Решение № 18160 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18160 гр. С..., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110114196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т... С...“ ЕАД, искова молба насочена против Р. Й. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1094.42 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до плащане на сумата, 128.43 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 30.01.2026г., 40.05 евро – дялово разпределение за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане и 8.71 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 30.01.2026г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 255/2026г., по описа на РС-К.

Ищецът „Т... С...” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника, с която същият признава исковете и твърди, че е заплатил претендираните суми, като представя и платежно нареждане.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Със депозирано на 15.07.2026г. становище /л. 52/ ищецът сочи, че всички суми, предмет на исковите претенции, ведно с разноските в заповедното производство и държавната такса в исковото производство са платени, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Доколкото ищцовото дружество признава, че сумите предмет на исковите претенции са платени, исковете подлежат на отхвърляне, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в исковото производство в размер на 100.00евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т... С...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., ул. „Я... № ... срещу Р. Й. А., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1094.42 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., до обект с абонатен № ...., представляващ ап. .., находящ се в гр. С..., жк. „К. ...“ бл. .., вх. .., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК 13.02.2026г. до плащане на сумата, 128.43 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2024г. – 30.01.2026г., 40.05 евро – дялово разпределение за периода м.05.2023г. – м.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 13.02.2026г. до окончателно плащане и 8.71 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 30.01.2026г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 255/2026г., по описа на РС-К. като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Р. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т... С...“ ЕАД, ЕИК ...., сумата от 100.00 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2