Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261235 от 16.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3872/2020
Вид
Решение № 261235
Подписан
16.04.2021
В сила
30.12.2021
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 174 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 174, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за висшето образование
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за висшето образование
  • чл. 45, ал. 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ № 261235 гр. Пловдив, 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3872 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ против И.Г.М. кумулативно обективно съединени искове, както следва с правно основание чл. 40 ЗЗД за установяване недействителността на договор № ***г., между ПУ „Паисий Хилендарски“ чрез **** на „НПД“ ***В.К., в качеството му на възложител, и И.Г.М., в качеството на изпълнител, поради сключването му във вреда на представлявания, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща недължимо заплатена п недействителния договор от 19.12.2014 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.03.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че Поделение

"Научна и приложна дейност" на ПУ „Паисий Хилендарски“ и И.Г.М. е сключен договор № ***г. за изработка, по силата на който на изпълнителя са възложени следните видове дейности: преработване на съществуващата автоматизирана система ИСОНИ - пренаписване на сървър “Windows 2012, Tomcat 8, Mssql 2012R2”; създаване на нова функционалност и подаване на експертна карта за междинен и краен отчет; преработване на база данни, уеб част, контрол център, свързана с новите функционалности и системни изисквания; осигуряване на безопасността на системата и годишна поддръжка; администриране на конкурсни сесии - при подаване и при отчитане, в рамките на една годна; осигуряване на хардуер върху който системата да се инсталира и функционира; инсталиране на системата и създаване и администриране на мейл сървър. В договора било установено заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 18 000 лв., платими както следва: 50 % при подписване на договора и 50 % при приемане на работата. Твърди, че на 11.03.2015 г. с еднолично разпореждане на *** на „НПД“ в полза на ответника била заплатена по банков път сумата от 8 460 лв. по банков път и 540 лв. удържан и внесен данък по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Сочи, че Поделение "Научна и приложна дейност" /НПД/ е самостоятелно звено на ПУ „Паисий Хилендарски“, което функционира въз основа на свой Устройствен правилник, дейността на което се направлява и контролира от Управителен съвет, който се представлява от неговия председател - ***** по Научно изследователската работа ***. ***Н.М.. Твърди, че оперативно дейността на поделението се ръководи от ****, който съгласно т. 9. 4 от Правилника, осъществява функционалността му в съответствие с решенията на УС и предмета на дейност. **** на поделението към момента на сключване на договора била В.К., която е сключила договор с ответника, след проведено на 19.12.2014 г. заседание на УС на Фонд „Научни изследвания“ при ПУ, на което е взето решение /т.4 от дневния ред/ със сумата от 14 642 лв. да се финансира закупуване на нов сървър, заплащане на И.М. — разработчик на системата, както и да се плати на оператор на системата, който да я администрира. Сочи, че преди изтичане на крайния срок на договор, който бил до 31.12.2015 г., ответникът на 28.07.2015 г. заявил изпълнение на целия договор и поискал заплащане и на останалата част от възнаграждението, поради което В.К. подготвила доклад от името на ***М. предаден й за одобрение и подпис, като едва тогава ***М. е установила, че цената по договора е в размер от 18 000 лв., който надвишава предвидения за тази цел бюджет, поради което последната отказала да подпише доклад за изплащане на възнаграждението.

Поддържа, че работата по проекта не била изпълнена в цялост от изпълнителя, а само частично. Твърди, че с Решение № 2729/01.07.2019 г. по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, съдът е отхвърлил предявените от И.М. против ищеца искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на непогасения остатък от задължението по договора, както и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка, като в мотивите на постановеното решение е прието, че договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като ответникът и ***** на Поделение „НПД“ са се споразумели във вреда на представлявания ищец. Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на посоченото основание, тъй като ***В.К. в качеството й на ****** на Поделение „НПД“ – като възложител, е сключила с изпълнителя – ответник, договора за изработка във вреда на представлявания университет. Счита, че в случая са налице и двете кумулативно необходими предпоставки за уважаване на предявения иск – обективен и субективен елемент. Сочи, че с решение от заседанието на УС на Фонд „Научни изследвания“ при Пловдивския университет е прието, че за закупуване на нов сървър е предвидена сумата от 14 642 лв. Следователно волята на Управителния съвет е за сумата от 14 642 лв., която сума е гласувана за хонорар на ответника по сключения договор. Твърди, че на заседанието е присъствала В.К., поради което последната е била информирана за взетите решения и размера на гласуваната сума. Въпреки това още в същия ден В.К. сключила процесния договор с ответника, при установено договорно възнаграждение, което надвишава с почти 4 000 лв. определената от Управителния съвет стойност. Твърди, че с подписване на този договор последната задължила представлявания университет както да заплати сума, надвишаваща определената за тази дейност. Твърди, че освен това, в договора не била установена точно и ясно насрещната престация на изпълнителя, доколкото последният е за технически специфични дейности в сферата на програмирането, което означава, че за правилното определяне на неговия предмет са необходими технически познания, с които В.К. не разполага, и въпреки това подписала договора без отправяне на запитване до компетентните служители. Твърди, че договорът е сключен във вреда на представлявания – при неизгодни за него условия, при което имуществото му се обременява допълнително с почти 4 000 лв. Поддържа, че субективния елемент се изразява в недобросъвестността на страните – и двете да знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Поддържа, че индиция за недобросъвестността на страните представлява обстоятелството, че още в деня на проведеното заседание на Управителния съвет договорът е сключен при посочените условия. Твърди, че авансово заплатената сума е заплатена еднолично от страна на В.К. без съставяне на доклад и съгласуване с ***есор М. в нарушение на т. 30.2.1. от Правилника на „НПД“. Сочи, че без наличие на нужда от това В.К. сключила с ответника и друг договор № 11/02.02.2015 г. за допълнителни работи по договора. С тези си действия В.К. нарушила изискванията за възлагане на работа и отчетност по проектите, като е заобиколила ръководителя на проекта и по този начин е увредила представлявания. Твърди, че поведението на изпълнителя по договора също е недобросъвестно, тъй като последният още преди настъпване на крайния срок на договора, а именно на 28.07.2015 г. е поискал да му бъде изплатена останалата част от възнаграждението. Сочи, че сървърът не е предаден към този момент, а единствено е изпратено на електронната поща на В.К. документ. озаглавен „Мигриране на система ИСНОИ“ и „Предложения за подобрения на ИСОНИ“.

Недобросъвестността на изпълнителя се изразявала и в това, че на 17.09.2015 г. последният предложил за подпис на ***. М.приемо-предавателен протокол, в който е отбелязано, че всички задачи по гражданския договор се приемат безусловно. По така изложените съображения се моли за прогласяване недействителността на договора и връщане на недължимо заплатената по последния авансова сума от 9 000 лв. в полза на ответника.

Ответникът И.Г.М. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, производството по делото за недопустимо образувано, тъй като въпросът за недействителността на договора е разрешен с постановеното по гр.д.

№ 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив решение, с което е отхвърлен насрещния иск на ищеца за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща авансово заплатена цена. Твърди, че изводът на съда по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив за недействителност на договора са направени в мотивите на постановеното решение, поради което за уважаване на предявените искове предпоставките за недействителност на договора подлежат на установяване от ищеца в настоящото производство. Счита, че не са налице обективните и субективни предпоставки за обявяване недействителността на сключения между страните договор. Поддържа, че липсва споразумение между представителя и изпълнителя по договора, което да е установено във вреда на представлявания, както и недобросъвестност на тези лица. Твърди, че причината поради, която договорът е сключен за сума, надвишаваща тази определена в решението на Управителният съвет на Фонд „Научни изследвания" при ПУ „П. Хилендарски” е неизвестна за ответника. Последният получил препис на протокола от заседанието на УС № ****г. по имейл на 03.11.2015 г. заедно с протокол № 71 от 23.02.2015 г., като последните били изпратени от ***** на НПД - В.К. по негова молба след като му е отнет достъпа до система ИСОНИ и след като разбира, че има проблем с решенията на УС. Твърди, че след проведени съдебни заседания по гр. дело № 4534/2016 г. се установило, че имало неизразходвани средства около 14 800 лв. от бюджета за 2014г„ които послужили като основа за сключването на договора, но В.К. получила уверение от ***. М., че договорът ще бъде дофинансиран със следващия бюджет от 2015 г. Поддържа, че разликата между стойността на договора и утвърдения бюджет е за сумата от 3 358 лв., която не надвишава значително определената от УС стойност. Твърди, че от доклада на ***. С.Г.от 02.10.2015 г. се установява, че част от поставените задачи по договора са изпълнени, че неговия предмет е ясен, и че стойността на изпълнената работа се равнява на повече от 10 000 лв., като от доклада било видно, че извършената работа и нейната стойност се оценява от специалисти при ищеца с техническо образование. Твърди, че ако бъде уважена исковата претенция на ищеца за заплащане на сумата от 9 000 лв. ще се достигне до неговото неоснователно обогатяване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като в производството по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив е разгледан иск с правно основание чл.

266 ЗЗД за реално изпълнение по процесния договор за изработка, в мотивите на което решение съдът по възражение на ответника е приел договорът за недействителен на соченото в настоящото производство основание по чл. 40, ал. 1 ЗЗД, като мотивите на съдебното решение не са разрешили въпросът за действителността на договора със сила на пресъдено нещо, поради което е допустимо този въпрос да се разреши с обвързваща за страните сила в самостоятелно производство. Предявеният иск за заплащане на сумата от 9 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД също е допустим за разглеждане, тъй като се твърди, че липсва правно основание за получаване на сумата, която липса следва от недействителността на договора. В производството по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив е разгледан предявен от ищеца в настоящото производство насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на същата сума, като поддържаното в това производство правно основание е различно и се обуславя от въведени от ищеца по насрещната искова молба твърдения за едностранно разваляне на договора за изработка, поради неговото неизпълнение.