Решение № 6598 от 17.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6598

Хасково, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

ПЕТЪР ВУНОВ

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20257260700921 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. И. Д. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от Адвокатска колегия – Хасково, против чл.33 /без ал.5/ от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на [община], приета от Общински съвет – Димитровград.

Жалбоподателката на първо място обосновава правен интерес от оспорването, като се сочи в тази връзка, че е трайно обвързана с територията на община Димитровград, била жител по постоянен адрес там и имала апартамент в града и къща в [населено място], имала също и собствен автомобил Ф. Ф. с рег. № [рег. номер], и СУМПС. Сочи, че местата за паркиране в междублоковите пространства и централна градска част са малко и понякога паркира на тротоара или където може другаде. Стараела се да не нарушава предвидените в Закона за движението по пътищата забраните за паркиране, но с оспорените разпоредби Общински съвет – Димитровград създал нови забрани за паркиране или пресъздал вече уредени в ЗДвП обществени отношения. Поради това била засегната и застрашена от оспорените норми, защото можело да й бъде наложена санкция двукратно, както по ЗДвП, така и по текстове от наредбата, без да било ясно коя норма ще се прилага преимуществено, или ще се прилага всяка поотделно.

На следващо място жалбоподателката твърди, че издателят на акта не е спазил правилото на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.22, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като не обнародвал процесната наредба по трите кумулативни способа – в печата, в интернет и по друг подходящ начин, поради което атакуваните разпореди били нищожни, тъй като нормативният акт не бил влязъл в сила от 01.01.2009г., както невярно се сочило в § 1 от ДЗР на наредбата.Освен това, Законът за движението по пътищата имал генерално приложение на територията на цялата страна и съгласно § 11 от него, правото да издават наредби за неговото приложение имали само лимитативно изброени министри, от което следвал извода, че Общински съвет – Димитровград нямал компетентност да издава оспорената част от процесната наредба, поради което тази част била нищожна. Съгласно чл.12 ЗНА, във вр. чл.99 ЗДвП, ответникът можел да уреди само размер на цените за паркиране, зоните за платено и безплатно паркиране и таксата за отговорно пазене на ППС в наказателния паркинг, но не и да издава забрани за паркиране, каквито са генерално уредени в чл.98 ЗДвП. Също така, издателят на акта нарушил правилото на чл.2, ал. 1 и чл.8 от Закона за нормативните актове, което ограничавало пределите на нормотворческата му дейност до неуредени от закона хипотези. С оспорената част от наредбата обаче било извършено преуреждане и дописване на вече уредени обществени отношения със ЗДвП. Обжалваните текстове били и в противоречие с материалния закон, тъй като съпоставката им с норми от ЗДвП показвала преповтаряне на последните, което било в нарушение на чл.44, ал.1 от Указ №883/1974г. на Президиума на Народното събрание. И още, конкретно разпоредбата на чл.33, ал.2, т.3 от наредбата била нищожна, тъй като въвеждала забрана за паркиране на таксиметровите стоянки, каквато забрана не била разписана в ЗДвП. По отношение на разпоредбите на чл.33, ал.3, ал.6, ал.8 и ал.10 от наредбата, също било налице още едно основание за обявяване на нищожност, тъй като текстовете по тези норми били неразбираеми и противоречащи на закона, защото можело да се тълкуват свободно, неопределено и субективно от всеки контролен орган по негово усмотрение.Това били нарочно издадени забрани за създаване на допълнителни хипотези за противозаконната активност на местното звено по налагане на глоби, заскобяване и репатриране на ППС от „неправилно“ паркиране.

По изложените съображения се претендира обявяване на нищожност или отмяна на обжалваните текстове от наредбата, и присъждане на разноски по делото.

С Определение на съда № 5840 от 11.06.2025г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на Т. И. Д. е присъединен П. Т. З.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на наредбата в оспорената част, които са идентични с изложените от жалбоподателката Д.. Добавя се твърдение, че както при издаване на процесната наредба, така и при издаване на оспорената част от нея, не били спазени изискванията на чл.26 ЗНА, с което били нарушени принципите на съгласуваност, прозрачност, стабилност, предвидимост, обоснованост и откритост. Липсвал и доклад за съответствие на оспорените разпоредби с правото на Европейския съюз, нямало и мотиви за очакваните финансови резултати от прилагането на й, което било в разрез на нормотворческите правила на чл.28, ал.2 и ал.4 ЗНА. Искането е за обявяване на нищожност или отмяна на оспорените нормативни текстове, и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен вид изразява становище за неоснователност на оспорването и за злоупотреба с право, като във връзка с последното се навеждат конкретни доводи и се изтъква, че жалбата е подадена единствено с цел реализиране на разноски в полза на жалбоподателката. Поради това се иска при отмяна на оспорените нормативни текстове, съдът да не присъжда разноски в полза на Т. Д.. С допълнителна молба във връзка с молбата за присъединяване, в случай на приемане на жалбата за допустима и основателна, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, като се иска при присъждане на такова размерът му да бъде определен под нормативно предвидения минимум, като се имала предвид липсата на процесуално представителство по делото, изготвена била единствено жалба.

Административен съд – Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Докладна записка 100-20-06/17.10.2008г. (л.56) председателят на Временна комисия по изготвяне на Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на [община], е предложил на Общински съвет – Димитровград на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА да приеме Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на [община], на която е приложен проект.

С Решение № 402/27.11.2008г. (л.66), на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград е приел предложената наредба (към днешна дата Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на [община], издадена от Общински съвет – Димитровград). Съгласно § 1 от Допълнителните и заключителни разпоредби, Наредбата се издава на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и влиза в сила, считано от 01.01.2009г.

Като част от административната преписка е представена Справка (л.65) относно становищата на постоянните комисии на Общински съвет – Димитровград, дадени във връзка с проекта на Наредбата.

Наредбата е многократно изменяна и допълвана с решения на Общински съвет – Димитровград, представени по административната преписка /л.79, 84 гръб, 92, 99, 107, 115, 116, 123, 131, 138, 146, 159, 169, 185, 190, 206, 232, 258, 294 (260-293. вж. и л.268), 317, 335, 356, 378, 406 (л.381-408, вж. 391), 429, 457/.

Член 33 от Наредбата е приет с приемането на нормативния акт, още на 27.11.2008г. След това, с Решение №582/27.04.2017г. е допълнен текстът на ал.9 от чл.33 от Наредбата (л.295), а впоследствие, с Решение №1015 от 23.03.2023г., е изменена и допълнена т.3 от ал.2 на чл.33 и е създадена ал.10 на чл.33 от Наредбата (л.406).В гласуването при приемане на Решение № 582/27.04.2017г. са участвали 28 общински съветници, от които 18 са гласували „за”, 5 „против” и 5 „въздържали се” (л.267).В гласуването при приемане на Решение №1015 от 23.03.2023г. са участвали 33 общински съветници, от които 27 са гласували „за”, 0 „против” и 6 „въздържали се” (л.386).

Проектът за изменение и допълнение на Наредбата, приет с Решение №582/27.04.2017г., заедно с докладна записка на кмета на общината за това, е бил публикуван на интернет страницата на О. Д. на 02.11.2016г., видно от предоставените разпечатки (л.281-292), като от съдържанието на Справката по чл.26, ал.5 ЗНА (л.288) за постъпилите предложения към 12.04.2017г. се установява, че след публикуването на докладната е постъпило предложение за допълнение на ал.9 от чл.33 от Наредбата (вж. л.288, л.281-286 и л.274) с текста „Във всички останали случи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите“, след което от кмета на общината е била изготвена нова докладна записка, с изменението (л.273).

Проектът за изменение и допълнение на Наредбата, приет с Решение №1015 от 23.03.2023г., заедно с докладна записка на кмета на общината за това, също е бил публикуван на интернет страницата на [община], като това е станало на 20.02.2023г. (л.395). След това, видно от справка по чл.26 от ЗНА (л.402), са постъпили предложения във връзка с докладната. Предложените с докладната изменения и допълнения (вж. л.396) се отнасят до добавяне в т.3 от ал.2 на чл.33 на текста „и на таксиметровите стоянки“ и създаване на нова ал.10 на чл.33 със следния текст „За паркиране на ППС върху или в непосредствена близост до какъвто и да било вид пожарен хидрант или друг вид инсталация, имаща същото предназначение, която се намира на тротоарните площи на територията на [община], по начин, по който се затруднява или би се затруднила възможността за безпрепятственото им използване по предназначение от екипите на служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, на извършителите се налагат глоби в размер от 50 /петдесет/ до 500 /петстотин/ лева.“ Предложенията за допълнения и изменения са били разгледани от постоянните комисии при Общински съвет – Димитровград (л.293, 400).

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Оспорването е допустимо. Насочено е срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирани лица –засегнати неблагоприятно от атакуваните нормативни текстове.

На основание чл.187, ал.1, във вр. чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.

В случая правният интерес на жалбоподателите да оспорят цитираните норми се удостоверява от представените по делото писмени доказателства, видно от които същите имат постоянни адреси на територията на община Димитровград и са собственици на регистрирани моторни превозни средства, поради което предвидените в атакуваните разпоредби забрани и глоби може да засегнат техни права и интереси.

Разгледано по същество, оспорването е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.75, ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК.

Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл.76, ал.1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл.2, ал.1 от ЗНА, доколкото се отнася до всички нормативни актове. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Според чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Разпечатката съдържа 33 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b994a0c7-9c6f-4039-af8b-045a0b412b42