Акт от 22.01.2020, Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 9

22.01. 2020 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 20. 01. 2020 год.

В публично заседание в състав:

Председател: ТИХОМИР К.

Секретар: М. ХАЛАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.

АНД номер 418 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на адв. С.В.В., в качеството му на повереник на В.К.К., ЕГН **********, като управител на „М. К.“ЕООД с ЕИК ******против НП № 24- 002500/ 30. 10. 2019 г. на Директор на Дирекция “ Инспекция по труда “ Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1

500 лв. и е с правно основание чл. 59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално – правните норми.

Въззиваемата страна, редовно призовани, явяват се и чрез процесуалния си представител ю.к. Й.молят съда да отхвърли жалбата като необоснована и неоснователна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж известие за доставяне

/.

Установи се по делото, че с НП № 24- 002500/ 30. 10.

2019 г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда “ Стара Загора е наложено на жалбоподателя административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв. на основание чл.

416 ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ, затова че: “При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.09.2019г. на обект: магазин хранителни стоки, находящ се в гр.Ч., ул.Б. П. № **, стопанисван от „М.

К.“ЕООД, ЕИК **********със седалище и адрес на управление: гр.П., район С., ул.

З. Б. № *и на 16.09. и на 30.09.2019г. по представени писмени документи в Дирекция Инспекция по труда със седалище Стара Загора се установи, че „М.

К.“ЕООД, ЕИК **********в качеството си на работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове / според Трудовия договор № 1 от 13.07.2019г.

– зо 30 – то число на месеца следващ месеца за който се отнася/, в нарушение от 31.10.2018г. за извършената работа през месец септември 2018г. на Я. Д. И., продавач – консултант с ЕГН **********”, с което е нарушил чл. 128, т.

2 от КТ.

Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 24- 002500, съставен на 30. 09. 2019 г. с актосъставител Б.Н.Ш., на длъжност главен инспектор при Д “ ИТ “ Стара Загора и свидетел М.Д.И.- главен инспектор при Д “ ИТ “ Стара Загора.

Въз основа на писмен сигнал от Я. Д. И., назначена с Трудов договор №1/13.07.2016г. на длъжност по НКП продавач-консултант в магазин, находящ се в гр.

Чирпан, на 30.09.2019 година във връзка със служебните си правомощия инспектори на въззиваемата страна - свидетелите Ш. и И. посетили за проверка обект на жалбоподателя - магазин хранителни стоки, находящ се в гр.Ч., ул.Б. П. № **. При извършената проверка се констатирало, че жалбоподателя, като работодател на лицето Я. Д. И.не заплатил трудово възнаграждение за извършена от нея работа през м. септември 2018г. считано от 31.10.2018г. Във връзка с горните констатации инспекторите изискали писмена документация от управителя на фирмата и поканили същия да се яви в Инспекция по труда Стара Загора съответно на дати 16.09. и 30.09.2019г-. Същият се явил но не представил писмени доказателства от които да се установи, че на лицето Я. Д. И.е изплатено трудовото й възнаграждение за м. септември 2018г. Въпреки съставения протокол за извършена проверка № 1929389 в който инспекторите направили предписание в п.44 – Работодателят да изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа през м. 09.2018г. на Я. Д. И.съгласно чл. 128 т.2 от КТ. След като констатирали, че не е спазено изискването на чл. 128 т.2 от КТ бил съставен и АУАН № 24-00-2500/30.09.2019г. и същият на същата дата бил връчен на управителя на фирмата В.К..

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.Съдът не споделя доводите наведени в жалбата, че в конкретният случай както АНО така и актосъставителят нямат нужната компетентност съответно за обжалваното НП и за съставянето на АУАН, тъй като според жалбоподателя не било ясно точното място на извършване на нарушението.Това разбиране на настоящият състав ще бъде обяснено по-долу.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът счита, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се намира в гр. Чирпан, както и че дружеството е следвало да изплати заплатата до 31.10.2018 г. за извършена работа за м. 09.2018г., т. е. посочено е от кой момент е извършено нарушението от страна на дружеството – жалбоподател, изразяващо се в бездействие- неплащане на уговорено трудово възнаграждение.

В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т. е. мястото на полагане на труд, което макар и изрично да не е посочено в обжалваното НП е безспорно, че е гр. Чирпан, в търговски обект, представляващ магазин и находящ се на ул. Братя Павлови № 17, където и на основание чл. 270 ал.1 от КТ се е дължало и изплащане на заплатата, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово възнаграждение, на кого и до кога е следвало да се изплати, т.е. реално от кога работодателят е изпаднал в "забава" – т. е. кога реално е осъществил деянието.

Относно изложеното в жалбата твърдение, че обжалваното НП е било връчено на лице, което нито било законен представител на дружеството, нито имало учредена представителна власт съдът счита, че тези твърдения касаят единствено правото на санкционираното дружество да търси правата си по съдебен ред, но не и законосъобразността на обжалваното НП. Това е така, защото НП се оформя като такова с полагането на подписа на АНО. Въпроса дали същото е връчено и на кое лице е относим единствено към правото да бъде обжалвано това НП. Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че по същество това право на санкционираното дружество не е нарушено тъй като то, дружеството в срок е подало въззивна жалба против обсъжданото НП.

По отношение на наведените доводи в жалбата за несъставомерност и неправилно квалифициране на извършеното нарушение по чл. 128 от КТ, а не по чл. 245 ал.1 от КТ, а и цитираната практика на АС Стара Загора, то съдът счита, че следва да посочи, че не споделя същата а и същата не е актуална към настоящия момент. Това е така, защото в конкретният случай няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период жалбоподателят е имал качеството "работодател" по смисъла на § 1, т, 1 от

ДР на КТ и е стопанисвал обект – магазин в гр. Чирпан. Няма спор и че същият е начислил на работника си месечно възнаграждение за месец септември 2018 г., но въпреки това не му го е изплатил в срок съгласно уговореното в трудовия договор, че трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася.

При тези факти съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по чл.

128, т. 2 от КТ. С тази норма е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл.

414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Ето защо, без съмнение – в конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.

Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че това неизпълнение в срок не може да се окачестви като административно нарушение. По мнение на настоящия състав е налице неизпълнение на задължение произтичащо от разпоредбата на чл.

128, т. 2 от КТ, съответно е допуснало извършване на нарушение на същата разпоредба, по която причина е ангажирана и отговорността на работодателя съобразно разпоредбата на чл.

414, ал. 1 от КТ. Следва да се посочи, че възможността работникът да търси правата си по гражданско правен ред е съвсем отделна, самостоятелна възможност за работника да потърси правата си и същото не влияе и не е от значение за търсенето на административнонаказателна отговорност от дружеството за допуснатото от него административно нарушение. Гражданската и административнонаказателната отговорност подлежат на кумулация и наличието на едната не изключва носенето на другата, т. к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер /имуществената или още наречена гражданска/, а другата – чисто санкционен, превъзпитателен такъв /административнонаказателната/, като наличието на финансови затруднения за работодателя не е обстоятелство, което е в състояние да го оправдае за извършеното противоправно деяние и да бъде изключена втората. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и възпроизведено в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл.

128, т. 2 от КТ от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т. е. наличие на виновно поведение. В този смисъл е последователната и константа практика на съдилищата от цялата страна.

Алтернативно в жалбата се твърди, че жалбоподателят, в качеството си на работодател и след направените му предписания не е могъл своевременно да изпълни паричното си задължение поради неявяването лично на работника в предприятието, за да получи възнаграждението си срещу подпис във ведомостта, макар го бил поканил с писмена покана. Съдът споделя извода, че работникът е кредитор по паричното задължение на работодателя за трудово възнаграждение и когато е уговорено изпълнението да бъде в предприятието, където се полага труд, каквато е процесната хипотеза, вземането е търсимо, а не носимо. Същото ще е носимо в случаите по чл. 270, ал. 3, изр. 2 от КТ, но по делото не се установи работникът да е посочвала банкова сметка. ***дователна, че тъй като паричното задължение на работодателя е срочно, за да изпълни задължението си и да се освободи от последиците на собствената си забава следва да предприеме действията по чл.

97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като изпълни паричното си задължение чрез влагане на сумата по сметка в банка на името на кредитора.

Следва да се има предвид, че настоящото производство не се занимава с въпросите какви вземания възникват за страните, имащи за свой правопораждащ факт прекратяването на трудовия договор, поради което не е нарушена материалната компетентност на органите по контрол за спазване на трудовото законодателство чрез произнасяне по евентуални имуществени спорове на страните от гражданскоправен характер. АНО е проверил единствено налице ли е изпълнение на задължението на работодателя по чл.

Разпечатката съдържа 47 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9a152e0-8954-48f9-992f-baf148ecdeca