Разпореждане № 133032 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 133032 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110146723 по описа за 2024 година

Подадено е от **** чрез юрк. Н. П., заявление вх. № *** г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. С.а и други длъжници, по отношение на които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уважено.

Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно в частта му срещу В. А.

С.а, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на ** съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение срещу него.

Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в ** като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район *** (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т.е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани с местоживеене в чужбина нямат настоящ адрес в ** затова адресът им по местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94, ал. 3 ЗГР).

От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от 11.04.2019 г. В. А. Г. (по баща С.а), ЕГН **********, е с регистриран настоящ адрес в ***, от което следва, че обичайното й пребиваване е извън територията на ***.

Следва да се съобрази решение от 16.05.2024 г. по дело № C-222/23 на СЕС, според което разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № *** трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от регламента.

С оглед на горното, съдът

1

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.

№ *** г., подадено от **** в частта му срещу В. А. С.а.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2