Решение № 1255 от 18.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200131 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на И. С. Т. против Наказателно Постановление № 22-0442-000988 / 05.12.2022г. на Началника на Сектор 04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание

“Глоба” в размер на 2 000лв. и

„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че оспорва възприетата от орана издал НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание въз. Петров редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и посочва, че съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението – 06.10.2022г. или 07.10.2022г. в 00.30 часа. Наред с това, в предоставения на доверителя му талон за медицинско изследване е посочено, че проверяваното лице следва да се яви в медицинското заведение за даване на кръвна проба в рамките не на изискуемите по закон – 90 или 120 минути, а 0,90 минути, което обстоятелство е фактически невъзможно и е накърнило по съществен начин неговите права.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната жалба се оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се иска постановлението да бъде потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2022г. около 23,30ч. въз.Т., управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ***, 1 собственост на Росалина Т.а, като се движел на територията на обл. Варна, гр. Белослав по ул. „Трети март“, когато до номер 38 бил спрян за проверка от полицейски служители (сред които и св. Д. Д.), които решили да извършат проверка за употреба на наркотични вещества на водача.

За това целта на водача бил предоставен Дръг тест – Чек 5000, на което въззивникът отказал, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0022982, в който било вписано че водачът следва да се яви за медицинско изследване след 0.90 минути във ВМА гр. Варна. Талонът му бил връчен лично на 07.10.2022г. в 0.50 минути, като по делото не са представени доказателства въззивникът изобщо да е дал кръвна проба за изследване.

Поради изложеното св. Д. съставил против водача акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Г. не направил и не депозирал възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 22-0442-000988/ 05.12.2022г. на Началника на

Сектор

04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което административно-наказващият орган е изцяло възприел описаните в него фактическите констатации , както и правната квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на същото законово основание на въз. Т. била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното производство бяха разпитани св. К. Х. и Д. Д.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно и с необходимата конкретика и от които се потвърди описаната фактическа обстановка.

Показанията на св. Х. съдът не кредитира в частта, в която същият посочи, че жалбоподателят е бил спрян от полицейските служители след полунощ на 07.10. 2022д., тъй като в тази част показанията са изолирани и не съответстват на останалите налични по делото гласни и писмени доказателства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна поради следните съображения :

Наказателното постановление № 22-0442-000988/ 05.12.2022г. на Началника на 2

Сектор 04 РУП при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок .

То е изцяло съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въззивника Т. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци. Като неоснователни съдът прецени възраженията за неяснота в датата на извършване на нарушението, тъй като както от АУАН, така и от показанията на св. Д. се установи, че жалбоподателят е бил спрян за проверка, съответно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества на 06.10.2022г., като проверката е продължила и след полунощ и приключила с връчването на талона за медицинско изследване в 00.50 часа.

При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Т. не е направил или депозирал възражения, които да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл.

174 ал. 3 от ЗДвП .

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въз. Т. (което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Кр.Х.) като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е получил талон за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като няма данни такова изследване изобщо да е било проведено.

Това се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Съображенията в жалбата, обясняващи поведението на въз.Т. с неправилното отразяване на времето за отИ.е до болничното заведение за даване на проба за изследване не следва да се тълкуват в посока отпадане на неговата отговорност, тъй като действително по делото не са налице доказателства той изобщо да е правил такова изследване, а наред с това отказа му да бъде тестван с Дръг тест е независимо от кръвната проба основание за носене на административно-наказателна отговорност.

В случая жалбоподателят Т. едновременно е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за извършване на лабораторно изследване, като дори да беше извършил само едно от двете действията му щяха да бъдат съставомерни по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

3

С оглед на това и съобразно приложимата санкционна норма, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно и правилно административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на посоченото в постановлението основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в него е предвидена съответната санкция, а именно „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, които са императивно определени и е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за тяхното намаляване.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0442-000988 / 05.12.2022г. на Началника на Сектор 04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което на И. С. Т. е наложено административно наказание

“Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. С. Т. – ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна, сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4