Решение № 67 от 21.04.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500092 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 92/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. Д. С., подадена чрез адв.

Д. Т., против решение № 1436/29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1286/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което: е отхвърлен, предявеният от въззивника срещу ответника "ПКП СТРОЙ” ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 15.06.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който "ПКП СТРОЙ" ЕООД, представлявано от П. С., е поело задължение да построи, въведе в експлоатация и да прехвърли правото на собственост на П. С. върху следните имоти: 1).Апартамент №14, находящ се в гр. Варна, район "А.", ул. "**. **.

***** * *******" №***, ет.* с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на петия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по тази кадастрална карта със застроена площ от 71.60 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, обща тераса към спалните и дневната, баня с тоалетна и килер, ведно със 7.7989 % идеални части, равняващи се на 9.04 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот при граници: на същия етаж имоти с идентификатори

***,

***, под обекта: ***, над обекта: няма;

2).Гараж, находящ се в гр. Варна, район "А.", ул. "**. **. ***** * *******" №***, ет.* с идентификатор *** по КККР, одобрени със 1

Заповед №РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първи етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по тази кадастрална карта със застроена площ от 23.84 кв.м., ведно с 2.9745 % идеални части, равняващи се на 3.45 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници: на същия етаж имоти с идентификатори ***, ***; под обекта: няма; над обекта: *** при цена от 38 000 лева; и въззивникът П. Д. С. е осъден да заплати на "ПКП СТРОЙ" ЕООД сумата от 4500 лева - сторени от ответното дружество разноски.

Въззивникът (ищец по делото) е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано. Молил е за отмяната му, за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е следните оплаквания: при липсата на доказателства в обратна насока и при събрани писмени такива и експертиза за извършеното на 24.06.2022 г. плащане по договора съдът неправилно приел, че предварителният договор от 15.06.2022 г. е антидатиран; съдът обосновал решението си с неотносими за иска по чл.

19 ЗЗД обстоятелства – това, че сключването на предварителния договор и плащанията по него не са осчетоводени, което не означавало, че договорът не съществува/че е недействителен или че плащанията по него всъщност не са сторени; възприел недоказаните твърдения на ответника, че договорът бил сключен след като ищецът престанал да бъде управител на дружеството и не отчел, че като сключен от ищеца в качеството на управител на ответното дружество предварителният договор обвързва това дружество; съдът не съобразил, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговските дружества и че в този случай отговорността на управителя може да се реализира само по реда на чл.145 ТЗ; съдът не взел предвид възражението на ищеца, че представеният от ответника предварителен договор от 31.03.2022 г., сключен от дружеството с трети лица за същите имоти, е антидатиран и съставен за целите на процеса; в противоречие с разпоредбата на чл.40 ЗЗД, съдът приел наличието на увреждане поради нееквивалентност на престациите по процесния предварителен договор от 15.06.2022 г.; извел погрешен извод за нищожност на предварителния договор и неправилно приложил разпоредбата на чл. 38, ал.1, пр.1 ЗЗД към представителството на дружеството от ищеца при сключване на предварителния договор със самия него, тъй като тази забрана не намирала приложение при органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка; съдът не мотивирал решението си и така ограничил правото на защита на въззивника;

Въззиваемият "ПКП СТРОЙ” ЕООД, чрез адв. Х., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователността й и такива за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване на последното с присъждане на разноските.

Пред настоящата инстанция всяка от страните е депозирала писмено 2 становище, с което е поддържала съответно въззивната жалба или отговора и е претендирала присъждане на разноски, като е заявила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията в жалбата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Варненския окръжния съд е било образувано по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на П. Д. С. срещу "ПКП СТРОЙ" ЕООД, гр.Варна за обявяване за окончателен, на сключения между страните на 15.06.2022 г. предварителен договор, с който "ПКП СТРОЙ" ЕООД, представлявано от П.

С., се е задължило да построи, въведе в експлоатация и прехвърли на П. С. правото на собственост върху следните имоти: 1. Апартамент №14, находящ се в гр. Варна, район "А.", ул. "**. **. ***** * *******" №***, ет.* с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на петия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по тази кадастрална карта със застроена площ от 71.60 кв.м., ведно със 7.7989 % идеални части, равняващи се на 9.04 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; 2. Гараж, находящ се в гр. Варна, район "А.", ул. "**. **. ***** * *******" №***, ет.* с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД - 18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първи етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по тази кадастрална карта със застроена площ от 23.84 кв.м., ведно с 2.9745 % идеални части, равняващи се на 3.45 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, срещу заплащане от купувача на общо договорена цена от 38 000 лв. Ищецът е поддържал, че е изправна страна по предварителния договор за продажба на имотите, които към момента били изградени, както и че ответникът не е изпълнил задължението си да го уведоми за достигане на етапа - акт обр.14 и в 30-дневен срок да се яви пред уговорения нотариус за сключване на окончателен договор.

Ответникът е оспорил иска по съображения за нищожност, евентуално за недействителност на договора. Сочил е, че предварителният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД, тъй като е сключен от ищеца в качеството му на управител на дружеството – обещател от една страна и в лично качество като купувач по договора от друга страна и при липса на съгласие от представляваното дружество той да договаря сам със себе си. Евентуално, че предварителният договор е недействителен на осн. чл.

40 ЗЗД и не е произвел действие за представляваното дружество, тъй като е сключен в негова вреда – при знание от управителя – ищец, че дружеството е сключило предхождащ предварителен договор от 31.03.2022 г. за същите имоти с трети лица при многократно по-висока цена от 82 183,20 евро и 3 извършени плащания от 32 873,20 евро по сметка на дружеството - продавач още на 12.04.2022 г. и при знание за риска от заплащане на уговорена неустойка в случай на виновно неизпълнение на този договор от дружеството.

Сочил е, че намерението за увреждане у ищеца е било налице и предвид данните, че внесеното от него по сметка на дружеството капаро от 9000 лв. по предварителния договор е било наредено (също от него) и преведено по сметка на "Ню Пауър Груп" ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е самият той и при липса на обосноваващи превода правоотношения между двете дружества.

Със събраните доказателства е установено по делото, че на 15.06.2022 г. между ответното дружество "ПКП СТРОЙ" ООД (сега ЕООД), представлявано от управителя П. Д. С. (ищецът) от една страна като продавач и П. Д. С. (ищецът) - от друга като купувач е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти в строеж: апартамент №14 с площ от 71.60 кв.м. на ет.5, ведно със 7.7989 % идеални части, равняващи се на 9.04 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и гараж № 1 с площ от 23.84 кв.м., ведно с 2.9745 % идеални части, равняващи се на 3.45 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, находящи се в строяща се сграда в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, при уговорена цена от 38 000 лева дължима от купувача на вноски – първа вноска от 9000 лева - до петнадесет дни от подписване на предварителния договор, втора вноска от 9000 лева - в 30 дневен срок след снабдяване с акт образец 14 за сградата и уведомяване на купувача и трета вноска от 20 000 лева - в 30 дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация с акт образец 16. Установено е също така от записите в електронния търговски регистър, че към този момент и до 09.09.2022 г. "ПКП СТРОЙ" ООД е било управлявано и представлявано от всеки от двамата съдружници и управители П. Д. С. и П. Д. Хр. заедно и поотделно. По делото не е било спорно между страните, че решение на общото събрание на дружеството за съгласие управителят П. С. (сега ищец) да договаря сам със себе си не е било взето. На 24.06.2022 г. ищецът е превел по сметка на дружеството сумата от 9000 лв. с основание „договор за покупкопродажба, ап.**, ул. „***** * *******“ №***“ (видно от извлечението от сметка и установено със заключението на вещото лице по ССчЕ), като минута след това, по негово нареждане като управител на същото дружество, сумата е била преведена на „Ню пауър груп“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител също е той. Плащането на сумата от 9 000 лв. от ищеца не е отразено в счетоводството на дружеството – продавач "ПКП СТРОЙ" ООД, предварителният договор не е отразен документално, нито са установени от вещото лице осчетоводени и неразплатени отношения с дружеството „Ню пауър груп“ ЕООД. Установено е по делото също така, че за продажбата на процесните два имота е бил сключен по-рано, на 31.03.2022 г., предварителен договор между продавача "ПКП СТРОЙ" ООД, представляван от управителя П. Хр., и третите лица – М. Вл. Ч. и А. Вл. Ч., действащи чрез 4 своите родители, при договорена цена от 82 183 евро. В изпълнение на този договор, на 12.04.2022 г. купувачите са платили по равни части от сума в общ размер от 64 135,62 лв., която дружеството – продавач "ПКП СТРОЙ" ООД е осчетоводило и издало фактури. Възражението на ищеца за антидатиране на този договор е неоснователно, тъй като достоверността на вписаната дата в договора се установява от документираните плащания, сторени от купувачите по банков път на 12.04.2022 г., осчетоводяването им при ответника и издаването на фактури за тях. Установената със заключението на вещото лице по СТЕ пазарна цена на двата имота към датата на процесния предварителен договор 15.06.2022 г. е 149 000 лева, т.е. около четири пъти по-висока от договорената с ищеца и малко по-ниска от договорената с предварителния договор на третите лица от 31.03.2022 г.

Предявеният конститутивен иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Предпоставките за уважаването на този иск са: (1) наличието на валиден предварителен договор, т. е. сключен в изискуемата се от закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; (2) ответникът да е собственик на имота; (3) изправност на ищеца, както и (4) изискуемост на задължението за сключване на окончателния договор, респ. неизпълнение на това задължение от ответника.