 4.75 ха. Като лице отговорно за осъществяване на контрола за съответствието с биологичното производство в същата таблица е посочено”Био Сертификейшън” ЕООД.

На

13.09.2019г. с искане вх. № 02-260-2600/5532 при ДФ”Земеделие” „Аграплам” ЕООД, чрез управителя си представило в ОД – Хасково на ДФ“З“ сертификационно писмо № 488/30.08.2019г. и сертификат от сертифициращия орган № 280/2019/00, с приложение №1 към него (стр.165 и сл.).

С писмо изх. № 02-260-2600/6853 от 17.07.2020г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”„Аграплам”ЕООД било уведомено за установени непълноти след извършени административни проверки по подаденото от дружеството заявление, които водят до прекратяване на ангажимента по направлението и възстановяване на получената до този момент финансова помощ по същото в размер на 100%. Със същото писмо на дружеството било указано, в 15 дневен срок да представи всички допълнителни документи, свързани с изпълнението на поетия ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” съобразени с разпоредбите на чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от с Наредба № 4/24.02.2015г. Писмото било връчено на представител на дружеството на 23.07.2020г.

С писмо изх. № 01-2600/2730 от 11.05.2021г. на Заместник-Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”(стр.18), „Аграплам”ЕООД било уведомено, на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че ДФ”З” открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за 2019г. В писмото били разяснени разпоредбите на 6 и чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., като било посочено, че представеният от дружеството документ удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1 т.3 от наредбата. На дружеството било указано, че при несъгласие с направените констатации има право да депозира възражение и да представи допълнителни доказателства в 14-дневен срок от получаването му. Писмото било получено на 04.06.2021г.

На 19.01.2022г.

Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд”Земеделие”, издал оспорения в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014г.-2020г. за кампания 2019г. с изх. №

01-2600/247.

Актът е връчен на дружеството на 03.02.2022г.

Жалбата срещу същия е депозирана на 14.02.2022г. чрез административният орган и заведена с вх. № 01-2600 от същата дата при ДФ”З”.

По делото е представена Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – Петя Димитрова Славчева да издава и подписва издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” .

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт .

Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т.7 от