Решение № 41 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100901827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД твърди, че в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да покрива изискуемите си задължения – дружеството не разполага със средства, нито с имоти или други активи, с които да обслужва задълженията си, и е спряло дейността си. Сочи, че към датата на подаване на молбата дружеството има публични задължения към НАП в общ размер от 207 968,63 лв., представляващи задължения за ДДС по справки – декларации по ЗДДС, задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както и имуществени санкции по наказателни постановления. Твърди, че за събирането на тези суми е образувано изп. дело № 231301039/23 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Посочва, че към датата на подаване на молбата дружеството не разполага с активи, няма длъжници, нетните приходи от продажби за 2024 г. са 0,00 лв., а средната численост на персонала за предходен отчетен период е 0. Счита, че с оглед установената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, че началната дата на неплатежоспособността е 06.11.2023 г. При условията на евентуалност поддържа, че дружеството е 1 свръхзадължено, тъй като от ГФО за 2020 г., 2021 г., 2023 г. и 2024 г., както и от междинния баланс и отчет за приходите и разходите към 31.08.2025 г., е видно, че имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Твърди, че дружеството има публични задължения към НАП в големи размери, липсват средства за издръжка, същото е преустановило стопанската си дейност и не е в състояние да извършва нормална икономическа дейност, както и да посреща своевременно плащанията си към кредиторите. Поддържа, че намаляването на собствения капитал и липсата на стопанска дейност са показател за невъзможността за посрещане, както на краткосрочните, така и на дългосрочните задължения. Счита, че началната дата на свръхзадълженост е 06.11.2023 г., когато дружеството е спряло плащанията. Поддържа, че тъй като не е в състояние да погаси изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, дружеството е в състояние на неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост, поради което иска от съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на състоянието на неплатежоспособност:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 11.04.2019 г., с предмет на дейност, свързан с рекламна дейност, консултантски услуги и проектиране, външна и вътрешна търговия, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни лица в страната и чужбина, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (отговор на задача № 2) се установява, че към 01.09.2025 г. дружеството има изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно – публичноправни задължения към НАП и НОИ, свързани с търговската му дейност, в общ размер от 207 968,63 лв., от които – 161 463,36 лв. – за главница и 46 505,27 лв. – за лихва. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза не е установило наличието на други задължения или кредитори.

На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на публичноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.

2

Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в периода 2020 – 2022 г. коефициентите за ликвидност са със стойности, които са приемливи. Общата ликвидност се отклонява незначително от препоръчителните стойности, но остава на приемливо ниво над 1,1.

Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност също са с приемливи стойности. След 2022 г. започва тенденция към влошаването им – поради намаление на краткотрайните активи (основно на вземанията от клиенти, други вземания и парични средства) дружеството става почти неликвидно, като не разполага и със значими материални активи, с които да покрие изискуеми задължения.

В периода от 2023 – м. 08.2025 г., с оглед ниските стойности на коефициентите за ликвидност и липсата на дълготрайни активи, които да бъдат превърнати в ликвидност, може да се направи извод, че дружеството е посрещало със значителни затруднения изплащането на текущите си задължения. През посочения период дружеството не е разполагало с бързоликвидни краткотрайни активи, както и дълготрайни активи, които да са достатъчни, за да удовлетвори кредиторите си по краткосрочните задължения.

Това дава основание да се направи извод, че към края на 2023 г. и към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност дружеството – молител е бил в лошо финансово състояние.

При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.

Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение да я възстанови, нито има активи, с които да стори това (не притежава право на собственост върху недвижимо и движимо имущество). От представените 3 справки от БНБ и „ПИБ“ АД е видно, че салдото по разплащателната сметка на дружеството в „ПИБ“ АД е 0,21 лв., като същата е запорирана от НАП.

Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността:

Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се установи моментът, в който са били налице двата елемента на неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че молителят има непогасени публичноправни задължения, като най – старото падежирало задължение за главница е за сумата от 10 657,74 лв. - от 14.11.2022 г., а за лихва е за сумата от 3 699,86 лв. – от 14.11.2022 г.

Установява се, че последното плащане по търговска сделка е извършено на 06.11.2023 г. към „СуперХостинг.БГ“ ЕООД – по фактура № 1001410637/06.11.2023 г. Последното плащане по изискуемо парично задължение е извършено на 09.06.2020 г. към ТД на НАП.

Тъй като от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че финасовите затруднения на молителя са придобили траен характер към края на 2023 г., когато дружеството е изпитвало значителни затруднения да покрива краткосрочните си задължения, съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността не следва да се отнася към датата на плащане на най – старото публичноправно задължение – 09.06.2020 г., а към момента на спиране на плащанията – 06.11.2023 г. (чл. 608, ал. 3 ТЗ).

Ето защо, за дата на неплатежоспособността следва да се определи датата – 06.11.2023 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на 4 средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива средства не са привнесени и в дадения с определението по чл. 629б ТЗ 1 – седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на 29.12.2025 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК:

205615871.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 06.11.2023 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК: 205615871.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК: 205615871.

ОБЯВЯВА „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК: 205615871, в несъстоятелност.

СПИРА производството по т. д. № 1827/25 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК: 205615871, в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на НОИ, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

ОСЪЖДA „Ритейл Дизайн 1“ ЕООД, ЕИК: 205615871, да заплати по сметка на СГС сумата от 127,82 евро (250 лв.) - държавна такса, която на 5 основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6