Решение № 175 от 11.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Т.а като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000509 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1/16.01.2025 г., постановено по т.д. № 75/2023 г. на ОС-Кърджали, в неговите части, с които е осъдено „ЗД Бул инс“АДгр.София да заплати на Б. М. И. сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 6.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен предявеН.т от Б. М. И. против дружеството иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважеН. размер от 100 000 лв. до пълН. предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната сума върху главницата от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане, съответно и в частта му за разноските.

Обжалвано е също така определение № 113/26.03.2025 г., постановено по т.д. № 75/2023 г. на ОС-Кърджали, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 710/11.02.2025 г., подадена от Б. М. И., за изменение на решение 1

№1/16.01.2025 г. в частта за разноските като неоснователна, както и е оставена без уважение молбата с вх. № 607/5.02.2025 г., подадена от ЗД“Бул инс“АДгр.София за изменение на решение № 1/16.01.2025 г. в частта за разноските като неоснователна.

Жалбоподателят Б. М. И. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображеН.та, изложени във въззивната жалба с вх. № 709/11.02.2025 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеН.т от него против ЗД“Бул инс“АД-гр.София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважеН. размер от 100 000 лв. до пълН. предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната сума върху главницата от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане, съответно и в частта му за разноските, като бъде уважен предявеН.т от него иск с присъждане и на сумата над 100 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 100 000 лв. до 200 000 лв., считано от 21.09.2023 г. Като ищец в производството пред окръжН. съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Бул инс“АД-гр.София да му заплати сумата 200 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдаН. и свързаните с това неудобства, които неимуществени вреди са настъпили за него вследствие на увреждаН.та при и в резултат на ПТП на 6.07.2023 г. по вина на водача Д.Е.С. при управлението от него на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лица, спрямо което застраховаН.т е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на уведомяване на ответника с предявяване на извънсъдебната претенция 21.09.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по подадената от Б. М. И. въззивна жалба ЗД“Бул инс“АДгр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображеН.та, изложени в писмен отговор с вх. № 1411/24.03.2025 г. Като ответник в производството пред окръжН. съд дружеството оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

2

Жалбоподателят ЗД“Бул инс“АД-гр.София моли решението да бъде отменено като неправилно по съображеН., изложени в насрещната въззивна жалба с вх. № 1410/24.03.2025 г., в частта му, с която е осъдено „ЗД Бул инс“АД-гр.София да заплати на Б. М. И. сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 6.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно, и в частта му за разноските, и да бъде отхвърлен предявеН.т срещу дружеството иск и за размера над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до 100 000 лв., считано от 13.10.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещната въззивна жалба Б. М. И. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображеН.та, изложени в писмен отговор с вх. № 1724/11.04.2025 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Жалбоподателят Б. М. И. моли да бъде отменено като неправилно по съображеН.та, изложени в частната жалба с вх. № 1802/16.04.2025 г., определение № 113/26.03.2025 г., постановено по т.д. № 75/2023 г. на ОСКърджали, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от него молба с вх. № 710/11.02.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 1/16.01.2025 г. в частта му за разноските. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображеН.та, изложени в писмен отговор с вх. № 1780/15.04.2025 г., частната жалба с вх. № 1636/7.04.2025 г., подадена от ЗД“Бул инс“АД-гр.София.

Жалбоподателят ЗД“Бул инс“АД-гр.София моли да бъде отменено като неправилно по съображеН.та, изложени в частната жалба с вх. № 1636/7.04.2025 г., определение № 113/26.03.2025 г., постановено по т.д. № 75/2023 г. на ОС-Кърджали, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от дружеството молба с вх. № 607/5.02.2025 г., за изменение на постановеното по делото решение № 1/16.01.2025 г. в частта му за разноските.

Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображеН.та, изложени в писмен отговор с вх. № 2290/16.05.2025 г., подадената от Б. М. И. частна жалба с вх. № 1802/16.04.2025 г.

Пловдивският апелативен съд

3 провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакваН.та и искаН.та на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 6.07.2023 г. е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №********* Д.Е.С., при което е пострадал като пътник в лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.

№********* ищецът Б. М. И.. Не се спори между страните, че за водача на посочеН. по-горе автомобил Д.Е.С. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действията на водача Д.Е.С.. Безспорно е, че от ищеца е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетеН. за понесени от него неимуществени и имуществени вреди, получено на 21.09.2023 г. Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 7.12.2023 г. не са били изплатени обезщетеН. на ищеца. С оглед заявените във въззивните жалби оплакваН. и доводи спори се понастоящем между страните относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението на ищеца за причинените му неимуществени вреди, относно началната дата на дължимата законна лихва върху претендираН. от ищеца размер на това обезщетение над 100 000 лв. до 200 000 лв. и относно наличието на основание за намаляване съгласно чл.

51,ал.2 от ЗЗД на дължимото му обезщетение поради съпричиняване от него на вредоносН. резултат.

Твърдението на ищеца Б. М. И., заявено с исковата молба, е, че при ПТП на 6.07.2023 г. са му били причинени множество телесни повреди – фрактура на предна и задна стена на десен максиларен синус, фрактура на дясна зигоматична кост, фрактура на латерална стена на дясна орбита, раздробяваща многофрагментна фрактура в проксимален край на ляв хумерус, лекостепенно двустранно дорзално контузионен белодробен паренхим, фрактура на заден полюс на ляв ацетабулим, правматичен шок, дефект на дясно око, поставена му е била впоследствие окончателна диагноза счупване на ацетабулума, закрито, счупване на горН. край на раменната кост закрито. Твърди, че на 11.07.2023 г. му е извършено под анестезия закрито намествана на фрактура 4 без вътрешна фиксация на тазови кости, а на 14.07.2023 г. е претърпял операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на хумерус, като му е била поставена метална остеосинтеза, след което след 4 дни болничен престой е изписан с предписание да носи ортезата 2 месеца, самостоятелната походка е била невъзможна, с ограничен обем на движеН. във всички равнини на лявата раменна става, бил е в отпуск поради нетрудоспособност до 9.12.2023 г., провел е рехабилитация в болнично заведение. Твърди, че вследствие на телесните увреждаН. е търпял и продължава да търпи болки и страдаН. за неопределен период от време, нуждае се от чужда помощ и от медикаменти, от операциите ще останат белези по тялото му със загрозяващ характер, възстановителН.т му период не е приключил. Твърди, че той и животът му са се променили в отрицателна посока, чувства се много тъжен, преминава през чести депресивни съС.ия, чувства несигурност за бъдещето за това дали ще може да възстанови предишното си здравословно съС.ие и да води нормален живот, да работи отново като професионален шофьор, каквато е била работата му през целия му живот, чувства се в тежест на своите близки, които се грижат за него, при мисълта за случилото се изпитва силен страх и негативни емоции, чувства се потиснат, притеснен, тъжен и обезверен, има проблеми със съня, поради което посещава психолог, приема множество медикаменти. Претендира за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (за направени разходи във връзка с лечението), както и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция 21.09.2023 г.

С подадеН. на 17.01.2024 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва исковете за присъждане на ищеца на обезщетеН.та за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви. Счита, че исковете са недопустими като преждевременно предявени, тъй като на ищеца не е било отказано от застрахователя изплащане на обезщетение след отправената от него претенция, а е поискано с писмо той да представи доказателства. Заявява, че е неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът дължи лихва от датата на депозиране на претенцията 21.09.2023 г. Твърди, че ищецът вече е получил обезщетение за трудова злополука и/или медицински разноски, поради което няма право на друго обезщетение. Оспорва на ищеца да са 5 причинени посочените в исковата молба травматични увреждаН., както и те да са в причИ. връзка с процесН. пътен инцидент. Възразява, евентуално, че ищецът е допринесъл за настъпване на травматичните увреждаН., съответно, за претърпените неимуществени и имуществени вреди, тъй като не е пътувал в автомобила с поставен обезопасителен колан.

С допълнителната искова молба от 5.02.2024 г. ищецът оспорва като неоснователни възражеН.та на ответника. Заявено е, че процедурата по чл.380 от КЗ е изпълнена редовно и е налице отказ от ответника, като освен това и към момента той продължава да бездейства.

С отговора от 14.03.2024 г. на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа заявените от него възражеН..

С обжалваното съдебно решение окръжН.т съд приема, че за овъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са необходими и достатъчни 100 000 лв. Съдът отчита при определяне на обезщетението установените от експертизите и писмените доказателства телесни увреждаН. на ищеца, претърпените лечеН., предстояща операция за премахване на металните остео синтезиращи тела, психичните травми на ищеца. Съдът преценява като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца поради нарушение на изискваН.та на чл.137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, тъй като съгласно заключението на КСАТЕМЕ телесните увреждаН. на ищеца, получени при ПТП, биха могли да се получат и с поставен предпазен колан. Съдът приема за основателен предявеН.т иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и го уважава в пълН. предявен размер от 1 368,20 лв. Съдът намира, че законна лихва върху сумите на обезщетеН.та следва да се присъди съгласно чл.497,ал.1,т.1 от КЗ от 13.10.2023 г., тъй като със застрахователната претенция ищецът е представил всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ и законна лихва се дължи след изтичането на срока от 15 работни дни. Съдът определя и присъжда на пълномощника на ищеца адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. за защитата съгласно чл.38,ал.1,т.2 от ЗА във връзка с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Съдът определя, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 7 736,57 лв. Страните са уведомени за съдебното решение, съответно, ищецът на 27.01.2025 г. и ответникът на 6