Решение № 92 от 22.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000095 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, гр.София, чрез адв.И. И., срещу решение № 501/18.12.2025г., постановено по т.д.№331/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „УниКредит Булбанк"АД срещу Д. С. Р., роден на **********г., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Т. Ш., родена на **********г., гражданка на Република Молдова, кумулативно и субективно съединени искове за осъждане на ответниците в условия на солидарност за заплащане на дължими по Договор за банков кредит № И- 1867/01.06.2007г. суми, както следва:

33 786,33 евро – редовно изискуема главница;

5 080,55 евро – възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 20.08.2009г. до 02.07.2011г.;

32 560,15 евро – лихва върху просрочена главница за периода 1

20.02.2009г. до 23.12.2016г.;

9 028,48 евро – законна лихва върху просрочена главница за периода 23.12.2016г. до 11.06.2023г.;

12 538,49 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 20.09.2008г. до 23.12.2016г. и

135,14 евро – общо дължима такса за управление, от които: 63,76 евро за периода 01.06.2009 г. до 01.06.2010г. за редовна главница в размер на 31 882,08 евро; 3,81 евро за периода 01.06.2009г. до 01.06.2010г. върху главница с настъпил падеж в размер на 1 904,28 евро; 60,56 евро за периода 01.06.2010 г. до 01.06.2011г., начислени върху главница с ненастъпил падеж в размер на 30 279,48 евро и 7,01 евро за периода 01.06.2010г. до 01.06.2011г., начислени върху просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата по всички посочени суми от датата на подаване на исковата молба на 13.06.2023г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, респ. недопустимост, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът за липса на обвързваща сила на договорното правоотношение спрямо солидарния длъжник Т. Ш., тъй като пълномощникът й не е поел ангажимент от нейно име. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.110 ЗЗД по отношение на длъжника Д. Р., приемайки, че е изтекъл 5 годишен давностен срок, на който се е позовал ответникът. Решаващите изводи на съда били в противоречие с твърденията и възраженията на страните, със събраните по делото доказателства, а така и със задължителната практика на ВКС. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, възприемайки, че ищецът се е позовал на обявена на ответниците, считано от 02.07.2011г., предсрочна изискуемост на процесните кредитни задължения, обосновавайки с това и неоснователност на акцесорната претенция. Твърди се, че ищецът не е излагал такива твърдения. Поддържа се, че изискуемостта е настъпила на 20.06.2022г., когато е изтекъл срока на договора, която дата се счита и за уведомяване на длъжниците, за момент, в който волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжниците. Въззивникът счита поради това, че 2 първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на спора, доколкото ищецът не се е позовавал на предсрочна изискуемост и не е твърдял, че такава е настъпила на 02.07.2011г. В тази връзка се твърди, че съдът е пропуснал да обсъди изявленията на ищеца в уточняващите му молби, а именно, че претенцията се основава на изискуемостта на процесните вземания, считано от 20.06.2022г., с изтичане срока на договора.

На следващо място, като друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ищецът, сега въззивник твърди, че съдът не е обсъдил ипотечния акт при преценката си дали солидарният длъжник Т.Ш. е формирала воля за обвързването си по процесния договор. Този акт се твърди, че е подписан от последната, чрез пълномощника К.Д, при съгласие с всички съществени условие на договора за кредит. Въззивникът счита, че при тълкуване волята на този длъжник, изразена чрез пълномощник в договора и нотариалния акт, се разкрива действителното съгласие на Ш. за поемане задължение по кредита.

Твърди се, че изложените по-горе основания за нарушаване на съдопроизводствените правила са едновременно и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е обсъдил значението на уведомяването на длъжника при обявяване на предсрочна изискуемост съгласно чл.60 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се излага, че постановеното от съда решение е необосновано, тъй като не отговаря на твърденията и възраженията на страните, а така и на формалната и житейска логика. Тези доводи въззивникът счита за относими и към извода за липса на съгласие по договора за кредит от страна на солидарния длъжник Т. Ш.. Въз основа на изложеното, въззивникът УниКредитБулбанк АД претендира отмяна на решението като неправилно и вместо това уважаване на предявените искове спрямо двамата солидарни длъжници изцяло, ведно с присъждане на разноските за производството.

В срока за отговор на жалбата са постъпили становище от двамата ответници, представлявани в процеса от особени представители, назначени от съда. С отговора си Д. Р., чрез адв.Б., оспорва основателността на жалбата като счита, че съдът правилно е приложил абсолютната погасителна давност спрямо дълга по договора за кредит, тъй като изискуемостта не настъпвала с конкретно действие на кредитора, а с неплащането на която и да е 3 погасителна вноска. Претендира отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на минимално адв.възнаграждение.

С отговора си ответникът Ш., представлявана от особения представител адв.Д. К. -Бегажева, оспорва основателността на жалбата. Счита за законосъобразен извода на съда, че пълномощникът не е упражнил учредения му мандат за сключване на договор за кредит от името и за сметка на представляваната Ш., поради което и последната не е страна по него. Полагане на подпис от пълномощника в нотариалния акт и за тази ответница, не може да замести липсата на изразена нейна воля в договора. Счита още, че съдът не се е произнесъл извън твърденията на ищеца като е приел, че банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем именно на 02.07.2011г. /каквито са били първоначалните й твърдения/, от която дата изслушаната счетоводна експертиза установила, че съобразно счетоводни записвания банката е обявила кредита за предсрочно изискуем като съобразно това е престанала да начислява възнаградителни лихви и анюитети. Този въпрос никога не е бил приеман за безспорен между страните. Моли за приемане на жалбата за неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, особените представители на въззиваемите поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба, като излагат съображения за това.

Въззивникът не взема участие в провелото се съдебно заседание, изразил е становище посредством депозирана молба по хода на делото, с която поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждането на разноски.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

С въззивната жалба е въведено като предмет на обжалване решението на първата инстанция в цялост.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 4

ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За да се произнесе по жалбата въззивният съд съобрази, че производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк" АД, в която е отправено искане за осъждане на ответниците Д. С. Р. и Т. Ш. като солидарни длъжници да заплатят парични суми, произтичащи от договор за банков кредит. Поддържа се, че по силата на сключен между страните договор за кредит от 2007 година, на кредитополучателя Д. С. Р. е предоставен банков кредит в размер на 36 000 евро, неразделна част от който е и погасителен план, според който отпуснатата сума се връща на анюитетни вноски с падеж 20-то число на всеки следващ месец. Сумите по кредита били надлежно усвоени по сметката на кредитополучателя. Вторият ответник – Т. Ш. подписала договора в качеството си на солидарно задължено лице, поради отговаря на същото основание като първия ответник. Договорът е сключен за закупуване на недвижим имот, представляващ къща с дворно място, находяща се в с.Слънчево, обл.Варна. Вземанията по кредита са обезпечени с договорна ипотека върху посочения имот съгласно приложен към исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека рег.№ХХ, том 4, рег.

№ХХХХ, дело №592/2007г. от 14.06.2007г. на нотариус Ж.Кирчева /л.47/.

Съгласно приложения ипотечен акт, като ипотекарни длъжници в него са вписани Д. С. Р, Т. Ш. и представляваното от първия БИ ДЖИ ХЪТ ООД. При сключване на договора за кредит и ипотечния акт към него, както кредитополучателите, така и ипотекарните длъжници са били представлявани от упълномощено лице – К Д Д, съгласно нотариално заверени пълномощни рег.№ 3710/23.04.2007г. и рег.№ 3807/25.04.2007г. След изплащането на общо шест дължими вноски, кредитополучателят е преустановил погасяването на заетата сума. В исковата молба се поддържа изрично, че позовавайки се на клаузи на договора (т.16.1.1 във вр. т. 16.2) банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като това е станало на 02.07.2011г. В тази връзка съдът съобразява, че както в уточнителна молба от 10.07.2023г., така и в тази от 31.07.2023г. ищецът твърди изискуемост на вземанията по договора за кредит поради настъпил окончателно падеж на договора на 20.06.2022г. /т.3/ както и в последната уточняваща основанието на претенцията молба от 11.08.2023г. /л.172/ Ищецът основава претенцията си на 5 настъпил редовен падеж на договора през 2022г., независимо от счетоводното отнасяне на договора з просрочие, считано от 2011г. Не се позовава на предсрочна изискуемост на договора. Претенциите са уточнени по размер и период окончателно с молбата от 31.07.2023г., както следва: 33 786.36 евро – главница по договора; 59 319.68 евро – дължими лихви, съставляващи сбор от следните: 5080.55 евро, начислена за периода от 20.08.09г. до 02.07.2011г.; лихва върху просрочена главница в размер на 32 560.16 евро за периода от 20.02.2009г. до 23.12.2016г. и законна лихва в размер на 9 028.48 евро, начислена за периода от 23.12.2016г. до 11.06.2023г. /до завеждане на иска/.

Ответниците по спора, посредством особени представители, са изразили становище за неоснователност на исковете: така Д. С. Р, чрез особения представител адв.Б., излага съображения, че вземанията по договора не са били обявени за предсрчоно изискуеми от банката, тъй като не му е връчвано съобщение за това. Спрямо ответника е налице неправилно калкулиране на лихви, като от 20.08.2009 година (момента на първото просрочие на вноска) банката не е следвало да начислява лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по кредита като се твърди, че към 21.08.2012г. цялото вземане по кредита е било погасено по давност, което прави иска неоснователен.

Ответникът Т. Ш., чрез особения представител адв.К., намира исковата молба за допустима, но неоснователна. С оглед обстоятелството, че в отношенията с банката лицата са действали чрез пълномощника им К Д, то страната оспорва качеството си на солидарно задължено по договора лице.