Решение № 28 от 28.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пазарджик, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200845 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-1006-001169 от 21.05.2024 г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на М. Т. П. с ЕГН:

********** от гр. С., ул. „Б.” № ... за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от М. Т. П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмени постановлението. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска 1 потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... ч. жалбоподателят М. Т. П. управлявал лек автомобил „Л. Р. Р. Р. С.“ с рег. ... по АМ „Т.“ в посока от гр. П. към гр. С., като бил в автомобила с неговия син – малолетният А. П., на 11 години. Двете ленти за движение били заети от бавнодвижещи се автомобили, поради засилен трафик. Жалбоподателят решил да се придвижи с автомобила си по лентата за принудително спиране. Потеглил по нея около км.80 на АМ и се движил по нея, когато е забелязан от свидетеля И. Ш. – полицейски служител при ОД на МВР Пазарджик, който заедно с негов колега патрулирали между км.107 и км.51 по магистралата според поставени им задачи. Полицаите установили, че жалбоподателят управлява автомобила си в лентата за принудително спиране на магистралата, като започнали да се движат след него със служебния автомобил и му подавали сигнали за спиране със светлинен и звуков сигнал.

Жалбоподателят продължил да се движи около 1 км. по лентата за принудително спиране, след което спрял. Полицейските служители установили, че жалбоподателят се движи в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътника в превозното средство. В участъка на движение по АМ на жалбоподателя не са били и налице места за отбивки или за излизане от АМ. Свидетелят Ш. разговарял както с водача, така и с детето му, като никой от тях не заявил пред него да има здравословни проблеми.

Детето не само нямало признаци на здравословни проблеми, но и било много усмихнато. За управлението водачът обяснил, че бърза, без да уточнява защо и затова управлява в лентата за принудително спиране. Ш. съставил на жалбоподателя АУАН в негово присъствие, който му предявил и жалбоподателят подписал и получил без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

По делото са разпитани като свидетели И. Ш. и А.-М. О. М., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Ш. като ясни, логични, 2 категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци.

Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото.

Показанията на полицейския служител се подкрепят в по-голямата си част и от показанията на свидетелката А.-М. О. М. – бивша съпруга на жалбоподателя и майка на детето А. П.. От нейните показания категорично се установи, че полицейските служители са спрели автомобила на жалбоподателя, след като се е движил в аварийната лента и самият жалбоподател е заявил на бившата си съпруга по телефона, че е извършил нарушение, но сочил за причина, че на детето му било зле – заболял го стомах и повръщало. Свидетелката заяви, че в случая детето е имало здравословни проблеми със стомаха и заради тях, като се върнали в С., жалбоподателят й докарал детето, което впоследствие пиело лекарства и два дни не ходило на училище. Свидетелката заяви, че не е водила детето на преглед на лекар, а само се чула по телефон с такъв, който й изписал лечение и детето два дни си било у дома. В тази връзка съдът изиска информация от посоченото учебно заведение. В получения отговор е видно, че за седмицата в периода ... г. детето А. П. е посещавало училище, като има отразени само две закъснения - за трети час на ... г. и за първи час на ... г.

При така установените обстоятелства от правна страна, съдът наМ., че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП с това, че на ... г. около ... ч. в Община Пазарджик, на АМ „Т.“, км.80 в посока гр. С. е управлявал лек автомобил „Л. Р. Р. Р. С.“ с рег. ... в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно 3 движение по автомагистрала и скоростен път“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата за съществени процесуални нарушения (непосочени конкретни такива) са неоснователни. По съставомерните обстоятелства на нарушението няма разминаване в показанията на актосъставителя Ш., които по същество се подкрепят и от показанията на бившата съпруга на жалбоподателя.

Последната, макар и да се опита да представи малко по-различна обстановка пред съда, все пак в крайна сметка не скри управлението на съпруга си по лентата за аварийно спиране. Разпоредбата на чл.58, т.3 ЗДвП е ясна: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. Видно е, че в нея не е посочено някакво изискване колко точно метра следва да се движи превозното средство в лентата за принудително спиране, следователно, дори и движение от метър е достатъчно, за да бъде извършено нарушението, а в случая според актосъставителя жалбоподателят се е движил там поне около 1 км. Разстоянието на движение в принудителната лента в никакъв случай не е съставомерно обстоятелство, още повече, че дори и спирането (без каквото и да е движение) там е забранено.

Полицейският служител Ш. изложи доста подробности по нарушението, въпреки изминалото време, като за съда е важно, че той помни съставомерните обстоятелства и беше категоричен, че нито водачът, нито детето му са имали признаци на здравословни проблеми. Такива не са заявени и от самото дете в разговор със Ш., като последният зави, че детето било усмихнато и спокойно. В конкретния случай е очевидно, че полицейският служител дава безпротиворечиви и ясни показания по отношение на съставомерните обстоятелства. В същото време за съда е видно, че свидетелката А.-М. О. М. не казва истината, като твърди, че детето имало 4 здравословни проблеми със стомаха и два дни след това не ходило на училище. Освен, че по делото не се представиха медицински документи за подобни проблеми, а е нелогично лекар да изписва лечение за стомах на дете, без да го прегледа лично, тъй като заболяванията на стомаха може да са причинени от различни болести с различно лечение, включително и такива налагащи оперативна интервенция дори, но и показанията на М. бяха категорично опР.гани и от полученото писмо от учебното заведение на детето й, от което е видно, че А. П. е бил на училище в следващите два дни. Ето защо съдът не кредитира нейните показания в тази им част.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът наМ., че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. Следва да се отбележи и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранС.ни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; форМ.не на отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че жалбоподателят в процесния ден не е имал отговорно поведение на участник в движението, поради което съдът наМ., че в случая АНО правилно е приложил 5 материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът наМ., че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на четири съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 24-1006-001169 от 21.05.2024 г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на М. Т. П. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Б.” № ... за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.