Решение № 115 от 10.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Смолян, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500116 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК във връзка с чл. 178 ЗМВР.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 616/27.01.2023г. от Регионална дирекция на „Гранична полиция-Смолян“, представлявана от директора Ив. Ст., чрез пълномощника му гл.юрисконсулт М. Хр. срещу Решение № 14/10.01.2023г., постановено по гр.д.№ 982/2022г. по описа на РС-Смолян, с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР с адрес гр.С., бул.“М. Л.“ № ** да заплати на

З. К. Б. , ЕГН ********** с адрес гр.Зл., ул.“П. Сл.“ № ** сумата от 2 244.21 лв.,представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 11.10.2019г.- 30.09.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 302.60 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска –17.10.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-17.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 222.60 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена храна и ободряващи напитки за периода 17.08.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 57.95 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска 17.10.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 500лева за ползвана адвокатска помощ.

Със същото решение е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР гр.С. да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 189.76 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лв.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че е налице празнота в специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, поради което субсидиарно е приложил общото трудово законодателство и в частност - чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения. Твърди се, че неправилно е тълкуван чл.46,ал.2 от ЗНА, поради което неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със статута на ищеца по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и приложимите спрямо него норми.

Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 във връзка е ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №81213-776/29.07.2016г.(обн.д.в., бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.3 от която е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че ищецът е полагал по 8 часа нощен труд. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и според него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете правни уредби е пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на специфичните функции на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславя и редица различия по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на понеблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в Решение от 24.02.2022г.на Съвета на Европейския съюз по дело № С262/ 2020г., в т.1 от което е прието, че„ Член 8 и член 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“.

Съгласно т.2 от решението „ Чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на таза цел.“ Само за държавните служители в МВР е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения им се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС.

2

Твърди се, че не е налице колизия между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР, тъй като логическото тълкуване на чл.188, ал.2 от ЗМВР обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на служителите на МВР. В чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е 8:7 = 1,143. Разпоредба идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд.

Липсата в специалното законодателство на разпоредба съответстваща на чл.9,ал.2 от НСОРЗ не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в KТ и ЗДСл, в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР няма предвидено основание за превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват приложението на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката е на органа по чл.187, ал.9 от ЗМВР министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е но тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР. Като е приложил неправилно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да е обосновавал полагането на такъв. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

Твърди се още, че съдът не е обсъдил и преценил всички правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Направено е и оплакване, че неоснователно и необосновано първоинстанционния съд 3 в обжалвания съдебен акт е приел за основателна и доказана претенцията на ищеца за заплащане на левовата равностойност на неосигурена безплатна храна и ободряващи напитки за периода 18.08.2019г. до 01.08.2020г., която е уважена в размер от 222.60лв, установен от заключението на вещото лице, както и акцесорната претенция за лихви върху тази сума в размер на 57.95лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска - 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Първоинстанционния съд при уважаване на иска в тази му част не е отчел изложените от наша страна твърдения в отговора на исковата молба, относно недокзаност на исковата претенция по чл.181, ал.З от ЗМВР, тъй като съгласно разпоредбата на чл.183, ал.З, изр.

Първо от ЗМВР(редакция д.в. бр.97 от 2017г.) за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон, към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл.181 от ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба. Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.З е с целево предназначение и ако не е предоставена, към момента същата губи своя смисъл. Поради това не следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно ЗМВР не предвижда такава възможност. Законодателен подход в противен смисъл е въведен едва с чл.181, ал.З от ЗМВР /редакция ДВ. Бр.60/2020г. в сила от 01(.08.2020г./и в изпълнение на законовата разпоредба след тази дата ищецът е получавал левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпечатката съдържа 25 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b99968e7-ebc0-4b35-a7f4-0800e81f7709