Решение № 105 от 04.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Б., 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500040 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 227/01.10.2021г., постановено по гр.д. № 1722/2021г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от ИВ. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „А.м.“, *, ***, чрез пълномощника и адв. С.Б., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като постанови ново решение с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ и по чл. 225 ал.1 от КТ.

Претендират се разноски за пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се навадени доводи, за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон, както и при явно несъответствие със събраните по делото доказателства.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, въз основа на който са отхвърлени като неоснователни исковете за отмяна на уволнението на ищцата. Така с жалбата като изцяло неправилен и необоснован и в пълно противоречие с материалния закон и доказателствата по делото се определя извода на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение на процедурата по чл. 193 ал.1 от КТ от страна на работодателя, при изпълнение на задължението му да изслуша обясненията на работника или служителя, преди налагането на 1 наказание „дисциплинарно уволнение“. Поддържа се с жалбата, че първоинстационният съд напълно е игнорирал факта, че отправените до ищцата покани за даване на писмени обяснения, не касаят производството по налагане на оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“, а са по повод на предходно образувани производства срещу ищцата, всяко от което е приключило със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Акцентира се, че съобразно императивната разпоредба на чл. 193 от КТ, работодателят е длъжен да изисква от работника или служителя даване на обяснения при всяко налагане на дисциплинарно наказание, при наличието на няколко последователни производства по налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се съображения от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в настоящия случай липсват доказателства работодателят да е поискал от ИВ. Н. Ш. обяснения именно във връзка с налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“.

Отделно изложени са с въззивната жалба съображения, че макар да няма императивна разпоредба определяща срока за даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ, то съдебната практика се е обединила около становището, че този срок следва да е достатъчен и съобразен с реалните възможности на работника за даване на такива обяснения. Възразява се, че в настоящия казус на жалбоподателката не е бил даден разумен срок и не е предоставена реална възможност да даде обяснения по повод на образуването срещу нея дисциплинарно производство, да се ориентира в обстановката и да даде адекватни обяснения. Навадени са доводи че в настоящия случай на уволнената не само не е предоставена реална възможност да дава обяснения по повод на вменените и нарушения, но твърди се и недобросъвестност и злонамереност в поведението на работодателя, чиито действия са били насочени към уволнение на ищцата, без заплащане на обезщетение от работодателя на осн. разпоредбата на чл. 10 ал.2 от сключения договор.

С въззивната жалба се поддържа оплакване за немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение, съобразно изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ. Навадени са доводи, че в заповедта липсва описание на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание, както и посочване кога е извършено същото. Възразява се, че в конкретния случай не може да се приеме че атакуваната заповед е мотивирана, тъй като с нея се препраща към друг конкретен акт на работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата при които същото е извършено/Решение № 122 от 27.05.2013г. по гр.д. № 975/2012г. на ВКС/, но настоящия случай не е такъв, тъй като при препращането към предходните издадени заповеди- № 026/06.07.2020г.; № 027/08.07.2020г. и № 28/09.07.2020г. не се съдържа ясно и пълно описание на нарушението, мястото, времето и обстоятелствата при които същото е извършено.

С въззивната жалба поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че неправилно и необосновано от събраните доказателства, съдът е приел че е извършено нарушение по смисъла на чл. 189 ал. 2 от КТ. Оспорват се в този смисъл доводите на първоинстанционния съд, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, различно от тези, за които преди това са и 2 наложени дисциплинарни наказания „забелажка“. Поддържа се в този смисъл че незаконосъобразно на ищцата въззивник е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за същите три нарушения на трудовата дисциплина, за което вече са и били наложени с предходни заповеди дисциплинарни наказания „забележка“.

Излагат се с въззивната жалба правни доводи, че за наличието на основанието по чл. 190 ал.1 т. 3 от КТ, съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три и повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието- работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях./изрично в тази насока- Решение № 55 от 01.03.2011г. по гр.д. № 1972/2009г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 334 от 22.11.2012г. по гр.д. № 242/2012г. на III г.о. на ВКС и Решение № 162/18.05.2010г. по гр.д. № 299/2009г. на IV г.о. на ВКС/ Поддържа се с въззивната жалба че в настоящия случай, работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, след като на въззивницата вече са били наложени три дисциплинарни наказания „забележки“ с три отделни заповеди, за което отговорността на служителя за тези нарушения вече е била ангажирана. С оглед на изложеното твърди се жалбата, че оспорената заповед е издадена от работодателя в нарушение на установения в нормата на чл. 189 ал.2 от КТ основен принцип- „за едно нарушение- едно наказание“. Всяко последващо наложено дисциплинарно нараказание, за същите допуснати от служителя нарушения е незаконно и същото следва да бъде отменено от съда. Що се отнася до четвъртото установено от съда нарушение- че въпреки предходните три нарушения въззивницата е продължила да не изпълнява служебните си задължения, такова по делото не е било установено или доказано по установения в КТ процесуален ред, нито е навеждано в процеса или посочено в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение.

С въззивната жалба се поддържа че необосновано от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищцата е осъществила вменените и със заповедта за дисциплинарно уволнение дисциплинарни постъпки. Възразява се, че съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите М.К. и М.В., поради това че същите кореспондирали с данните върху приетия като писмено доказателство диск, който е едностранно изготвен именно от работодателя, без да извърши преценка на достоверността на техните показания, доколкото единия е син на управителя, а другия негов служител и несъмненно показанията им са заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Необосновани са в този смисъл и доводите на съда, че свидетелските показания са в съответствие с изводите на експерта по приетата СТЕ. Възразява се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че въз основа на изводите на експерта по изготвената СТЕ, не се установява с категоричност автентичността и истинността на съдържащата се в диска информация, като вещото лице не може да даде категорично заключение дали върху диска има изтривания и/или манипулации.

Във връзка с наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения с въззивната жалба, развити са съображения, че първоинстанционният съд недопустимо е 3 отказал да кредитира свидетелските показания на свидетелката, разпитана по искане на ищцата, която с показанията си е установила обективната невъзможност на ищцата да изпълнява предвидените в правилника за вътрешен трудов ред – брой обаждания на ден и в този смисъл липсата на виновно поведение от страна на ИВ. Н. Ш. за осъществяването на дисциплинарните нарушения, които са и внемени от нейния работодател. Същевременно с разпоредбата на чл. 186 от КТ, предвижда се от закона дисциплинарното нарушение да е извършено виновно, за да съставлява същото основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Акцентира се с доводите изведени с въззивната жалба, че въззивницата е била наета на работа по трудов договор за ученичество/трудов договор за обучение по време на работа, като освен че същата е била санкционирана още на втория месец от работата си с дисциплинарни наказания, то не се установява по делото да е било извършвано дължимото през този период обучение на ищцата.

В обобщение излагат се с въззивната жалба доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено и доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна ищцата да е осъществила вменените и нарушения на трудовата дисциплина, поради което изцяло неправилно и необосновано с обжалваното решение съставът на РС Б. е потвърдил като правилна и законосъобразна заповедта, с която на ИВ. Н. Ш. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

С жалбата са развити съображения че наложеното най- тежко дисциплинарно наказание„уволнение“, не съответства в настоящи слачуй на тежестта на вменените на въззивницата дисциплинарни нарушения, като не са съобразени характера на изпълняваната работа и възложените на ищцата трудово функции, както и обстоятелството че същата е работила по договор за ученичество и все още не била придобила достатъчно знание и умения в сферата, за която е наета на работа, поради което и на това основание извършеното уволнение е незаконно.

При изложените съображения от жалбоподателката ИВ. Н. Ш. - ищца пред първоинстанционния съд, чрез нейния пълномощник, изведени с жалбата пред настоящата съдебна инстанция искания за отмяната на обжалваното решение на РС Б. и постановяването на ново по съществото на делото, с което исковете по чл. 344 и чл. 225 ал. 1 от КТ да бъдат уважени изцяло като основателни.

Претендират се и разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– „Л.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Г. Ш.. Оспорва се въззивната жлба като неоснователна, като са навадени възражения че не са налице посочените в нея пороци на обжалваното съдебно решение.

С писмения отговор се възразява срещу доводите за неспазена процедура по реда на чл. 193 4 ал.1 от КТ. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че четвъртото поред дисциплинарно нарушение е било извършено от въззивницата на 08.07.2020г., когато ИВ. Н.

Ш. съзнателно е продължавала да не изпълнява служебните си задължения, въпреки наложените и вече към този момент три дисциплинарни наказания- „забележка“. Сочи се, че с една писмена покана работодателят може да изиска обяснения от работника или служителя и за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина/Решение № 53 от 31.05.2017г. по гр.д. № 2943/2016г. на III г.о. на ГК на ВКС/ Така с поканата от 08.07.2020г. работодателят изрично е посочил, че иска обяснения за нарушенията до 09.07.2020г.т.е. и за извършеното на 07.07.2020г. нарушение на трудовата дисциплина, за което служителката е санкционирана със „забележка“, както и за допуснатото нарушение на 08.07.2020г. за осъществено пълно бездействие, с което ИВ. Н. Ш. е санкционирана с дисциплинарно наказание „уволнение“, поради системност на допуснатите нарушения. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че за всяко едно от нарушенията въззивницита е била канена от нейния работодател да даде обяснения, като ИВ. Н. Ш. е имала фактическата възможност да даде такива обяснения. Недаването на обяснения изцяло се дължи на субективни причини- нежеланието на ищцата да даде поисканите и обяснения и да обясни поради какви причини отказва да изпълнява трудовите си задължения. Възраженията за неспазване на поцедурата по чл. 193 ал.1 от КТ според пълномощника на въззиваемото дружество е неоснователно.