Решение № 1883 от 03.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1883 гр.Варна, 03.05.2019год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9220 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците И.К.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: *** солидарно дължат на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно с per. №*/17.02.2017г. на нотариус с per. № *, сума в размер на размер на 1471.37 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № ********** от 05.10.2015год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д 19493/2017год. на ВРС. Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане № 15738/21.04.2018г. по ЧГД № 19493/2017г. по описа на Районен съд - Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на 09.05.2018г., представя настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу солидарните длъжници И.К.С. и А.Б.П. в размер на 1471.37 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № *.

Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните обстоятелства:

На 05.10.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит № * между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и И.К.С. и А.Б. П., като солидарни длъжници.

Договорът е сключен при следните параметри:

- Сума на кредита: 1000 лв.;

- Срок на кредита: 24 месеца;

- Размер на вноската: 61.82лв.;

- Падеж на вноската: втори ден от месеца;

- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;

- Годишен лихвен процент: 41.17%;

- Лихвен процент на ден: 0.11%;

- Общо задължение по кредита: 1483.68 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 750.00 лв.;

- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 31.25 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

- Общо задължение: 2233.68 лв.;

- Общ размер на вноска: 93.07 лв.;

- Дата на погасяване: 2 ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приели са ги без забележки към тях и са се задължи да ги спазват.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

На основание Общите условия към договора, във връзка с чл. 121- чл. 127 от Закона за задълженията и договорите, А.Б.П., в качеството си на солидарен длъжник, се задължава да отговаря за задължението на И.К.С..

„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 05.10.2015г. превежда парична сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от длъжника И.К.С. банкова сметка (***еренция: 067029970049479 от дата: 05.10.2015г.).

От своя страна длъжниците поемат задължение по Договор за потребителски кредит № *, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 93.07 лв. и падежна дата всяко 2-ро число на месеца.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 8 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата 12.09.2016г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на 11.10.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 13.10.2016г. на длъжниците е изпратено уведомително писмо, с което те са информирани,че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДПК № * е в общ размер на 781.93 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 762.31 лв. /седемстотин шестдесет и два лева и тридесет и една стотинки/. Сумата от 19.62 лв. /деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжниците И.К.С. и А.Б.П. дължат на „П.К.Б."

ЕООД сума в размер на 1471.37 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № *.

В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Освен горното, заявителят отбелязва, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б." ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Варна. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 19493/2017г. След като длъжниците не са намерени за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 09.05.2018г.

С оглед гореизложеното и след като съдът се убеди в основателността на исковата претенция, моли да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу солидарните длъжници И.К.С. и А.Б.П. в размер на

1471.37 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Моля да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответниците в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител, депозират отговор на исковата молба.

Особения представител на ответниците, оспорва иска по основание и размер. Счита, че същият е неоснователен по следните съображения:

На първо място счита, че в настоящия случай не е налице настъпила изискуемост на дълга по договора за кредит. Налице е практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Оспорва наведеното твърдение в исковата молба, че ответниците са уведомени от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта от уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции -така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд., докладчик съдия Т. Върбанова. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното - така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит.

В случая ищецът твърди, че на 13.10.2016 г. на длъжниците е изпратено уведомително писмо, с което те са информирани, че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо, като по делото са представени и заверени преписи на въпросните уведомителни писма. Липсват доказателства обаче, за надлежното връчване на уведомителните писма на ответниците. По делото не са представени и доказателства, че ищецът изобщо е направил опит да връчи уведомителните писма. Подобни документи липсват и в кориците на приобщеното по делото ч.гр.д. № 19493/2017 г. на ВРС.

Поради гореизложеното счита, че кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора и същият не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, респ. липсва и основание за начисляване на уговорените лихви, неустойка при прекратяването му и пр. Тези обстоятелства обуславят извод за неоснователност на предявените искове и същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ако съдът установи, че все пак са налице обстоятелствата за предсрочна изискуемост на кредита, то счита, че така уговорения в договора за потребителски кредит размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, поради което клаузите в договора в т. VI, с които са уговорени ГЛП в размер на 41,17 % и лихвен процент на ден в размер на 0,11 % се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.