Определение № 4590 от 14.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4590 гр. София, 14.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002101838 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. срещу решение № 522/07.11.2024 г. по в. гр. д. № 511/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 6 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 1015/2022 г. на Районен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя срещу Е. О. Н. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на решение № 7373 от 06.08.2019 г. по гр. д. № 1633/2019 г. на Районен съд – Благоевград, влязло в сила на 06.08.2019 г., досежно предоставено на ответницата Н. упражняване на родителските права спрямо детето Г. К. К., род. на 19.09.2010 г., и е определен режим на лични отношения между бащата и детето както следва: през първите четири месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата К. К. да вижда детето Г. К. всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП-Благоевград би могла да осигури специалист - психолог и/или социален работник в Благоевград, който да присъства на срещите между бащата, майката или определено от нея лице и детето, с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката, или определено от нея лице; през следващите четири месеца срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП-Благоевград би могла да осигури специалист - психолог и/или социален работник в Благоевград, който да присъства на срещите между бащата, майката, или определено от нея лице и детето, с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката или определено от нея лице и всеки първи и трети съботен ден от месеца за времето от 10:00 ч. до 12:00 ч. в 1 присъствието на майката или определено от нея лице; през следващите четири месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18.00 ч. в съботния ден и от 10.00 ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без присъствието на майката или определено от нея лице; след горепосочения дванадесетмесечен период и занапред до промяна на обстоятелствата, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от и в дома, където то живее, както и 20 (двадесет) дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15.06. на съответната година, бащата да взима и връща детето от дома, където то живее; през четните години бащата да взима детето по време на следните празници: деня на освобождението (3 март), деня на труда (1 май), деня на просветата (24 май), деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден, както и на рождения ден на детето (19.09.) - за 4 часа в извънучебно време ако е учебен ден, респ. от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в първа или трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни), бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно - да го връща там; през нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; както и на рождения ден на бащата- за 4 часа в извънучебно време, ако е учебен ден, респ. - от 10 ч. до 18 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в първа или трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни), бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно - да го връща там.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като приетото от въззивния съд правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че атакуваното решение не е съобразено с приетите доказателства, включително експертното заключение на тройната психологическа експертиза, според което при детето Г. са налице и осемте критерия за тежка степен на родителско отчуждение. Поддържа, че въззивният съд е отдал прекомерно и необосновано значение на желанието на детето при кой от родителите да живее, въпреки установения тежък синдром на родителско отчуждение между детето и бащата. Счита, че съществуващият режим на лични контакти не способства за възстановяване на отношенията между бащата и детето. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде уважена молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК като бъде определен по-разширен режим на личните отношения на детето с бащата, съобразен с конкретните обстоятелства.

2

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставя следните въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд, когато потвърждава първоинстанционното решение и не препраща към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 ГПК?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с т. 19 ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 2. „Достатъчно ли е въззивният съд само да посочи правните си изводи относно всеки елемент по спорното право, като формално заяви, че е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, без да са изложи собствени мотиви по какъв начин стига до правните си изводи?“, който счита за разрешен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 295/19.12.2019 г. по гр. д. № 2620/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 134/30.12.2013 г. по гр. д.

№ 34/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 12/16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о.; 3. „Дали в производството, образувано по искане за изменение на определения режим за упражняване на родителските права, съдът е длъжен да вземе предвид синдрома на родителско отчуждение и невъзможността да се осъществява действащият режим на лични контакти?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1974 г.; 4. „За задължението на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани с поведението на родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето от родителя, който не упражнява правата, и отказва на детето да се вижда с този родител?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ППВС №1/1974 г.; решение № 131/14.06.2016 г. по гр. д. № 4490/2015 г. на ВКС, III г.о.; т. 1 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 59/04.05.2018 г. по гр.д. № 2396/2017 г. на ВКС, IV г.о.; 5. „Следва ли съгласно критериите за изменение на мерките по чл. 59, ал. 9 СК да се обсъдят обстоятелства относно отчуждаването на детето и поведението на отглеждащия родител спрямо другия родител, за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, намерила израз в т. V ППВС №1 /12.11.1974г. при иска, основан на изменени обстоятелства (понастоящем чл.59, ал.9 СК)?“; 6. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводите на страните, в частност при преценка по чл. 59, ал. 2 СК, допустимо ли е съдът да обсъди само част от посочените в чл. 59, ал. 4 СК въпроси?“, за които два последни въпроса твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответницата по касационната жалба – Е. О. Н. подава писмен отговор в срок, в който 3 поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че страните са родители на малолетния Г. К. К., [дата на раждане] , както и че с решение № 7373/06.08.2019 г. по гр. д.

№ 1633/2019 г. на Районен съд – Благоевград бракът им е прекратен и родителските права по отношение на детето Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Посочил е, че и двете страни са представили доказателства, че са трудово заети и материално осигурени. Обсъдил е изслушаните в процеса показания на свидетелите А. Д., Д. Н. и Я. И., както и заявеното от детето при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., че не иска да ходи при баща си и не му е комфортно, когато е с него.

Съобразил е приетите по делото социални доклади в контекста на приетото заключение на тройната психологическа експертиза. Въззивният съд е посочил, че в заключението на приетата от първоинстанционния съд комплексна психологично - психиатрична експертиза е възприет извод, че липсват данни за родителско отчуждение, като експертите са обяснили влошаването на поведението на детето спрямо бащата с неговата възраст и появата на нов партньор на бащата. Обсъждайки приетото във въззивното производство заключение на тройната психологическа експертиза, според която и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето, е кредитирал нейният извод, че е налице синдром на родителско отчуждение между детето и бащата в умерена към тежка степен, като детето Г. е интернализирало фалшив отрицателен образ на баща си и упорито отказва контакт с него без обективни причини, а когато такъв е осъществяван, той е силно затруднен от поведението на детето. Решаващият съд е заключил въз основа на тройната психологическа експертиза и гласните доказателства по делото, че причините за настъпилото родителско отчуждение са комплексни, като то се е формирало постепенно през последните пет години, като водещата причина са влошените отношения между родителите и тяхното желание за надмощие и отмъщение, въвличащи Г. в тях като жертва.

Приел е, че не е доказано в процеса пряко и изключително поведение от страна на майката или на бащата, в резултат на което да е настъпило установеното отчуждение на детето от бащата. Посочил е, че въпреки липсата на данни в експертното заключение и изслушаните свидетелски показания за съзнателно и пряко поставяне на детето в тази ситуация от страна на майката, може да се предполага, че се касае за установяване на такава среда, в която се отглежда детето, която е допринесла за отпочване на продължителен процес, довел до тежка форма на родителско отчуждение и по всяка вероятност това е копиращото от детето поведение, чувства и мисли на отглеждащия родител – майката. Съобразил е нежеланието на детето да приеме факта, че бащата има нова партньорка, и да отказва контакти с него по тази причина, при което е счел, че отсъства съзнателно и пряко поставяне на детето в тази 4 ситуация от страна на майката.