Решение № 1309 от 07.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502359 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 262777/28.04.2021 г. по гр.д. № 4190/2020 г. на СГС, I-12 състав е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на В. Р. П. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие от ПТП, на основание чл. 432 КЗ, законна лихва върху тази сума от 02.04.2019 г. до цялостното й изплащане, като главният иск е отхвърлен за сумата над 20 000 лева, а акцесорният за периода до 02.04.2019 г.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 432 КЗ е уважен за сума над 10 000 лева до присъдените 20 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, не са взети предвид всички факти, обстоятелството, че не са доказани вреди на стойност 20 000 лева, която сума е завишена, противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД и не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен род вреди.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен за сума над 10 000 лева.

Ищцата В. Р. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, 1 приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата В. Р. П. е твърдяла в исковата си молба, че на 12.12.2018 г. пострадала при ПТП. Тя управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9719 ВА, спряла пред пешеходна пътека в гр. София, на бул. „Андрей Сахаров“ срещу л. 70А и била ударена отзад от лек автомобил „Пежо“ 206, управляван от И. К. И., който се движел с несъобразена скорост. Същият бил застрахован п озастраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.

Ищцата е поддържала, че от удара получила Травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб и Дисторзио Коли лигаменторум (навяхване на шията).

Вследствие на това търпяла силни болки в областта на шията, чувство на изтръпвналост и скованост, като се налагало да приема силни болкоуспокояващи лекарства. Болки изпитвала независимо от позата, която заемала. Това водело до безсъние. Получавала изтръпване на пръстите на дясната ръка, което я лишавало от възможността да пише нормално, да осъществява физически труд, да работи. Била й поставена шийна яка, с която останала три-четири месеца. Претендирала е заплащане от страна на застрахователя на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от 02.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорвал исковете по размер. Твърдял е, че вече е определил и изплатил обезщетение в размер на 800 лева.Оспорвал е претендирания размер като прекомерен. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не пътувала с поставен обезопасителен колан и освен това спряла рязко, без да се съобрази с останалите участници в движението. Направил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач

Механизмът на ПТП, противоправното поведение на И. И., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, телесните увреждания на В.П. и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като не се поддържа пред въззивната инстанция направеното възражение за съпричиняване.

За установяване на претърпените вреди в първата инстанция са събрани медицински документи, като въз основа на тях е изготвена медицинската част от 2 изслушаното заключение на Комплексна СМАТЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. Б..

Той е посочил, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука В. Р. П. е получила Навяхване на шийните прешлени. Травматична увреда на нервните коренчета на шийната област на гръбначния стълб. Тези увреждания се дължат на внезапно нанесен удар в задната част на автомобила, последвало е принудително движение на главата и шията от възникналите инерционни сили, като тези движения са настъпили внезапно и без подготовка, шийните прешлени са извършили движение поголямо от нормалното движение в предна посока, след което е започнало възвратно движение на главата и шията назад. Тези силови и внезапни движения са довели до контузии на мускулите, сухожилията, ставните връзки, ставите и дисковете на шийните прешлени, които от своя страна са довели до ирадиращи болки в посока на шията и десния горен крайник, парастеции (намалена сетивност) на двете ръце и пръстите намаление на силата на захват на ръцете – т.нар. „шийна радикулопатия“, посилно изразена в десния горен крайник. Вследствие камшичния удар ищцата е имала билки във врата, болка, ирадираща по хода на десния горен крайник – надолу по ръката, търпяла е главоболие, за кратко време световъртеж, болка ниско в гърба между двете лопатки и болка в челюстта. Лечението е продължило около два месеца. Посилна е била болката през първите 30 дни, а впоследствие е намаляла и е била периодична, като е отшумявала след прием на медикаменти. Поставена е била стабилизационна шийна яка, проведено е медикаментозно лечение. Лечебният и възстановителен период е продължил два месеца, без остатъчни усложнения. Две години след злополуката болката е отшумяла, а движенията са възстановени.

При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.

Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.

Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на В.П., техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия при ПТП – 29 – млада възраст, при която характерният за възрастта динамичен начин на живот е променен за период от два месеца; търпените в 3 областта на шията и главата силни болки за период от 30 дни, които несъмнено са влияели негативно на възможността за нормални ежедневни дейности и сериозно са влошили качеството на съня на ищцата; периодичните болки впоследствие; носенето на шийна яка и изтръпването на пръстите на дясната ръка, които несъмнено са затруднявали възможността за двигателна активност; претърпения стрес от ПТП; обстоятелството, че лечението е само консервативно и продължителността на основния лечебен и възстановителен период – около 2 месеца; като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2018 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата В.П. неимуществени вреди от ПТП е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил всички относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства и като краен резултат е определил обезщетение по-високо от справедливото.

Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен от този на първоинстанционния съд относно крайния резултат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната инстанция има ищцата. Тя не е направила такива, но е била защитавана безплатно от адвокат, на когото следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При общ защитен интерес по иска за неимуществени вреди от 10 000 лева се дължат минимално 830 лева.

Водено от изложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262777/28.04.2021 г. по гр.д. № 4190/2020 г. на СГС, I-12 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на адв. Г. Й. Й., гр.

***, бул. „***“ № 85, ет. 2, ап. 6 адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 830 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4