Решение № 1105 от 01.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501262 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260606 от 19.10.2020г., постановено по гр.дело № 12669/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, ЗД „ДаллБогг:Живот и здраве” АД е осъдено да плати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на Д. В. И. сумата 52 996,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 52 996,40 лева до пълния предявен размер 70 000 лева. С решението е отхвърлена и претенцията за плащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 14.05.2019г. до 14.08.2019г.; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да плати по бюджетната сметка на Софийския градски съд разноски по делото в размер 2 383,32 лева, а на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, да плати на адв. К.Д. адвокатско възнаграждение в размер 1972,50 лева; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д. В. И. е осъдена да плати на застрахователното дружество разноски по делото в размер 719,11 лева.

Решението на СГС е постановено при участието на Гаранционния фонд-трето лице помагач на страната на ответника.

Въззивна жалба е подадена от Д. В. И., чрез пълномощника адв. К.Д., против решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск, както и в частта, която е отхвърлена претенцита за законна лихва. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител сочи, че при определяне на обезщетението за 1 неимуществени вреди, съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен вида и характера на причинените при ПТП увреждания, интензитета на търпените болки и страдания, негативните последици за живота и здравето на пострадалата, влошеното й емоционално състояние след ПТП, промяната й в начина на живот. Смята, че при определяне размера на обезщетението не са съобразени обществено икономическите условия в страната и нивата на застрахователни покрития към датата на инцидента. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че платеното от застрахователя в хода на делото обезщетение в размер 7 003,60 лева е във връзка с претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, като поддържа, че още в ДИМ изрично е посочено, че с тази сума е изплатена претенцията на ищата за причинените при ПТП имуществени вреди. Предвид това оспорва извода на съда, че посочената сума представлява частично плащане на обезщетението за неимуществени вреди.

Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че вина за настъпването на процесния инцидент има и водачът на мотоциклета, като сочи, че не са взети предвид изводите на приетата по делото САТЕ, според които, дори при движение на мотоциклета с разрешената скорост 50 км/час ударът би бил непредотвратим.

Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез пълномощника адв. В.П., против решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Д.И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 22 996,40 лева до 52 996,40 лева. Този жалбоподател сочи, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД, приемайки, че справедливото обезщетение, дължимо на пострадалата, е в размер 60 000 лева, тъй като този размер не е съборазен с установените по делото факти и обстоятелства, относими към определянето му. Смята, че след като съдът е приел, че мотоциклетистът е допринесъл за настъпването на ПТП с 50 %, то обезщетението следва да бъде определено в размер 30 000 лева, от които трябва да бъдат приспанати 7 003,60 лева, или дружеството дължи на пострадалата сумата 22 996,40 лева. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за сума над 22 996,40 лева.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Д.И., чрез адв. Д. оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от третото лице помагач- ГФ, чрез пълномощника юрк. Ш., са постъпили отговори и на двете въззивни жалби.

Решението на СГС, в частта, с която ЗД „ДаллБогг:Живот и здраве” АД е осъдено да плати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на Д. В. И. сумата 22 996,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в 2 сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. В. И. с искова молба, с която против ЗД „ДаллБогг: живот и здраве” АД са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащена на обезщетение за неимуществени вреди в размер 70 000 лева, причинени при ПТП на 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2019г. в гр.София, около 16,50 часа на бул. „Данаил Н.“ е настъпило ПТП с участието на л.а „Фиат Пунто”, управляван от Ф. В. И. и мотоциклет „Сузуки Бългман 400”, при което ищцата, пътувала върху мотоциклета е получила телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, който навлязъл без предупреждение в лентата за завиване на ляво, отнел предимството на мотоциклета и причинил удар между двете ППС.

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила открито множествено счупване на бедрената кост; фрактура аперта крурис декс; сегментна фрактура на тибия и фибула; усложение от травмите изразяващо се в рана с кожен дефект в предната проксимална повърхност на дясната подбедрица след некректомия на некротичен участък. Сочи че спешна медицинска помощ й е оказана в ИСУЛ, където били извършени оперативни интервенции. Поддържа, че в следствие на причинените при ПТП изключително тежки травми е търпяла болки и страдания, имала е нужда от чужда помощ за елементарното си битово обслужване, че въпреки предприетите оперативни интервенции и до днес не е възстановена, че изпитва постоянен дискомфорт, влошено било и емоционлното й състояние, нарушен бил и нормалния й социален живот.

В исковата молба се твърди, че към 31.03.2019г. за л.а. „Фиат Пунто” е имало валидно сключена с ответника застраховка ГО, поради което на 14.05.2019г. пострадалата предявила писмена претенция към дружеството. Предвид всичко изложено се иска да бъдат уважени предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД оспорва исковете. Сочи, че водачът на лекия автомобил не е извършил противоправно деяние; не е налице причинна връзка между поведението на застрахования водач и причинените на ищцата неимущестени вреди. Смята, че произшествието представлява случайно събитие за водача на лекия автомобил, като оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Ответникът сочи, че вина за инцидента има единствено водачът на мотоциклета „Сузуки бъргман 400“, който се движил направо по лента предназначена за завой наляво, пресичайки надлъжната маркировка, която отделя лентата за наляво от тази за направо, 3 нарушавайки правилата на чл. 63, ал.2, т. 2 и чл. 65, ал. 1 от ППЗДвП. Твърди, че мотоциклетистът е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал мотоциклета със скорост, по-висока от максимално позволената, нарушил е и правилата на чл. 20, ал. 2, чл. 47 от ЗДвП. Твърди също, че водачът на процесния мотоциклет не притежава правоспособност за управлението на МПС от категория „А“; че мотоциклетът не е бил технически изправен. Според ответника представената към исковата молба медицинска документация не установява настъпването на твърдените телесни увреждания; оспорва твърденията, че ПТП има негативно отражение върху психиката на пострадалата. Смята, че претенцията е силно завишена по размер. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата е била без предпазно облекло – защитна каска, защитен екип и наколенки, както и че е пътувала на процесния мотоциклет с ясното съзнание, че той е управляван от неправоспособен водач.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника, направени с отговора, като излага твърдения, че на 01.10.2019г. застрахователното дружество е платило по нейна сметка сумата 7 003,60 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалата имуществени вреди-разходи за лечението от получените при ПТП травматични увреди.

В предоставения от съда срок ответникът не взема становище по ДИМ на ищцата.

Конституираният с определение № 6373/27.04.2020г. на СГС Гаранционен фонд, като трето лице помагач на страната на ответника, чрез процесуалния си представител юрк. Ш., оспорва предявения иск, като твърди, че вина за настъпването на инцидента има единствено застрахования при ответника водач на лекия автомобил. Оспорва като силно завишен претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 31.03.2019г. в гр.София, около 16,50 часа на бул.Данаил Н., в района на кръстовището с ул.Злетово, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ********, управляван от Ф. В. И. и мотоциклет „Сузуки Бъргман 400” с рег.№*******, управляван от Й. Н. И. при което, като пътник върху мотоциклета, е пострадала ищцата Д. В. И..

В първоинстанционното производство е допусната и приета САТЕ, изготвена от вещото лице инж. И. А. Т., от чието заключение се установява, че ПТП е настъпило на бул. Д.Н. в гр.София, който се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и предназначени за двупосочно движение, като за посоката на движение на автомобила има четири пътни ленти-най-дясната за автобуси, двете средни ленти - за движение на превозни средства в права посока и крайна лява лента- за движещите се на ляво след кръстовището между булеварда и ул. Злетово. Вещото лице е установило, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието при добра метеорологична видимост;

4 че кръстовището е регулирано със светофарна уредба, работила към момента на ПТП в автоматичен режим.

Според експерта механизмът на ПТП е следният: на 31.03.2019г. в гр. София по бул. Д.Н. в крайната лява пътна лента се движи мотоциклет Сузуки със скорост 61 км/час, приближавайки кръстовището с ул. Злетово. В същото време върху лявата пътна лента за посоката направо се движи л.а. Фиат Пунто. Преди мотоциклетът да премине от лявата страна на автомобила, водачът на л.а. Фиат Пунто предприема маневра за смяна на пътната лента, като с предната си част навлиза върху крайната пътна лява лента, по която се движи мотоциклета.

Посочил е, че водачът на мотоциклета не е имал време да реагира с аварийно спиране и е продължил движението си в първоначалната му посока, при което е настъпил удар между двете ППС, като мотоциклетът с предната си дясна част странично е ударил автомобила в пред¬ната му лява част странично в зоната на преден ляв калник, като в момента на удара ъгълът между двете превозни средства е бил около 20°. Установено е, че след удара предната част на мотоциклета се е отклонила в ляво за посоката му на движение, при което мотоциклетистът е изгубил управлението на мотоциклета и превозното средство заедно с мотоциклетиста и спътничката му са паднали върху платното за движение-първо прелитайки известно разстояние и след това плъзгайки се върху пътната настилка са се установили по местата, където са констатирани в протокола за оглед. Обяснено е, че вследствие на удара, предната част на автомобила се е отклонила надясно спрямо първоначалната му посока и се е установил в близост до мястото на удара. Инж. Т. е констатирал, че ударът е настъпил върху крайната лява лента, предназначена само за завиващите на ляво в кръстовището МПС. Изчислено е, че скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 10 км/час, а на мотоциклета около 61 км/час, както и че опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост 61 км/ч е около 45,1 метра. Според експерта, причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на л.а.Фиат Пунто със системите за управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента, по която се е движил мотоциклетът в момент, в който той го е приближавал от задната му страна и е навлязъл в опасната му зона за спиране. Изчислил е, че в момента, когато водачът на лекия автомобил е отклонил автомобила на ляво и е навлязъл върху лявата пътна лента, мотоциклетът се е намира на около 18,3 метра преди мястото на удара; че разстоянието на мотоциклета от кръстовището, в момента на навлизане на автомобила върху пътната му лента е около 28 метра. Посочил е, че мястото на удара е на около 7 м преди кръстовището и е направен иззвод, че за такова разстояние мотоциклетистът няма възможност да намали скоростта и да извърши ляв завой. Според вещото лице мотоциклетистът не е имал възможност да предотврати удара, но от техническа гледна точка, ако се е движил със скорост 50 км/час интензитетът на удара би бил по-малък. Посочено е, че при извършването на ляв завой, ако мотоциклетът се е движил със скорост 35 км/час, би преминал без проблемно през кръстовището.