Решение № 838 от 01.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 249 ал. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна частна жалба, подадена от адв. К.М., защитник на Н. П., подсъдим по н.о.х.д. № 14 038/25 на СРС, 2 състав, против Определение от 10.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на пороци в обвинителния акт.

Посочва следните пороци: неправилно е посочено квалифициращото обстоятелство по чл.

343 ал. 3 НК (деянието е извършено на пешеходна пътека), доколкото в самата обстоятелствена част на обвинителния акт се твърди, че пострадалата пешеходка е пресичала на червен сигнал на светофара, поради което пешеходната пътека не е давала предимство; неправилно не е посочено предложение пет от чл. 343 ал. 3 НК, относно квалифициращото обстоятелство „деецът е избягал от местопроизшествието“ и също така не е посочено в какво се изразява това бягство; нарушен е принципът non bis in idem предвид предходното адм.наказателно производство относно същото това бягство; общо се посочва, че подсъдимият не може да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество.

Прави искане за отмяна на съдебното определение и връщане на делото на СРП.

Частната жалба е подадена в срок, от оправомощено лице и има изискуемото от закона съдържание. Разгледана по същество не е основателна.

СРП е сезирала СРС с обвинителен акт против Н. П., твърдейки, че той, на 05.06.2021 г., в гр. София, на бул. Възкресение, управлявайки МПС с превишена скорост, е преминал 1 през кръстовището с бул. Вардар на зелен за него сигнал на светофара, но е блъснал пресичащата в този момент пешеходка (на пешеходна пътека, но за нея червен сигнал на светофара), като е причинил определени телесни повреди. Също така твърди, че подс. П. първоначално е останал на местопроизшествието, но след това е уведомил намиращо се там лице, че е бил употребил алкохол и след това му казал, че ще си тръгва – като напуснал мястото.

По същото дело вече е било образувано съдебно производство по н.о.х.д. № 1741/23, като съдебното производство е било прекратено от съда именно въз основа на същите обстоятелства, изтъкнати в настоящата частна жалба – неяснота относно квалифициращите признаци по чл. 343 ал. 3 НК – извършване на деянието на пешеходна пътека и бягство от местопроизшествието. Съдебното определение не е било обжалвано.

След това е внесен нов обвинителен акт, по който е било образувано ново съдебно производство по н.о.х.д. № 7846/25, което отново е било прекратено поради липса на ясно посочване дали не само пешеходката е предприела пресичане на пешеходната пътека, но и дали в момента на това ПТП тя все още се е намирала там; а също така в диспозитива на обв.акт не е посочена като нарушена нормата на чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДвП, относима към напускането на местопроизшествието. Съдебното определение не е обжалвано.

След това е внесен за трети път нов обвинителен акт, в рамките на който е образувано ново съдебно производство, като този път СРС е приел, че дадените от него указания са изпълнени и обвинителният акт вече е редовен.

Въззивният съд се съгласява с този извод. Доводите в частната жалба не са основателни. Правилно и законосъобразно СРС е приел на първо място, че в досъдебната фаза не са били допуснати процесуални нарушения, водещи до съществено ограничаване на правата на страните, както и, на второ място, че обвинителният акт има изискуемите от закона реквизити, като достатъчно ясно посочва както онези фактически обстоятелства, за които се търси наказателна отговорност на подсъдимия, така и правната им квалификация.

Следва да бъде подкрепен изводът на СРС, че за да се изпълни изискването по чл.

246 ал. 3 НПК за посочване на „правната квалификация на деянието“ е достатъчно да се посочи съответната разпоредба – член и алинея. Не е нужно да се посочва конкретното предложение, за да може защитата да се ориентира за какво престъпление се търси наказателна отговорност. В конкретния случая адв. М. настоява, че следва да се посочи не само чл. 343 ал. 3 НК, но и конкретното предложение, относимо към словесната квалификация „деянието … е извършено на пешеходна пътека“ и „деецът е избягал от местопроизшествието“, като според него това е предложение 9 (стара редакция предложение 6) за първото квалифициращо обстоятелство и предложение 5 за второто квалифициращо обстоятелство от тази разпоредба. Следователно изборът на СРП да посочи само член и алинея конкретно относно тези две квалифициращи обстоятелства (за други елементи от състава, относими към типа телесна повреда, вече посочва съответното предложение) не е довел до невъзможност на защитата да разбере коя правна квалификация 2 се твърди. Обратното, видно от доводите на защитата пред първата инстанция и в частната жалба, подсъдимият и защитникът му ясно разбират коя е твърдяната правна квалификация на словесното описание, свързано с точното място на твърдяното ПТП и с твърдяното бягство от местопроизшествието.

На второ място не са основателни и доводите в жалбата, че неправилно е посочено това квалифициращо обстоятелство – деянието е извършено на пешеходна пътека – доколкото в действителност правната регулация относно режима на пресичане била осъществена от светофара, а не от тази пешеходна пътека; поради това защитата счита, че обвинителният акт е неясен и противоречив, защото, след като се твърди червен сигнал на светофара за пострадалата пешеходка, то пешеходната пътека няма правно значение.

Въззивният съд напълно се съгласява с първата инстанция, че това е въпрос по същество.

След като в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че пешеходката е пресичала и на пешеходна пътека, а не само при червен сигнал на светофара за нея, след като е дадена правната квалификация на това пресичане по чл. 120 ал. 1 ЗДвП и след това по чл. 343 ал. 3 НК, то обвинителните твърдения са достатъчно ясни. Съвсем различен е въпросът дали деянието от фактическа страна ще се установи за извършено и дали действително то представлява съответното нарушение по ЗДвП и съответното квалифициращо обстоятелство по НК. Това, както посочва СРС, са въпроси по същество, които не може да бъдат решавани в разпоредителното заседание.

На трето място са неотносими доводите, свързани с твърдението за нарушение на принципа non bis in idem. Те са свързани с евентуалното прекратяване на наказателното производство относно онези обстоятелства, които вече са били предмет на окончателно решение. Но единствено прекратяването подлежи на отделно обжалване; в случая СРС е отказал такова прекратяване, поради което и единствено актът му по същество ще подлежи на въззивен контрол относно евентуалното нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК, в която разпоредба е инкорпориран този принцип.

На последно място адв. М. общо посочва, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на ТР 2/02 и подсъдимият не може да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество. Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на обвинителния акт, намира, че той в действителност отговаря на тези изисквания, доколкото ясно се посочва както фактическите положения, за които се търси наказателна отговорност на подсъдимия, така и съответстващата им правна квалификация. Поради което той е годен да даде началото на разглеждане на делото по същество.

Воден от горното

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.11.2025 г. по н.о.х.д. № 14 038/25 на СРС, 2 състав, с което на основание чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

ВРЪЩА делото на СРС за провеждане на съдебното заседание, насрочено за 02.12.2025 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4