Протокол № 53 от 08.05.2026, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 53 гр. Чепеларе, 08.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Емилия К. Сивенова

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Б. Гемишева Наказателно дело частен характер № 20265450200007 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител Д. И. Х., редовно и своевременно уведомен, се явява лично и с повереника си адв. М. О. от АК-С., с пълномощно по делото.

Подсъдимият Б. Г. Ю., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. А., с пълномощно по делото.

Явява се свидетелката М. Н. Б., редовно и своевременно призована.

Адв.О.: Моля да дадете ход на делото.

Адв.А.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.О.: Водим допуснатите ни петима свидетели и моля да се пристъпи към разпита им.

Адв.А.: Водим двама от допуснатите ни свидетели, а третият е при режим на призоваване, която се явява днес. Отказваме се от другите двама свидетели при режим на довеждане.

Пред съдебна зала призованата свидетелка сподели, че се ***, поради което помоли да започнем с нейния разпит, ако колегата е съгласен.

Свидетелката Б.: Госпожо съдия, ***, поради което моля да бъда разпитана първа, ако е възможно.

Адв.О.: Не възразяваме да бъде разпитана първо свидетелката Б..

Сне се самоличността на водените от частния тъжител свидетели, както следва:

А. И. П., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №*, без родство и дела със страните по делото.

Н. В. В., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №*, без родство и дела със страните по делото.

Г. Н. Д., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” №**, ет.*, ап.*, 1 без родство и дела със страните по делото.

З. Г. С., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №**, без родство и дела със страните по делото.

В. Д. Т., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, общ ***, ул. „***” №***, ***, без дела с подсъдимия.

Сне се самоличността на призования за подсъдимия свидетел, както следва:

М. Н. Б., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***“ №*, без родство и дела със страните по делото.

Сне се самоличността на водените от подсъдимия свидетели, както следва:

Г. Н. Ю., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, ***, има дела с частния тъжител.

На свидетеля Ю. се разясниха правата му по чл.119 от НПК.

Свидетелят Ю.: Съгласен съм да дам показания по случая.

З. А. Ю., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, ***, има дела с частния тъжител.

На свидетелката Ю. се разясниха правата й по чл.119 от НПК.

Свидетелката Ю.: Съгласна съм да дам показания по случая.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.290 от НК, като същите обещаха да говорят истината.

Свидетелите П., В., Д., С., Т., Ю. и Ю. бяха изведени от съдебната зала до разпита им.

Свидетелката Б. остана в съдебната зала.

Съдът, след като взе предвид становището на страните и липсата на възражения първа да бъде разпитана свидетелката Б., ПРИСТЪПВА към нейния разпит.

Свидетелката Б.: Не знам точно за какво е делото. За отправени обиди от Б. Ю. към частния тъжител знам следното: Не помня коя година беше, но беше лятото – м. ***, защото го свързвам с идването на децата ми от ***. Не живея на улицата, на която живее г-н Х.. Живея на долната улица, но на улицата, на която живеят те, аз ходя всеки ден по няколко пъти на разходка. Случаят беше след 5:00 ч. вечерта. При съответното ми ходене на разходка чух някаква гюрултия (врява), викове. Видях Б. Ю. и беше много ядосан от което. Видях го да отива с колата към къщата на г-н Х.. Спря се там и излезе много ядосан, при което като видях това нещо, в мен веднага изникна... Това сякаш беше моето дете. Аз съм майка и сякаш видях моето дете, което беше много ядосано и реагирах като майка. Б. викаше към г-н Х., питаше го: „Какво искаш от мен? Какво толкова съм направил? Аз работя по толкова много часове – по 14-16 часа на ден“. Г-н Х. нещо му говореше, но аз не можех да чуя какво му говореше. През това време бях застанала до Б. и се опитвах да го успокоявам, защото той беше много ядосан. Пак казвам, аз реагирах като майка, защото в него видях детето ми и исках по някакъв начин да успокоя детето си, защото аз лично помислих, че това момче ще получи инфаркт. Не съм чула първо какво казва г-н Х., какво казва Б.. Това е, което си спомням и това е, което чух много ясно, защото после бях изключително притеснена.

Думите ми, които постоянно повтарях на Б., бяха да се успокои: „Много ти се моля, Б., ще ти стане лошо. Успокой се“. Освен г-н Х., Б. и аз, по-далече в ъгъла идваше майката на Б., но други хора не съм видяла. Не съм чула Б. да казва някакви обидни думи към г-н Х.. Само го питаше какво иска. Това главно ми се запечата. След това бях изключително притеснена и впоследствие разбрах, че това е вследствие на някаква публикация във Фейсбук за някаква част от счупена кола. Предполагам, че по този повод е възникнал този скандал между тях.

Тогава майката на Б. лично до мен не дойде. Може да е стояла в края. Пак казвам, че аз стоях 2 до Б. и се опитвах да го успокоя. Не мога да кажа дали Б. се успокои накрая, защото аз си тръгнах и той си тръгна. Не си тръгнахме точно едновременно с него. Тръгнах си преди него, но и той си тръгна. Не мога да кажа като време колко след мен той си тръгна. За мен случката не беше много дълго време, но не мога да кажа колко продължи като време. Б. се намираше до неговата кола. Има един завой и входът на г-н Х. е на едната улица, а Б. беше застанал де факто от една от страните на къщата на г-н Х.. Г-н Х. беше в двора си. Виждах го. Беше под едно дърво. Той има ограда, малка градинка и едно дърво. Г-н Х. беше застанал под дървото. Говореше нещо. Той говореше изключително тихо и не мога да кажа и не мога да твърдя какво е говорил той.

Свидетелката Б. на въпроси на адв.А.: Не знам как се е развил спорът след тази случка.

Мисля, че три пъти ме викаха в полицията да давам показания. Виждала съм Б. след тази случка, но не сме говорили за нея.

Свидетелката Б. на въпроси на съда: Нито с едната, нито с другата страна съм в абсолютно никакви отношения. Минавам само, поздравявам. Ако се спрем, от сорта „Как сте?“, „Добре сме.“, просто междусъседски отношения. С г-н Х. се подминаваме.

Свидетелката Б. на въпроси на адв.А.: Към момента на това, което станах свидетел, съм чувала, че г-н Х. и сем. Ю. нямат добри отношения. Това съм го чувала съм го от съседи, от публикации във Фейсбук в групата „***“.

Свидетелката Б. на въпроси на адв.О.: От моята къща до мястото където стана въпросната случка, това са две успоредни съседни улици, които като отстояние може би двете улици се намират на около 250-300 м. Аз правя един завой и се качвам на горната улица – улицата на г-н Х. и продължавам направо. Когато чух виковете, бях на улицата, близо до къщата на г-н Х.. Чувах в къщата на Ю. да се говори на висок тон и да се вика, но не знам дали някой от тях не се е карал, не мога да кажа. След това видях Б., който беше излязъл отвън. Б. не вървеше пеша. Беше с колата. Разстоянието, което той измина с колата до къщата на г-н Х., беше може би около 15-20 м. Не мога да кажа каква е била причината той да отиде с колата, а не пеша. Чух, че Б. говори, но с кой е говорил не мога да кажа. Когато чух виковете, продължих и спрях на кръстовището на ъгъла на имота на г-н Х.. Спрях се там и видях, че Б. отива, и си продължих към вкъщи. Чух виковете в къщата на Ю., а се спрях пред къщата на г-н Х.. Не спрях пред къщата на Ю., защото не вървях по улицата към входа на Ю..

Идвам аз от долната улица, перпендикулярната. Двата входа са след кръстовището, така да го кажем. Докато Б. се придвижваше с колата от тяхната къща към къщата на г-н Х., аз вървях по същия път, по който се движеше и колата. Колата на Б. се движеше с нормална скорост, с която за 10-15 м. може да тръгне една кола. След това колата спря до двора на г-н Х.. Б. излезе от нея. Беше видимо много ядосан и притеснен. Не мога да кажа от какво беше ядосан. Към онзи момент не знаех защо е ядосан. Б. излезе от колата и започна да вика към къщата на г-н Х.: „Какво искаш от мен? Какво точно съм направил? Аз работя по 14-16 часа“. Тогава вече видях г-н Х. под едно дърво. Стоеше човекът, говореше. Пак казвам, че не мога да кажа какво е говорил. Не чух други думи от Б. поради факта, че пред мен беше моето дете и аз се почувствах като майка, която трябва да успокои детето си. Б. не ми е дете, но го оприличих като свое дете, че в тази ситуация можеше да е моето дете. Не беше нападнат от някого. Притесних се за него, защото той излезе целият треперещ и беше много ядосан. Баща ми е ***.

Въпрос на адв.О.: Като видяхте г-н Д. Х., той не Ви ли напомни на Вашия баща?

Адв.А.: Възразявам, госпожо председател. Това е тормоз над свидетеля.

Съдът НЕ ДОПУСКА поставения от адв. О. въпроса, тъй като същият е неотносим към предмета на спора.

Свидетелката Б. на въпроси на адв.О.: Когато бях до Б. и срещу мен беше г-н Х., З. Ю. беше встрани, върху колата нагоре по улицата. Не си спомням дали тя се приближи към нас.

3

Не си спомням дали тя се опита да успокои Б.. Освен мен, Б., З. Ю. и г-н Х., не съм видяла да е имало някой друг тогава. Б. каза, че има статия в интернет в групата „***“ за техен счупен автомобил. Б. нищо не беше писал. Имаше публикация за счупения лек автомобил, който беше паркиран тогава до оградата на г-н Х.. Направих връзка между тази публикация и случката, на която станах свидетел, защото Б. така каза. По време на скандала чух Б., когато беше в двора, когато реагира за публикации, но тогава не знаех за каква публикация става въпрос. Вече впоследствие погледнах и разбрах. Не мога да кажа кой е поискал да свидетелствам по досъдебното производство. Бях призована, не знам дали това е точната дума. При мен дойде един полицай, който ми каза, че трябва да се явя да дам показания в КПП-***. Впоследствие разбрах, че е за този случай, защото полицаят ми каза. Не знаех кой ме е призовал. Не си спомням дали З. говореше с Б. преди да си тръгна.

Свидетелката Б. на въпроси на частния тъжител: На улицата, на която стана инцидентът, беше автомобилът на Б., от който слезе той. Не помня дали имаше друг автомобил. Не съм обърнала внимание дали е имало друга кола. Не си спомням цветът на автомобила на Б..

Адв.О.: Нямам други въпроси.

Адв.А.: Също. Моля свидетелят да бъде освободен.

Свидетелката Б. беше освободена от съдебната зала и от сградата на съда.

Адв.О.: Моля от допуснатите ни свидетели първо да бъде разпитан свидетелят П., тъй като е на работа.

В залата влиза свидетелят П..

Свидетелят П.: Наясно съм за какво е делото. Преди близо три години на *** *** 2023 г., след като бях приключил работния си ден и се бях прибрал у дома, около 20:00 ч. работих в гаража, който е на първия етаж от къщата ми. В един момент чух от стълбищната площадка на входната врата на къщата ми, че майка ми разтревожено ме вика да отида при нея. Майка ми е Н. В.. Веднага се отзовах като отидох на прага на входната врата от външната страна, като тя ми каза, че става някакъв скандал. Излизайки и заставайки до нея чух викове, крясъци като разпознах гласа на Б. Ю.. Входната врата на къщата ми се намира от северната й страна на първия етаж. От северната страна се намират къщите на сем. Ю., на М. А. и на сем. Х., като имам пряка видимост. Разстоянието между мястото, на което се намирах, а именно пред входната врата на къщата ми, домът на сем. Х. по въздух е може би около 30 метра. Както казах, чух викове и крясъци от страна на Б. Ю., който е *** на Г. и З. Ю.. От мястото, на което се намирахме с майка ми, нямаше пряка видимост към случващото се, защото то се развиваше зад къщата на Д. Х., а именно на ул. „***“. Тоест, за да си го представите по-добре, това е отново северната страна на къщата на Д. Х. и непосредствено зад нея е ул. „***“. Не се виждаше, но се чуваше ясно абсолютно всичко, тъй като около 20:00-20:10 ч., както казах, няма странични шумове. Кварталът е краен, няма движение на автомобили или на някаква друга техника, така че звукът беше достатъчно добър, за да го възприемем. Чух, както за трети път ще кажа, крясъци, не нормално говорене, а крясъци, които стигаха може би до истерия от страна на Б. Ю., който се разправяше с Д. Х. и му казваше, че няма право да му снима колата. Търсеше му сметка за това защо му е бил снимал колата, защо е публикувал някакви снимки в група във Фейсбук. Чуваше се и гласът на Х., но много по-тихо, който се опитваше да му обяснява нещо, но това беше кауза пердута, тъй като от виковете и крясъците той не можеше да вземе думата. Казваше му: „Чакай, чакай малко“, а съответно Б. отговаряше: "А бе не ми се обяснявай“, след което имаше водопад от обиди, псувни. Направил съм си труда да ги маркирам.