Решение № 19483 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19483 гр. С, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110154097 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която от името на С. П. М., ЕГН ********** против Д „П“, са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Финансов контрольор“ при Д „П“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14 520,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 19.04.2024 г. – 19.10.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.06.2024 г.

/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Ищецът С. П. М. оспорва законосъобразността на Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ Дирг Пергот, с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, след като считано от 19.03.2024 г. същата е била възстановена на заеманата от нея длъжност „Финансов контрольор“, от която била незаконосъобразно уволнение през 2022 г. Твърди, че оспорената понастоящем заповед също е незаконна и иска нейната отмяна. На първо място, ищеца оспорва заповед № С-96/19.04.2024 г. да й е била връчена на датата, на която е издадена, при условията на отказ от нейна 1 страна, като твърди, че същата й е връчена едва на 20.05.2024 г. Твърди в периода след възстановяването й на работа и явяването й да заеме длъжността на която е възстановена, до датата на повторното й уволнение, да е недопускана до работа от служители на ответника. Твърди да не са налице променени изисквания за професионалната квалификация към служителя, заемащ длъжността „Финансов контрольор“, още по-малко ако има променени такива с промяна в длъжностната характеристика, същите да са й сведени до знанието, чрез връчване на нова длъжностна характеристика, нито да й е предоставена възможност да представи доказателства/документи, удостоверяващи, че отговаря на тях. Оспорва променените изисквания към длъжността да касаят „професионалната квалификация“ по см. на чл.328, ал.1, т.6, пр.2 от КТ, като счита, че промяната наложена от работодателя се отнася до изискваното образование и професионална степен. Твърди, че при заемането на длъжността през 2017 г. е отговаряла на изискванията, съгласно връчената й тогава длъжностна характеристика, а доколкото след признаването на уволнението й от 2022 г. за незаконно от съда, се считало че правоотношението й не е прекратявано, то ответника-работодател нямал право при заварено трудово правоотношение да променя изискванията за длъжността, с промяна в длъжностна характеристика, респ. да прекратява трудово правоотношение на това основание, освен ако променените изисквания не са наложени с нормативен акт, какъвто не бил настоящия случай. На следващо място, счита уволнителната заповед от 19.04.2024г. за незаконосъобразно, като твърди, че работодателят е издал същата в нарушение на чл.8 от КТ, т.е. при злоупотреба с правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Излага аргументи в тази насока, като твърди, че променените изисквания за заеманата от нея длъжност са направени единствено с цел нейното уволнение, като дори заемащата към този момент /19.04.2024 г./ длъжността „Финансов контрольор“ служителка също не притежавала изискваната от работодателя професионална квалификация. Твърди, че коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при последваща промяна в изискванията за заемане на длъжността е по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не посоченото от ответника в оспорената заповед.

На последно място, ищцата твърди, че заповедта за уволнение не е подписана от лице, с работодателска компетентност.

Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ и й 2 присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода на оставането без работа, съответно от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., алтернативно от 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г., в размер на 14520 лв.

Претендира и разноски.

Ответникът ДП „П“с ЕИК 130316140, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди промяната в изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Финансов контрольор“ да е въпрос по целесъобразност /което не се оспорвало и от ищеца в ИМ/, който не подлежи на съдебен контрол.

Счита извършеното уволнение за законосъобразно, а изложените от ищеца основания за незаконосъобразността на оспорената заповед - злоупотреба с право от страна на работодателя за голословни, неоснователни и необосновани. Оспорва твърдението на ищеца, че възстановяването на работа на незаконно уволнен работник или служител можело да се приравни на приемане от страна на работодателя на работа на работник, който не притежава определените от самия работодател изисквания за образование и квалификация. Твърди, че промените в изискванията за заемане на тази длъжност е въпрос на преценка на работодателя, а в случая новите изисквания били наложени и от факта, че длъжността „Финансов контрольор“ предполагала ръководни, организационни и контролиращи умения, боравене с множество нормативни документи, което обосновавало въведените изисквания от работодателя служителя, заемащ длъжността да е с висше образование, по специалност „право“ или „стопанско управление“, да е със степен „магистър“ и с професионална квалификация „юрист“ или „магистър по стопанско управление“. Оспорва и останалите обективно съединени искове за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение. Последния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, оспорва с твърдението, че вече било изплатено на ищцата обезщетение от 14 520 лв., присъдено по гр.д. 49462/2022 г., с Решение № 4758/11.09.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1642/2023 г. на СГС. Не прилага писмени доказателства. Заявява допълнителни доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл.

Претендира разноски.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че ищцата е била възстановена на длъжността „Финансов контрольор“ след като уволнението й, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ е било признато за незаконосъобразно и отменено 3 от съда, след което повторно е прекратено трудовото правоотношение между страните с оспорената в настоящото производство Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“.

В проведеното на 07.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото, е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за изменение в цената на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като се прави искане същия да се счита предявен за периода 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г. и за сумата от 15 633,92 лева, а в условията на алтернативност – за периода 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 15 767,30 лева.

С определение от 07.10.2024 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото от ищеца изменение в цената на предявения за разглеждане в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият, след допуснатото изменение, се счита предявен за периода 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г. и за сумата от 15 633,92 лева, а в условията на алтернативност – за периода 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 15 767,30 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С-96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Финансов контрольор“ при Д „П“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 15 633,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 19.04.2024 г. – 19.10.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.06.2024 г.

/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, а в условията на алтернативност – за периода 20.05.2024 г. до 20.11.2024 г. и за сумата от 15 767,30 лева.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № С96/19.04.2024 г., издадена от Генералния директор на ДП „П“ и неговата 4 отмяна, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно че правото на прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно упражнено.

Релевантните факти по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са тези по законосъобразността на уволнението: 1. наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението, което на осн. чл.153 от ГПК е безспорно между страните и не се нуждае от допълнително доказване. 2. Кога на ищцата е връчено съобщение по чл.345 от КТ и съответно същата се е явила в ответното предприятие, за да е заеме, след отмяната на уволнението й, извършено със Заповед № С-209/13.07.2022 г.; 3. промяна на изискванията за заеманата от ищцата длъжност „Финансов контрольор“, настъпила след прекратяване на правоотношението на ищеца през 2022 г., както и че ищцата не отговаря на тях; 4. работодателска компетентност на лицето, подписало заповедта; 5. Установяване на допусната злоупотреба с работодателската власт, по см. на чл.8, ал.2 и 3 от КТ.

Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на 5 получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до работника.