Решение № 709 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501062 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260236 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 2906/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 12 -и с-в е отхвърлен иска с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), предявен от Д. О. Г. срещу дружеството „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на сумата от 150 000 лв. ведно със следваща се законова лихва от 04.03.2021г., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съставляващи претърпени болки и страдания от смъртта на баща й О. Ц. Г., настъпила при ПТП на 19.10.2015г. г. в гр.София като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от

Д. О. Г. с която се обжалва съдебно решение № 260236 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 2906/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 12 -и с-в, изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е погасен по давност, като е приел за недоказано обстоятелството, твърдяно от ищцата, че същата е узнала за смъртта на баща си на 01.06.2016г. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно, като не е съобразил правилата за разпределяне на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не е 1 приел за доказан факта, че ищцата е узнала за смъртта на баща си в края на м. октомври 2015г., като е основал това свое заключение на обстоятелства, констатирани от СПЕ, „без същата да е годен източник на факти и обстоятелства от действителността.“

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 260236 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 2906/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 12 -и с-в и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се мораторна лихва. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ”БУЛ ИНС“ АД депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва същата и моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

2

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

Д.

О.

Г. е

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е основателен, доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма и би следвало да бъде уважен в определен размер, ако не беше настъпило правопогасяващото правото на претенция на ищцата обстоятелство – изтичане на давностния срок, в който би могъл да бъде предявен настоящия иск.

Следва да се отбележи, че за да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до настъпване на обстоятелства, от които ищцата търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и търпените от ищцата болки и страдания и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД, а в случая е и доказана от влязлата в сила присъда по НОХД № 2668/2018г. по описа на СГС, НО, задължителна на осн. чл.300 от ГПК за гражданския съд, съгл. която виновният водач на МПС, П. И. Т. е признат за виновен в това, че на 19.10.2015г. около 19,20ч. в гр.София при управление на лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на намиращия се на пътното платно пешеходец О.

Ц. Г..

По делото не се спори, а и от справка от ИЦ на ГФ се установява, че е имало действителен сключен застрахователен договор по риска „гражданска 3 отговорност” на водача на лек автомобил „Ауди А 6 ” с ДК № ******** ответното дружество към датата на ПТП. с

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не е оспорено от страните по делото. САТЕ дава категорично заключение относно механизма на ПТП.

По делото са представени писмени доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие.

Съдът кредитира изцяло представените писмени доказателства, относими към механизма на ПТП.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно психиатрична експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не е оспорено от страните по делото. СПЕ дава категорично заключение относно преживения от ищцата психичен стрес и субективен дискомфорт след узнаване на факта за смъртта на баща й, на без да нарушат индивидуалните й възможности за справяне и ежедневното й функциониране.

Ищцата, видно от представеното удостоверение за наследници, е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейния баща. Съгл. ППВС-4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини- низходящи, възходящи, съпруг.

Първоинстанционният съд не се произнесъл изрично досежно размера на следващото обезщетение, при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като е следвало да отчете конкретни факти и обстоятелства.

Първоинстанционият съд, като е отвърлил изцяло предявения иск за сумата от 150 000 лв., следва да се приеме, че е приел , че справедлив размер на обезщетението на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 150 000 лв.

Настоящата съдебна първоинстанционния съд. инстанция не споделя този извод на

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат 4 поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са отношенията й с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на баща й, но така също и обществения критерий за справедливост, съобразен както с конкретната дата на деликта, така и със съдебната практика, които не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен характер. При преценка размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди от ищцата следва да се съобрази възрастта на починалия, отношенията между починалия и дъщеря му, както и обстоятелството, че към датата на смъртта на баща й, ищцата е била напълно еманципирана, създала е свое семейство, живеела повече от 20 години в отделно домакинство, не е поддържала отношения с баща си.

При съобразяване на посочените по-горе обстоятелства, икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи, настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 60 000 лева.

Първоинстанционният съд не е разгледал и наведеното още с отговора на исковата молба възражение за съпричинтяване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия О. Г.: това възражение, настоящият съдебен състав намира за основателно.

При съобразяване на приетия за доказан по-горе механизъм на ПТП, установен както от заключението на САТЕ, така иот присъдата по посоченото НОХД, настоящият съдебен състав намира, че пострадалият О. Г. е допринесъл в размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат, поради което приетото за справедливо застрахователно обезщетение на ищците 5 следва да се намали наполовина, или до размера на 30 000 лв.

Предявеният иск би следвало да бъде уважен до размера на 30 000 лв., но доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано от ответното дружество, то настоящият съдебен състав,доколкото не разполага с правомощия да контролира правилността и законосъобразността на нрешението в неговата необжалвана част, не следва да намалява приетия размер от 150 000лв., въпреки че решението му в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно съобразяване на материалния закон и без да бъде разгледано своевременно направеното възражение за съпричиняване.

По наведеното от ответника възражение за погасителна давност:

Спорно е между страните, обстоятелството, погасено ли е по давност предявеното вземане.

Още с отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за изтекла погасителна давност и същото правилно е разгледано от пъроинстанционния съд. Възражението за погасителна давност се поддържа и пред настоящата инстанция.

Съгл. разп. на чл. чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгл. разп. на чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгл. разп. на чл.114 ал.3 от ЗЗД, з а вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

Посочените по-горе правни норми са приложими в случая и същите уреждат отношенията между страните по спорния между тях въпрос за течението на погасителната давност, както предвид утвърдената правна доктрина, така и предвид константната съдебна практика, в т.ч. и задължителната практика на ВС и ВКС за настоящата съдебна инстанция.

В случая е спорно между страните е обстоятелството, от коя дата тече погасителната давност, дали от датата на настъпване на процесното ПТП (предвид обстоятелството, че делинквентът е бил известен още към настъпване на ПТП) или от датата на узнаване за процесния деликт, както и обстоятелството, на коя дата ищцата е узнала за процесния деликт.