Решение № 2569 от 25.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1086/2026
- Вид
- Решение № 2569
- Подписан
- 25.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2569 гр. Варна, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110101086 по описа за 2026 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „Бест Кепитъл България” ЕАД срещу К. И. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 255.65 евро, равняваща се на 500.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 142154/25.05.2022г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени н а „Бест Кепитъл България” ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2025г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 749/18.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1329/2025г. по описа на РС-Севлиево.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът К. И. Р. не е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 08.06.2026г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът „Бест Кепитъл България” ЕАД основава исковите си претенции на 1 следните фактически твърдения: на 25.05.2022г между „Креди Йес“ ООД и К. И. Р. е скючен договор за паричен заем № 142154, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата от 500.00 лева. За ответника е възникнало задължение да заплати на кредитора в срок от 30.11.2022г. сума в общ размер на 555.56 лева, платима на 27 вноски, всяка в размер на 33.00 лева.
На 12.01.2024г. между „Креди Йес“ ООД и ищеца бил сключен договор за цесия, предмет на който било и вземането по договор за паричен заем № 142154/25.05.2022г.
Тъй като К. И. Р. не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил. В тази връзка за дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените по-горе суми.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 5.77 евро и 21.74 евро юрисконсултско възнаграждение (съразмерно на уважената част от заявените вземания в рамките на заповедното производство и при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ).
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сумата от 15.96 евро, съставляваща внесена държавна такса и 102.26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. И. Р., ЕГН **********, от гр. **********, дължи на „Бест Кепитъл България” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. *********, сумата от 255.65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента), равняваща се на 500.00 2 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 142154/25.05.2022г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени н а „Бест Кепитъл България” ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2025г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 749/18.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1329/2025г. по описа на РС-Севлиево, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Р., ЕГН **********, от гр. **********, да заплати „Бест Кепитъл България” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.
*********, сумата от 27.51 евро (двадесет и седем евро и петдесет и един евроцента), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 118.22 евро (сто и осемнадесет евро и двадесет и два евроцента), представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3