Решение № 1295 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202820 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

696112-F598871/17.03.2023г. на Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, с което на С. Г. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.), на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнително депозирано до съда становище, жалбоподателят С. Ч. моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява.

Въззиваемата страна Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. Рангелов, който пледира съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди 1

НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.12.2020г. в НАП било получено писмо с вх.№ 12-00353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, с което Агенцията по вписванията уведомява приходната агенция за незаявени за публикуване годишни финансови отчети.

От стоя страна с писмо с вх. № 04-01-208/05.02.2021г. НАП уведомила ТД на НАП - Пловдив.

В тази връзка била извършена проверка, от която било установено, че жалбоподателят С. Ч., в качеството си на управител на „Е.А.“ ЕООД, ЕИК *** – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г., така както указва §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

От подадената в ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0920737/17.04.2020г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността на дружеството, било установено, че търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2019г.

Въз основа на така установеното контролните органи приели, че с бездействието си жалбоподателят е нарушила разпоредбите на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г. ).

2

Нарушението било извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като същото било установено на 14.12.2020г. – датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията.

С оглед направените констатации, до жалбоподателя била изпратена покана с изх.№ 94-00-1260-689/17.02.2021г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, като покана с изх.

№70-00-2031-587/15.02.2021г. е била изпратена и до представляваното от нея дружество, чрез управителя му. И двете покани са били върнати в ТД на НАП - Пловдив с отметка „непотърсени“.

На 09.03.2021г. св. Д. Д. И., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Пловдив, съставила в отсъствие на нарушителя АУАН № F598871/09.03.2021г. за извършено от жалбоподателя С. Ч. нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.), с което е осъществила състава на чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.

В акта било посочено, че към датата на съставянето му, ГФО на дружеството за 2019г. не е бил заявен за вписване и не е бил предявен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

След съставяне на АУАН били предприети действия за връчването му на нарушителя, като била изпратена покана с обратна разписка с изх. № 9400-2803-742/12.04.2021г., върната в цялост без отбелязване. До дружеството, чийто управител е жалбоподателят, била изпратена покана с обратна разписка с изх. № 70-00-4309-769/12.04.2021г., която също била върната в цялост без отбелязване. Видно от Протокол № 1600024793/25.06.2021г. и Протокол № 1600028404/22.07.2021г. от служители на НАП било извършено посещение на два различни административни адреси, при което нарушителят не била открита.

С Разпореждане № 594882-F598871/23.08.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство било спряно, като това било отбелязано върху оригинала на АУАН.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя на 09.03.2023г.

3

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП, с което на С. Ч., на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.).

Тази фактическа обстановка се установява от гласните доказателства показанията на актосъставителя Д. И., които съдът кредитира като обективни и последователни, съответни на приетите и приложените по делото писмени доказателства - АУАН № F598871/09.03.2021г., Приложение към АУАН № F598871/09.03.2021г.,

Разпореждане за спиране на административнонаказателно производство № 594882-F598871/23.08.2021г., възражение от жалбоподателя С. Ч., доклад относно спиране на административнонаказателно производство, образувано с АУАН № F598871/09.03.2021г., актуално състояние на „Е.А.“ ЕООД, Протокол № 1600024793/25.06.2021г., Протокол № 1600028404/22.07.2021г., покана с изх.

№ 94-00-2803-742/12.04.2021г., покана с изх. № 70-00-4309-769/12.04.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Събраните и приети по делото доказателства налагат категоричния и безспорен извод за извършеното от жалбоподателя С. Ч. административно нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ и е осъществен съставът на чл.74 ал.1 от ЗСч.

Същата, в качеството си на управител на „Е.А.“ ЕООД – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, като е била задължена, не е публикувала ГФО на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за 4 обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2020г. /съгласно §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците/. Посоченото не се оспорва от нарушителя.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на дееца и които се явяват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

На първо място, съдът констатира, че осъщественото в обсъждания казус спиране на административнонаказателното производство е било извършено от ненадлежен орган, което от своя страна е довело до изтичане на предвидените в закона давностни срокове, в които държавата, чрез съответния компетентен орган има възможността да реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на дееца.

В настоящия случай АУАН № F598871 е бил съставен на 09.03.2021г., а атакуваното НП е издадено на 17.03.2023г. - след предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

Давността за издаване на НП се спира само, ако самото спиране на административнонаказателното производство е извършено валидно и законосъобразно. При съобразяване с последното, в конкретния случай се установява, че Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 594882-F598871/23.08.2021г. е издадено от некомпетентен за това действие орган, а именно – от лице, заемащо длъжност Заместник директор на ТД НАП - Пловдив. Действително нормата на чл.43 ал.6 от ЗАНН 5 не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителят, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на посочената норма от ЗАНН, следва единствено възможният извод, че това следва да бъде не наказващият орган, а актосъставителят, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл.44 ал.3 от ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало поради невъзможност АУАН да се връчи, т.е. на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото, в процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

Ето защо и при липса на законосъобразно /от компетентен орган/ спиране на производството по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН, се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. При това, издаването на атакуваното НП след изтичане на повече от шест месеца от съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната му.

На следващо място, съдът констатира, че в хода на производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя Ч. или на нейн представител по предписания в чл.43 ал.4 от ЗАНН ред. Следвало е актът да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. От представените по делото доказателства се установява, че приходната администрация не се е съобразила с този ред. В случая до жалбоподателя е била изпратена покана с обратна разписка с изх. № 94-00-2803-742/12.04.2021г., върната в цялост без отбелязване какъв е резултатът от изпращането й – при евентуалното й връчване да се посочи име на получателя, подпис, дата и час на получаване, а ако не е получена пратката – отбелязване от куриерската служба на някои от отпечатаните на обратната разписка хипотези. Впоследствие от служители на 6