Решение № 590 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………/21.04.2020 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА

ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия

Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 408 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 365 от ЗЗД и чл.

92 от ЗЗД.

Ищецът „Г.С.“ ООД твърди, че на 29.02.2016 г. e сключил с ответниците

„Д.“ ЕООД и А.И. нотариално заверено споразумение, peг.

№ 6320, пред нотариус Р.Д., peг. № 274, район PC

София, по силата на което длъжниците се задължили солидарно да заплатят сумата от 8775 лева в срок до 25.07.2016 година. Наред с това страните договорили, че в случай на незаплащане на задължението в срок, длъжниците ще дължат на кредитора и неустойка, равняваща се на сумата от 26 325 лева. Въпреки поканите за плащане, ответниците не изпълнили задължението си. Поради това и ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на споразумението от 29.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите. СРС издал поисканата заповед и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело при ЧСИ А.Б., рег. № 850 в КЧСИ. Ответниците възразили в законоустановения срок срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за установяване на вземането по заповедта за незабавно изпълнение – 8775 лева – главница по нотариално заверено споразумение от 25.07.2016 г., неустойка съгласно чл. 2 от споразумението в размер на 26 325 лева, 702 лева - разноски за държавна такса и 4500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 370 от ГПК ответниците „Д.“ ЕООД и А.И. подават писмен отговор, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. По същество твърдят, че ищецът, в качеството му на наемодател, сключил с ответника „Д.“ ЕООД три броя договори за наем на магазини с различна площ, при различна наемна цена. Сочат договорите за нищожни поради невъзможния им предмет, тъй като ищецът не бил собственик, нито владелец на процесните имоти, обект на договорите за наем и същият не е могъл фактически да осъществи предмета на договора. Споразумението от 29.02.2016 г. ответниците сочат за унищожаемо по смисъла на чл. 27 от ЗЗД, като сключено при условията на грешка, измама, заплашване и крайна нужда, тъй като е подписано за ответника от страна на представляващото го физическо лице и настоящ ответник - А.И..

Излагат, че на 25.07.2016 г. управителката на ищеца, заедно със жена- нотариус е посещавала всички магазини в пазар, находящ се в ж.к. Младост - 3, бул. „******, Търговски комплекс ,,GM CITY”, като посредством психическа принуда е изтръгвала подписите от всички наематели на процесните обекти върху споразумения с идентичен текст, но с различни указани суми.

Евентуално, твърдят, че разпоредбата на чл. 2 от споразумението, с която е уговорена неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като е сключена в нарушение на добрите нрави. Считат, че от споразумението не става ясно как е определен размерът на главницата по споразумението, нито договора за наем, въз основа на който се претендира да е начислена същата. Наред с това считат съответната неустойка за прекомерна и уговорена в нарушение на добрите нрави.

Спорят да е налице правно основание за А.И. да се обвърже по споразумението.

Поради това претендират прогласяване нищожността на сключеното споразумение, поради липса на предмет, като евентуално претендират неговото унищожаване като сключено при грешка, измама, заплашване и крайна нужда.

Ищецът депозира допълнителна искова молба в срок, с която навежда твърдения, че ответникът „Д.“ ЕООД не е плащал задълженията си по договор за наем от 02.01.2011 г., нито моментните си разходи, както и главницата по подписаното на 25.07.2016 г. споразумение. Сочи, че главницата по споразумението представлява натрупани задължения на ответника „Д.“ ЕООД към ищеца. Спори да е наложена психическа принуда с цел сключване на споразуменията. Позовава се на разпоредбите на чл. 297 и чл. 309 от ТЗ, с твърдения, че сделката не може да бъде унищожена поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, тъй като е търговска, като размерът на неустойката не се явява прекомерен между търговци.

С молба от 05.11.2019 г. уточнява, че вземането в размер на 8755 лева, за което е сключеното споразумението, включва дължимите по договора за наем суми за наем - 300 лева месечно без ДДС, режийни разходи по договора в размер на 42 лева без ДДС месечно, и ток за периода юли 2014 г. – март 2015 година.

С допълнителния отговор по делото ответниците поддържат възраженията си по исковете. Излагат и аргумент, че за задълженията по договора за наем не са съставени фактури, поради което и не се е породило задължението за наемателя да заплаща наемната цена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства (договор за наем от 02.01.2014 г. и споразумение от 29.02.2016 г.) се установява, че между ГМ С.ООД като наемодател и Д. ЕООД като наемател е сключен договор за наем на обект 38 с площ от 8.5 кв. метра в ТЦ GM CITY, гр. София, кв. Младост.

Уговорената наемна цена е 300 лева без ДДС, платима до 5-то число на месеца, 42 лева без ДДС месечна такса поддръжка общи части, охрана и пр. Наемателят дължи и заплащане на консумираната електрическа енергия от обекта, като за целта Наемодателят следва да издава фактура.

На 29.02.2016 г. е сключено споразумение, във връзка с просрочените задължения по договора за наем от 02.01.2014 г., съгласно което Д. ЕООД, представлявана о от А.И. и А.И. като физическо лице признават, че имат задължение в размер на 8775 лева по договор за наем от 02.01.2014 г., като се задължават да заплатят сумата до 25.07.2016 година. Уговорена е и неустойка при забавено изпълнение в троен размер на сумата от 8775 лева. Върху споразумението е поставен печат на нотариус Р.Д., рег. номер 274 на НК, с което същият е удостоверил подписите на Т.Г.в качеството на представител на ГМ Строй ЕООД и А.И. в лично качество и управител на Д. ЕООД.

Във връзка с вземанията на ищеца е образувано гр. дело 89911/2017 г. по описа на СРС, 38 състав, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 08.01.2018 година.

По делото са представени фактури, издадени от наемателя ГМ Строй ЕООД, неподписани от страните и извадки от счетоводството на ищеца.

Разпитани са трима свидетели.

Свидетелката А.В.заявява, че до пролетта на 2016 г. е била наемател на търговска площ в GM CITY. Познава и другите свидетели и А.И. също като наематели. Не знае за отправяне заплахи за подписване на споразумения.

Свидетелката П.Я.заявява, че също е била наемател с договор с ГМ Строй в същия търговски център. От февруари 2016 г. не е наемател. В момента води дела с ГМ Строй за наеми. Февруари 2016 г. присъствала, когато две яки момчета дошли в магазина на А. (А.И.) и искали да подпише споразумение за дължимите суми, като я заплашвали ако не го направи, че ще й вземат стоката. След около две седмици дошли две момичета, които се представили, че идват от името на нотариус и ги накарали да подпишат споразуменията. Свидетелката заявява, че е присъствала и когато А. е подписала споразумението.

Свидетелката П.Т. заявява, че също е била наемател в същия ТЦ на ГМ Строй ЕООД и е имала задължения. Имало е дело срещу нея за тези суми, но е платила и всичко приключило. Познава и А.И.. Заявява, че не знае за посещения на момчета и за заплахи да се сключат споразумения.

Свидетелката също била посетена от управителката на ГМ Строй ЕООД Т.и от нотариус - жена и подписала споразумението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са определени от закона. Заявителят в заповедното производство има правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 или 417 от ГПК, при условие, че длъжниците са подали в срока по чл. 414 от ГПК възражение.

Настоящото производство е образувано по искове, предявени от Г.С.

ООД – заявител в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането й срещу Д.ЕООДС и А.И., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК. Искът е предявен в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 415 от ГПК, след депозиране на възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че е ДОПУСТИМ.

В конкретния случай са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД

Относно иска по чл.

422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.

79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД за сумата от 8775 лева Ищецът основава претенцията си на сключено споразумение от 29.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите.

Ответниците правят възражения за нищожност, евентуално унищожаемост на споразумението.

Относно възраженията за нищожност на споразумението от

29.02.2016 г.

Твърди се нищожност на споразумението, като сключено въз основа на нищожен договор – довод по чл. 366 от ЗЗД

Нищожността на договора за наем, във връзка с уреждане на отношенията по който е сключено споразумението, се извежда от недоказване, че наемодателят е собственик на отдадения под наем обект. Този довод е неоснователен, тъй като валидността на договора за наем като консенсуален договор не е обвързана с права на собственост на наемодателя върху отдавания под наем обект. Липсата на такива права, респ. на други подобни права, които могат да обезпечат ползване на обекта от наемодателя съответно от наемателя могат да доведат до неизпълнение на договорно задължение да се предостави ползването на обекта под наем, но не и нищожност на договора за наем.

Твърди се нищожност и поради липса на валидно правно основание – липсва задължение по договора за наем в посочения размер Съгласно съдебната практика (решение № 134 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г., ГК, III ГО на ВКС) с договора за спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси.

Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор (чл. 365, ал. 2 ЗЗД). ВКС е посочил, че ако страните не оспорват валидността на волята си при сключване на спогодбата (не се позовават на пороци на волята), съдът е длъжен да я зачете.

Поради това и само по себе си възражението за липса на предмет – липса на задължения по договора за наем във връзка с които да е сключено споразумението е неоснователно.

Съдът следва да се произнесе по възражението за порок на волята като основание за унищожаемост - заплаха.

Ответниците са посочили, че спогодбата е унищожаема поради грешка, заплаха, измама и крайна нужда. С оглед изложените фактически твърдения, че споразумението е сключено в резултат на въздействие върху А.И. от страна лица, изпратени от ищеца, с вербални заплахи за унищожаване на стока и застрашително визуално присъствие, Съдът, с оглед задължението си да даде правна квалификация на твърденията на страните, е квалифицирал възражението като възражение за унищожаемост поради заплаха. Ответниците не са възразили по изготвения доклад.