Решение № 438 от 15.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Перник, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201323 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от К. К. Н., ЕГН********** срещу Наказателно постановление №23-1158-002905/14.11.2023г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Перник, с което на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба 30 /тридесет/ лв. за това, че на 24.10.2023 г., 23.02 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, движейки се по ПП I-1 в посока от град София към град Перник, като водач на МПС – л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег.

№********, след кръстовището с улица Кракра, не съобразява поведението си с пътен знак В24 и В25 /предприема и извършва изпреварване на колона от автомобили, като изцяло навлиза в лентата за насрещно движение/ – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С наказателното постановление на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в нарушение на материални закон. Наказателното постановление се оспорва и в частта относно отнемането на контролни точки на основание посочената Наредба, с подробно изложени възражения за незаконосъобразност и в тази част.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е 1 представляван и от пълномощник.

Преди съдебното заседание същият е депозирал писмено изложение, в което допълва изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление..

Административнонакзаващият орган – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Процесуален представител не е участвал в съдебно заседание.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GА, №1027081/24.10.2023г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 24.10.2023г., в 23.02 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, ПП I-1, след кръстовището с ул. Кракра, свидетелите М. С. К. и К. Р. В. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник, констатирали, че водач на МПС – лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. №********, при движение в посока София – Перник, осъществил изпреварване на колона от автомобили без да съобрази поведението си със сигнализацията на пътния участък с ПЗ В24 и В25.

По повод констатираното нарушение водачът бил спрян за извършване на проверка, при която била установена самоличността му - К. К. Н.. Срещу него било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. М. К. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. В съставения акт било отразено, че нарушителят няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Н. не упражнил правото си на писмени възражения.

На 14.11.2023 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП наложил на К.

Н. административно наказание глоба за нарушението по-горе.

Основавайки се на събраните по делото доказателства - акт за установяване на административно нарушение серия GА,

№1027081/24.10.2023г. и показанията на свидетелите М. С. К. и К. Р. В., съдебният състав приема, че осъществяването на състава на административното нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт .

Изводът, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за 2 установяването му, като е счел, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, предвид първоначалната позиция на Н., който не е оспорил нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.

Разпитаните в съдебното следствие свидетели – М. С. К. и К. Р. В., не допринасят съществено в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая, включително след предявяване съдържанието на съставения от първия АУАН. Посочват, че нарушението е констатирано при рутинна проверка, неотличаваща се с нищо от множеството подобни, които извършват при изпълнение на служебните си задължения и не могат да съобщят конкретни обстоятелства за нея. След като никой от двамата очевидци на извършването на нарушението не предоставя убедителни сведения за възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото на К.

Н. нарушение не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно, че го е извършил виновно, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Наред с изложеното, следва да се посочи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати и нарушения на процесуални правила във връзка с административното наказване и изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАН.

Отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е ангажирана на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Нормата предвижда наказване с глоба 30 лева при неправилно изпреварване, без да е създадена опасност за движението. Правилата за изпреварване са регламентирани в Глава втора, Раздел IX /чл.41 –чл.43а/ от ЗДвП. В 3 конкретния казус на К. Н. не е вменено нарушаване на никое от предписанията в горепосочените разпоредби, поради което налагането на наказание на горепосоченото основание е незаконосъобразно.

За неспазване на предписанието на пътните знаци наказване е предвидено в нормата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Видно е, че тази административнонаказателна норма е приложима, когато нарушаването на съответно предписание е в кумулативна даденост със създадена непосредствена опасност за движението.

Оттук следва, че неспазване на предписанието на пътни знаци, без да е създадена опасност за движението, представлява нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, но за него не е предвидено наказание в специална санкционна норма, поради което нарушителят ще носи отговорност на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП.

В случая нито в акта, нито в наказателното постановление е означено описаната маневра създала ли е непосредствена опасност за движението, това обстоятелство не се установява и от събраните доказателства, поради което не е възможна преценка законосъобразно ли са квалифицирани установените факти.

На следващо място, съдът констатира и противоречие в изложените обстоятелства, свързани с нарушението в акта и в постановлението.Посочено е, че нарушителят не е съобразил поведението си с пътни знаци В24 и В25, а същевременно е отразено, че с управлявания лек автомобил е извършил маневра изпреварване на колона от автомобили, навлизайки изцяло в лентата за насрещно движение. Така изложените обстоятелства са относими към предписанието на ПЗ В24, но не и към ПЗ В25 - "Забранено е на товарни автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона да изпреварват моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" /чл.77, ал.1 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/.

В съвкупност нарушенията са съществени и обосновават отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и от процесуална страна. Законът изисква фактите на нарушението, изпълващи елементите на административнонаказателната норма, да са изложени ясно и конкретно в обстоятелствената част на акта и постановлението, тъй като именно въз основа на тях е възможна проверка за правилното им подвеждане под съответната законова норма, респ. за законосъобразност на наказването.

Посоченото изискване е и гаранция за ефективно упражняване правото на защита на наказания субект - да узнае всички факти, въз основа на които е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред и да проведе адекватна защита.

Възраженията в жалбата срещу отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда 4 за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение/, не се обсъждат, тъй като този въпрос не е предмет на делото. В административнонаказателното производство предмет на съдебен контрол за законосъобразност е издаденото наказателно постановление, с което се ангажира отговорността на нарушителя за извършено административно нарушение.

Съгласно чл.3, ал.1 от цитираната Наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, какъвто стабилитет процесното НП няма към момента на постановяване на решението на въззивния съд. Отбелязването на броя контролни точки, подлежащи на отнемане за нарушение на ЗДвП, посочено в наредбата, както и броят на оставащите контролни точки, се прави на основание чл.3, ал.2 от Наредбата.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b99da152-3b11-412d-a126-a53e15427f49