Решение № 251 от 23.11.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1050/2023
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за социалните услуги
- чл. 96, ал. 3 · Закон за социалните услуги
- чл. 97 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Ихтиман, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20231840101050 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 97 от Закона за социалните услуги.
Образувано е по искане на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Ихтиман за удължаване на срока за настаняване в социална услуга за резидетна грижа на пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение за срок от 3 години. В исковата молба е посочено, че А. М. Р., ЕГН: **********, е настанена в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства – 1, находящ се в гр. *, през 2016 г., като последно е пренастанена в социалната услуга с нов срок от три години с решение № 260040 от 20.10.2020 г. по описа на РС- Ихтиман, влязло в сила на 25.11.2023 г. В съдебно заседание искането за продължаване на настаняването се поддържа.
Заинтересованата страна М. М. Р. – настойник на поставения под пълно запрещение, не се явява в съдебното заседание. В писмена молба, приложена по делото, изразява становище молбата да бъде уважена, като лицето бъде настанено в тази институция, тъй като се чувства добре там, а тя няма възможност лично да полага грижи в домашна среда за нея, тъй като отглежда две деца.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 г., А. М. Р., предложена за настаняване, моли молбата да бъде уважена. Посочва, че се чувства много добре в Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *.
В о.с.з. *, представител на Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *, изразява становище, че настаняване на Р. може да продължи в центъра.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието по делото заверено копие на решение с дата 13.04.2010 г. по описа на СГС, се установява, че лицето А. М. Р. е поставено под пълно запрещение. За настойник на запретения е назначена М. М. Р., сестра, съгласно удостоверение издадено от орган по настойничество и попечителство при СО-Район „*“ със срок на валидност до 28.02.2024 г. Съгласно Експертно решение № 1350 от 101 16.06.2017 г., запретената е с установена диагноза „Параноидна шизофрения“, като издадения ТЕЛК е със срок-пожизнен.
С решение № 260040 от 20.10.2020 г. по описа на РС- Ихтиман, влязло в сила на 25.11.2023 г., А. М. Р. е настанена в Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *.
По делото е изготвен и представен актуален социален доклад от ДСП – Ихтиман, в заключението на който се посочва, че Р. не може да се справи сама с организиране на бита си, че има нужда от сигурна и надеждна среда, от наблюдение от специализиран персонал, медицински грижи и контрол на приема на лекарства, социална рехабилитация и организирани дейности, каквито могат да бъдат предоставени в Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *.
По делото е приложена молба от М. М. Р. – настойник на поставения под пълно запрещение, в която се посочва, че няма възможност да полага грижи за сестра си, тъй като отглежда две деца. В становище до ДСП-Ихтиман настойникът е заявил, че майката на А. Р. е почина, а брат и не живее на територията на Р. България, тя самата, също, няма възможност да полага постоянни грижи за сестра си предвид нейното психично състояния.
Счита, че за сестра и живот извън институцията би бил застрашаващ.
В съдебно заседание е изслушана поставената под пълно запрещение. Същата заявява, че желае да остана в дома. Твърди, че условията в него са много добри, че и харесва природата и досега с животни - котета и кучета. Посочва, че има занимания в центъра, които и харесват и желае да остана там.
В с.з. *, представител на Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *, изразява становище, че настаняване на Р. може да продължи в центъра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години.
Съгласно чл. 95 от ЗСУ настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни 2 лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето, като съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, а срокът за това настаняване не може да е подълъг от три години.
В конкретния случай настойникът на поставената под запрещение е изразил становище за настаняване на А. М. Р., в центъра. За лицето се полагат адекватни грижи, като състоянието му към момента изисква действително осигуряване на ежедневна подкрепа и грижа, която не може да бъде осигурена от настойника. По делото не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че срокът на настаняването на А. М. Р. в ползвана от нея социална услуга следва да бъде удължен. За нея няма възможност за подкрепа и грижа в семейна среда. По изложените съображения съдът счита, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото съдът приема за подходящ такъв - три години или до промяна на обстоятелствата.
На основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ съдът следва да постанови незабавно изпълнение на решението.Воден от горното и на основание чл. 101, във връзка с чл. 96, ал. 3 от ЗСУ, съдът РЕШИ:
УДЪЛЖАВА срока на настаняването на поставената под пълно запрещение А. М. Р., ЕГН: **********, в социална услуга, в Център за настаняване от семеен тъп за пълнолетни лица с психични разстройства „*“ гр. *, за срок от три години, считано от датата на постановяване на настоящото решение, или до промяна на обстоятелствата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3