Решение № 78 от 16.03.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е

Н И Е

№78

16.03.2021 г., град

Добрич

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият административен съд, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, трети състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нели Каменска при участието на секретаря Стойка

Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 619 по описа за 2020 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.138а, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на Община Добричка, подадена чрез кмета, С.Г., срещу Протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир “Златия 2”, издаден от Комисия, назначена със Заповед № РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, в частта на т.IV.1 “По техническата документация” в седем подточки и т.2 “По осъществяване на безопасна техническа експлоатация“ в четири подточки.

Жалбоподателят, Община Добричка, не е съгласна с дадените предписания в протокола, оспорва неговата законосъобразност. Счита, че дадения срок за изпълнение на предписанието от 3 месеца от началото на бюджетната година е неизпълним, тъй като предписанията ангажират значителен финансов ресурс, който не може да бъде осигурен в този кратък срок. Оспорва възможността комисията да издава подобни предписания и че предписанията са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени всички дадени предписания в част IV от протокола.

Ответната страна – Комисия, назначена със Заповед № РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Златина Монева, редовно упълномощена, който изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспорения протокол не представлява индивидуален административен акт.

Предписанията, обективирани в протокола, представляват според ответника доказателство, което би послужило в едно бъдещо производство в ЗАНН и в момента не може да са предмет на съдебен контрол. Липсата на индивидуален административен акт, прави жалбата лишена от предмет, поради което се иска да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на чл.138а, ал.3 от Закона за водите и сочи, че в разпоредбата са изброени всички правомощия на комисията, вкл. и да състави протокол. Счита за недоказано твърдението, че язовирът е изведен от експлоатация. Изразява становище, че комисията е извършила проверка и съставила протокол, съгласно законовите изисквания. И в заключение моли жалбата на кмета на Община Добричка съответно да бъде оставена без разглеждане или да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Налице е годен за оспорване административен акт. Оспорените предписания са акт, издаден от административен орган, съдържат властническо волеизявление и определят задължения на жалбоподателя, чието неизпълнение може да доведе до налагане на санкции в значителни размери. Видно е, че в случай на неизпълнение на дадените по реда на чл.138а, ал.3 от ЗВ предписания, нормата на чл.200, ал.1, т.39 от същия закон предвижда налагане на имуществена санкция на юридическото лице, каквото е Община Добричка, в размер от 1000 до 20 000 лева. Затова съдът приема, че оспореният протокол, с който на Община Добричка са дадени предписания и е определен срок за тяхното изпълнение, има всички белези на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България (определение № 2157/18.02.2021г. по адм.д. № 1319/2021г. по описа на ВАС, ІІІ отд.)

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок за оспорване. Ответникът не представя доказателства за датата и начина на съобщаване на оспорения констативен протокол, поради което съдът приема, че протоколът е постъпил в деловодството на Община Добричка на 20.11.2020г., когато писмото (л.8), с което е бил изпратен, е било регистрирано с входящ номер от общината. Жалбата е подадена на 04.12.2020г. и е в срока за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от надлежна страна – Община Добричка и е подадена от законният й представител - кмета, С.Г..

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

С оспорения

Протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир “Златия 2”, Комисия, назначена със Заповед № РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич е дала предписания на жалбоподателя, в качеството му на собственик на язовир „Златия 2“, на основание чл.138а, ал.3 и чл.141б, ал.3 от Закона за водите.

С писмо

ОМП-04-8 от 14.09.2020г. (л.39) областният управител е уведомил Община Добричка, че е открито производство по реда на Закона за водите и Закона за защита при бедствия, във връзка с което на 14 и 15.10.2020г. са насрочени дати за проверка на състоянието на водните обекти на територията на общината.

Областният управител е съобщил на жалбоподателя с писмо № ОМП-04-8/23.09.2020г. (л.43) за издадената в тази връзка Заповед № РкД-22-19 от 23.09.2020 г., от която е видно, че е назначена комисия на основание чл.138а, ал.3 от ЗВ, на която е възложено, съобразно законоустановените й правомощия по чл.141б, ал.3 от Закона за водите в т. ІІ от заповедта изпълнението на четири задачи: 1/ да извърши проверка на състоянието на речните корита извън населените места на област Добрич; 2/ да извърши проверка на потенциално опасните водни обекти на територията на областта; 3/ да извърши класификация на язовирите по степен на потенциална опасност, съгласно Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществяването на контрол за техническото им състояние (Наредбата); 4/ да изготви доклад за резултатите от проверката.

Оспорените предписания са издадени от назначената комисия на 15.10.2020г. и с тях е определено Община Добричка в срок до 31.03.2021г. в т.1 по техническата документация: т.1.1 Да представи в ДАМТН актуализирана инструкция за експлоатацията на язовира; т.1.2 Да представи в ДАМТН актуарлизирана програма за технически контрол на язовира; т.1.3 Да представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения, прилежащи площи сервитути); т.1.4 Да представи в ДАМТН анализ за проводимостта на преливника спрямо възможностите му за провеждане на висока вълна; т.1.5 Да представи в ДАМТН характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми на водохранилището; т.1.6 Да представи в ДАМТН инвестиционен проект заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ ; т.1.7 Да представи в ДАМТН одобрен проект за въстановяване на облекчителните съоръжения на язовирната стена с цел осигуряване проектните параметри на язовира; и с т.2 по осъществяване на безопасната техническа експлоатация: Да се почисти растителността по короната, по водния и въздушния откос и да се монтира нивомерна рейка.

От представения след издаването на протокола с предписанията Доклад № ОМП – 04 – 8/ 13.11.2020 г. (л. 56 и сл.) се установява, че Комисията е извършила проверка на процесния язовир в присъствието на представител на общината, инж.Добринка Върбанова.

По отношение на язовир „Златия 2“ в т.11 от доклада са направени констатации, че язовирът е собственост на жалбоподателя съгласно АОС 6957/15.08.2018г. Към момента на проверката язовирът е трайно сух, не се завирява, речното му легло до 500 метра след язовирната стена е разорано от местни арендатори като има вероятност при високи водни стоежи да се залеят прилежащи земи, разорани от арендаторите. За язовира имало назначен оператор на язовирната стена - инж. Пламен Спасов, но същият бил отдаден под наем от общината на наемателя „Атанасов Грейн“ ЕООД като нива и се обработва като земеделска земя. През 2015 г. е извършено прокопаване на преливника на язовира с цел поемането на големите водни количества от изпускането на язовир „Одринци“, които първо постъпват в намиращия се в съседство язовир „Златия 1“, а след това в язовир „Златия 2“.

Въз основа на горните констатации комисията е предложила да се изиска от собственика изпълнение на мерките, обективирани в издадените преди това предписания.

Жалбоподателят е представил във вид на електронни документи изготвената през м.юни 2017г. Комплексна оценка на техническото състояние на язовир „Златия 2“, извършена от правоспособни лица, регистрирани в КИИП с удостоверения за пълна проектантска правоспособност, със специалност строителен инженер по хидромелиоративно строителство и инженер по геодезия, фотограметрия и картография. В оценката е описано техническото състояние на язовира и е извършено подробно геодезическо заснемане. В оценката е посочено, че язовирът се намира в землището на с.Златия и е построен с цел напояване и да поеме повърхностния отток на Суха река, който не може да се съхрани в язовирното езеро на язовир „Златия 1“. На стр.4 от комплексната оценка е посочено, че язовир „Златия 2“ е разположен непосредствено под язовирната стена на „Златия 1“ и улавя прелелите и изпуснати води от него. Язовирната стена е изградена на югозапад от с.Златия на около 1400 метра от центъра на населеното място. Водоизточник на язовира е Суха река.

Язовирната стена е земно-насипна, от песъчлива глина и съгласно международната класификация ICOLD язовир „Златия 2“ е с малка язовирна стена. От оценката е видно, че геодезическото заснемане на язовира е направено на 28.04.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно §

1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ, "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Язовирът като съоръжение осигурява съхранение на част от повърхностните води на Република България, които са от значение за осигуряване на питейно-битова вода и вода за напояване.

Една от главните цели на Закона за водите, установена в чл.2, ал.1, т.3, е да осигури управление на водите в интерес на обществото чрез опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море.

От принципите на ЗВ, залегнали в чл.7, т.1- т.4, е видно, че собствениците на водни обекти, водностопанските системи и съоръжения, каквото качество има жалбоподателя, следва да ги стопанисват по начин, който е съобразен с обществената значимост на водата като ценен природен ресурс и по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система.

От представените по делото от жалбоподателя доказателства се установява, че процесният язовир „Златия 2“ е технологично свързан и има функции по осигуряване безопасността на други водни обекти. Страните не спорят, че язовирът е изграден с цел да поеме повърхностните води от коритото на Суха река, както и поемане на водите от язовир „Одринци“, когато се налага неговото изпускане и които постъпват първо в язовир „Златия 1“, след което се оттичат в язовир „Златия 2“.

С оглед тези функции на язовир „Златия 2“ съдът намира, че неподдържането му в състояние, което да позволи неговата експлоатация по предназначение и отдаването му под наем за обработване като земеделска земя е в противоречие с материално-правните разпоредби на Закона за водите прогласените в него принципи, а не е въпрос на икономическа обосновка, както счита жалбоподателя. Една от основните цели на Закона за водите, прогласени в него, е изградените и съществуващите водни обекти да се ползват и експлоатират по предназначение с цел съхранението на водата като основен жизнен ресурс за населението. Нормата на чл.2, ал.2, т.2 от ЗВ е категорична, че стопанисването на водните обекти е подчинено на целта за устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси. Тази цел на закона е с особено значение за запазването и поддържането на изградените водни обекти в райони, застрашени от продължителна суша, какъвто географски район е Южна Добруджа.