Определение № 784 от 31.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. София, 31.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Карамфила Тодорова

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600967 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения А. Д. И., против определение №3547 от 15.07.2024г., постановено по чнд №2984/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че осъденият моли да бъде образувано дело против решението, с което му е отказано условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след като се запозна с жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият И. е постъпил в Затвора гр.*** на 19.10.2010г., изтърпява общо наказание, определено по чнд №258/2010г. на ОС Кюстендил, за срок от 19 години лишаване от свобода. До 15.07.2024г. е изтърпял всичко 17 години, 7 месеца и 23 дни, остатъкът от наказанието е бил 1 година, 4 месеца и 7 дни.

Производството пред СГС е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял 1 повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, снижени са точките на оценките за отделните рискове, има доказателства за поправянето му.

Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив е понижена от 90 на 63 точки, отчетени са дефицитни зони – настоящо правонарушение, образование и обучение, емоционални проблеми, умения за мислене. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият И. не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на средни стойности на риска от рецидив от 63 точки, като се отчете, че намаляването от 90 на 63 точки е за срок от 13 години обща корекционна работа, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Рискът от рецидив е среден, рискът за обществото също е среден, корекционновъзпитателната работа не е приключила, има общо четири групи дефицити.

Изрично е посочено от администрацията на затвора, че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, напротив, първоинстанционният съд задълбочено е 2 обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3547 от 15.07.2024г., постановено по чнд №2984/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3