Решение № 2606 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2606 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110214827 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление (НП) № 008134 от 01.09.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Според жалбоподателя обжалваното НП е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че в АУАН и в НП липсвали описание на нарушението, както и че не са били посочени законовите разпоредби, които са нарушени, което довело до нарушаване правото на защита на дружеството. Наведено е, че в обжалваното НП липсвали факти, от които да се установи как е определен размерът на наказанието, както и относно преценката за законосъобразност на АУАН.

Твърди се, че в случая не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Релевирано е възражение за неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че в АУАН и в НП не е посочен нормативен текст от ЗЗП или друг закон, която да обявява нарушението на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП за 1 административно нарушение, което водело до съществена празнота в съдържанието на АУАН и НП. Сочи се, че не е установено и доказано по безспорен начин осъществяването на фактическия състав за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, тъй като в случая представената в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ) не е била невярна. Поконкретно, относно т. 3 на Част III от СЕФ, е посочено, че всеки клиент имал възможност да избере дали да кандидатства за отпускане на необезпечен кредит или за отпускане на кредит, по който да предостави обезпечение в избрана от него форма – чрез банкова гаранция или чрез поръчителство от трето лице, респ., че кандидатстването за обезпечен кредит било само възможност, но не и задължение за кредиторискателя, а поръчителството било само една от двете възможни форми на обезпечение. Допълва, че кредит при същите условия можел да бъде заявен, одобрен и отпуснат и без предоставяне на обезпечение или при предоставяне на друго такова. Относно т. 4.3 на Част III от СЕФ, счита, че не може да се приеме, че възнаграждението за поръчител е разход, свързан с договора за кредит, тъй като същият не произтичал пряко от договора за кредит и не е бил задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи, че договорът за поръчителство се сключва след подписване на договора за кредит между страните по него, респ. параметрите на кредитното правоотношение към този момент вече са фиксирани. Това обуславяло невъзможност данните относно размера на възнаграждението на поръчителя да бъдат посочени в СЕФ, тъй като към момента на неговото изготвяне и предоставянето му на кредитоискателя „***“ ЕАД не знае дали и при какви условия ще бъде сключен договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че обстоятелството, че клиентът имал възможност да заплаща възнаграждението за поръчител по сметка на „***“ ЕАД не превръщало плащането в разход по кредита и допълва, че в договора за поръчителство било посочено, че плащането можело да се извършва и по сметка на поръчителя. (чл. 8, ал. 4 – л. 56) Относно т. 4.4. на Част III от СЕФ, сочи, че в нея се посочват единствено условията, при които може да настъпи промяна в размера на суми, които имат характеристика на разход по кредита и са посочени в СЕФ в първоначалният им размер, който ще подлежи на промяна при настъпването на въпросните условия, като препраща към изложените вече аргументи, че възнаграждението за поръчител няма характеристика на разход по кредита. В условията на евентуалност, счита, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП, а в условията на евентуалност – да приложи чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по хода на делото от юрк. Е. В., в която моли съда да даде ход на делото, сочи, че поддържа жалбата и излага въпроси, които да бъдат зададени на свидетелите. Относно хода по същество, моли съда да отмени обжалваното НП, а в условията на евентуалност – да приеме, че случаят е маловажен. Претендира разноски за 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М.

М., която в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, като сочи, че АУАН е съставен в законоустановения срок и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че от доказателствата се установявало по несъмнен начин извършването на нарушението. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В ТО Благоевград – гр. Перник на Комисията за защита на потребителите (КЗП) постъпила жалба с вх. № Ц-03-4274/07.04.2025 г. относно проблем по договор за потребителски кредит, предоставен от „***“ ЕАД. Така била инициирана проверка на „***“ ЕАД за спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Във връзка с постъпилата жалба началникът на ТО Благоевград изискал от представителите на дружеството жалбоподател представяне на документите, относими към случая. В хода на проверката били представени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), издаден от „***“ ЕАД на 28.08.2024 г.;

Договор за потребителски кредит №3035449/28.08.2024 г., сключен в гр.

София; Общи условия за предоставяне на кредити, регламентиращи отношенията между *** и кредитополучателите и Договор за предоставяне на поръчителство от 28.08.2024 г., сключен по предложение на „***“ ЕАД в гр.

София между „***“ ЕООД и потребителя (жалбоподателя по жалба с вх. №Ц03-4274/07.04.2025 г.).

Със сключване на договора за потребителски кредит

№3035449/28.08.2024 г. кредиторът „***“ ЕАД е предоставил на потребителя кредит в размер на 6000 лева, със срок 24 месеца, при общ размер на всички плащания, съгласно договора от 7320,90 лв. Потребителят бил запознат с общите условия за предоставяне на Кредити на „***“ ЕАД.

Съгласно договора за потребителски кредит, за одобряване и усвояване на кредита били предвидени следните условия:

В чл. 4, ал. 1 от договора било посочено, че в случай че „Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на *** банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от *** юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на 3

Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.“

Ал. 2 на същия член предвиждала, че „В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***, съответно този Договор не поражда действие между *** и Кредитополучателя.“ Ал. 3 на чл. 4 пък предвиждала, че „В случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между *** и Кредитополучателя.“

На същата дата (28.08.2024 г.), след подписване на договора за потребителски кредит, потребителят е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред последното дружество солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този договор. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия съгласно Приложение № 1 към договора. В последното били посочени размерът на обезпеченото вземане по договора за потребителски кредит, както и погасителния му план, и размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство – 5130, 43 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и погасителния план по това задължение.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: 1.

По банкова сметка на поръчителя: или 2. по банкова сметка на „***“ ЕАД с посочен IBAN, или по начините, установени в Договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит.

От страна на КЗП било прието, че възнаграждението за поръчителя „***“ ЕООД се явявало допълнителен разход за потребителя, който от своя страна би трябвало не само да бъде включен в стойността на ГПР по кредита, но и да бъде съобщен на потребителя предварително, за да направи той своя информиран избор. Аргументът за това било, че кредиторът „***“ ЕАД е 4 предоставил по договор №3035449/28.08.2024 г. на потребителя кредит в размер на 6000 лв., срещу задължението да го върне на 24 вноски, с начислена лихва в размер на 1320.90 лева и допълнително възнаграждение за поръчителство в размер на 5130.43 лв. Било прието, че за така отпуснатия кредит, кредиторът „***“ ЕАД бил предоставил на потребителя преддоговорна информация в СЕФ, в който никъде не е било посочено, че при сключване на договор за кредит, обезпечен с поръчителство възниквал допълнителен задължителен разход за потребителя и е свързано със сключване на допълнителен договор с т.нар. поръчител.

Било прието и че никъде в СЕФ, както и никъде в договора за кредит, не е било посочено, че разходите за потребителя по така отпуснатия кредит включват разходите по договор за допълнителна услуга (за предоставяне на поръчителство), а в СЕФ даже напротив, е било записано, че не се изисквал друг договор за допълнителна услуга, нямало други разходи, свързани с договора за кредит и нямало условия, при които посочените в СЕФ разходи могат да се променят. Така бил формиран изводът, че потребителят впоследствие, едва при сключването на договора за възлагане на поръчителство (защото вземанията са разделени по два договора), можел да си направи извода, че ще дължи по така отпуснатия кредит допълнителен разход за допълнителна услуга.

Било счетено, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е било наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, което водело до увеличаване на общия размер на дълга, попадал в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. По този начин било прието, че „***“ ЕАД прилагало нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (предоставяло невярна информация) от Закона за защита на потребителите. Тя се изразявала в това, че дружеството предоставяло чрез СЕФ невярна преддоговорна информация на потребителя относно разходите, които потребителят можел да дължи във връзка с договора за кредит и посочвал невярна стойността на ГПР по договора за кредит. С това било прието, че „***“ ЕАД извършвало нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП.