Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 13.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5376/2023
Вид
Решение № 258
Подписан
13.01.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 13.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330105376 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против А. Д. Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** от ********г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 3000 лева, при уговорен ГЛП - 41 % и ГПР - 49 %.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 750 лева и „Флекси“ в размер на 1800 лева.

Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 6915,97 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 288,19 лева.

Твърди се, че на ******** г. длъжникът подал заявление за промяна на погасителния плат към ДПК № *******, като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. В тази връзка бил подписан Анекс № ****** г. към ДПК № ********, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № ***, 1 като същата следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Погасителните вноски били променени от 24 на 25 броя.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени само седем пълни погасителни вноски и една частична вноска. Съгласно приетите от страните ОУ към договора за потребителски кредит, ищецът на*****г. е обявил ДПК № ****** за предсрочно изискуем. На ответника било изпратено уведомително писмо от страна „Профи Кредит България“ с което е направили опит да бъде уведомен за обявената предсрочната изискуемост на кредита.

Сочи се, че размерът на погасеното от А. Д. Д. задължение по № ******* е в общ размер на 2622.83 лв., от която сума е погасена част от задължението по договора с размер 2278,03 лева, сумата от 264,80 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забавата по кредита, а сумата от 80 лева е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране посочена в общите условия в ДПК № ********.

2

Сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на длъжника постъпило плащане, с което била погасена претендираната в заповедното производство законна лихва в размер на 67,59 лв., дължима за периода 05.09.2022г. – 27.10.2022г, поради което същата не се претендира от ищеца .

След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит е в общ размер на сумата от 4906,94 лв., от които: 2219,11 лв. - главница; 695,81 лв. – договорно възнаграждение; 500 лв. - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 1200 лв.

- възнаграждение за закупена услуга Флекси; 292,02 лв. - лихва за забава;, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит ДПК № ******.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ****** г. по описа на ПдРС, срещу която издадена заповед за изпълнение постъпило възражение за недължимост. На дружеството били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си получено от заявителя на *******г.

В изпълнение указанията на заповедния съд ищецът сезирал настоящия съдебен състав с иска за установяване дължимостта на сумата 2219,11 лв. - главница; 695,81 лв.

- договорно възнаграждение; 500 лв. - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 1200 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси; 292,02 лв. - лихва за забава, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит ДПК № ********., ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. Д. Д. е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита исковата претенция за допустима, но неоснователна.

Сочи, че договорът и отделни негови клаузи са нищожни. В нарушение на чл.

11, ал.1, т.9 ЗПК, в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.

Не бил посочен и начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, което било нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорена възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за две услуги Фаст и Флекс противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК.

3

Начисляването на възнаграждението за двете услуги по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Признават се направените плащания от длъжника, посочени в извлечение по сметка към договор за кредит, като счита, че остатъка от заемната сума е в размер на 377,17 лв.

Счита претенцията за заплащане на договорно възнаграждение за неоснователно, тъй като договорът бил недействителен. Не се дължали и сумите за двете допълнителни услуги Фаст и Флекс, тъй като и двете клаузи били нищожни. Не се дължало и обезщетение за забава.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ******* г. по описа на ПРС, *** бр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № ********** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 2219,11 лева - главница по договор за потребителски кредит № ******* от ****** г.; 695,81 лева - договорна лихва за периода от 15.09.2021 г. - 05.09.2022 г.; 500 лева- възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 1200 лева- възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси; 292,02 лева - обезщетение за забава за периода от 16.12.2020 г. до 05.09.2022 г.; 67,59 лева - обезщетение за забава за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителните искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Относно сумите, за които е отхвърлено заявлението, са предявени осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните 4 за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга „Флекси“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочените възнаграждения.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 3000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.00 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 181,94 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 4365,97 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 750 лева и „Флекси“ на стойност 1200лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 106,25 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 6915,97 лева, по 288,19 лева всяка вноска.

По делото се установи, че дружеството превело по банкова сметка на ответника 3000 лв., както и че са извършвани плащания по договора на седем пълни и една частична вноска, поради което следва да се приеме, че А. Д. Д. не изпълнила задължението си да върне цялата заета сума. Съобразно предвиденото в общите условия на заемодателя, същият упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е съобщена на ответника преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което трябва да достигне до насрещната страна. Съдът, вземайки предвид всички обстоятелства, настъпили в хода на производството, констатира, че към приложенията на исковата молба се съдържа писмо, с което ищецът обявява предсрочната изискуемост.