Решение № 643 от 04.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Перник, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720102071 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на В. М. А., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.******** № */** чрез адв. Р. З. от АК-Перник, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2711,41 лева – главница, представляваща ½ ид.ч. от стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 545, 64 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2012 г. до 05.02.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 2711,41 лв., считано от датата на заявлението-23.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден срещу ищеца изпълнителен лист от 14.12.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 927 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. №914/2015 г. и на Решение № 1107/12.11.2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 181/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот.

Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 914/2015 г. и било постановено влязло в сила Решение № 1107/12.11.2015 г. по гр.д. № 3106/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на ч.гр.д. № 914/2015 г. била издадена заповед за изпълнение като с нея сумите за главница и обезщетение за забава били присъдени в полза на дружеството. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 914/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 14.12.2015 г. За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 181/2016 г., на 11.02.2016 г. при ЧСИ С.Д., като 1 последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било извършено на 01.11.2018 г., когато било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху бА.ата сметка на ищеца. Била изтекла погасителната давност за вземанията.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства. Същите следва да бъдат приети като относими към предмета на правния спор. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Същият заявява, че на основание чл. 237 ГПК признава иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, тъй като дружеството не било дало с поведението си повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период. Не оспорва, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по процесното изпълнително дело е било извършено през 2018 г. Делото било перемирано, тъй като по него нямало предприети изпълнителни действия. Не били дали повод за образуване на настоящото производство, тъй като не били предприемали нови изпълнителни действия срещу длъжника. Прави възражение при условие на евентуалност относно размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание редовно призован ищецът не се явява, а се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Р. З., който заявява, че ищецът желае съдът да се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска. Излага аргументи за неприложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът бил дал повод за предявяването на иска, като бил записал ищеца в своето счетоводство като длъжник.

Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се представлява като поддържа признанието с писмено становище. Претендира съдът да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК и да им присъди сторените по делото разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Ответникът е признал иска, а ищецът е сезирал съда за постановяване на решение съобразно признанието. Страните не спорят, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 914/2015 г. и било постановено влязло в сила Решение № 1107/12.11.2015 г. по гр.д. № 3106/2015 г. по описа на Пернишкия РС.

В хода на ч.гр.д. № 914/2015 г. била издадена заповед за изпълнение като с нея сумите за главница и обезщетение за забава били присъдени в полза на дружеството. След 2 влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 914/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 14.12.2015 г. За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 181/2016 г., на 11.02.2016 г. при ЧСИ С.Д., като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било извършено на 01.11.2018 г., когато било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху бА.ата сметка на ищеца. Била изтекла погасителната давност за вземанията към 01.11.2023 г., а исковата молба е подадена на 24.04.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на исковете от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.

Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на настоящото производство.

Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи, че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано и.д № 181/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Същото обаче е прекратено на основание. чл. 433, т. 8 ГПК на 01.11.2020 г., а искът е предявен на 24.04.2024 г.

Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.

Ответникът претендира разноски и доказал такива в размер на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 100 лв., които следва да бъдат поети от ищеца на 3 основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ НЕ СЪЩЕСТВУВА изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. М. А., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.******** № */** за сумата от 2711,41 лева – главница, представляваща ½ ид.ч. от стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 545, 64 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2012 г. до 05.02.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 2711,41 лв., считано от датата на заявлението-23.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден срещу ищеца изпълнителен лист от 14.12.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 927 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д.

№914/2015 г. и на Решение № 1107/12.11.2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 181/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради изтичане на законоустановения давностен срок.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.2 ГПК В. М. А., ЕГН: ********** от гр.

******, ул.******** № */** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4