Решение № 2079 от 29.10.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2079

Кърджали, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20257120700592 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27а, във вр. с чл.27, ал.6, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/.

Образувано е по жалба от Б. М. Б., с [ЕГН] и с посочен в жалбата постоянен адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], против Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която, на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, е настанено временно детето Г. Б. Б., без посочен ЕГН, с настоящ адрес - [населено място] [адрес], [община], [област], в Център за настаняване *** – [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

В жалбата е описана фактическата обстановка според жалбоподателката, като същата сочи, че е майка и законен представител на Г. Б. Б., която е на [възраст] и че заедно с нея живеят в [населено място], [община], [област], [адрес]. Твърди се, че на 01.10.2025 год., около 19:00 часа, дъщеря й се прибрала заедно с едно момче, което жалбоподателката не познавала, както той споделил, че се казва Д., бил на [възраст] и казал, че е от [населено място]. В жалбата се сочи, че той споделил, че иска да живее заедно с дъщеря й, да бъдат съпрузи, но тъй като дъщеря й била малолетна/всъщност е непълнолетна/, жалбоподателката изразила несъгласие за връзка между тях двамата и помолила Д. да напусне дома й. Твърди се, че при това той си тръгнал, но заедно с него излязла и дъщеря й, **** ****

****. Твърди също, че я помолила да се прибере, но тя заявила, че без него няма да влезне в къщата. Жалбоподателката заявява в жалбата, че си имала работа в къщи и не забелязала, кога дъщеря мй и Д. са тръгнали с колата му, а около 15:00 часа Г. й се обадила по телефона, като й съобщила, че е в полицията в [населено място] и щели да я карат в Социален дом. Твърди, че веднага с такси отишла до Полицейското управление в [населено място], където й обяснили, че има оплакване от дъщеря й за това, че я била изгонила от дома им и следвало да бъде настанена в Социален дом, като тя обяснила там, че това не отговаря на истината, но въпреки това, дъщеря й била настанена в ЦНСТ в [населено място].

По-нататък в жалбата жалбоподателката отново сочи, че както споменала по-горе, е майка и законен представител на малолетната Г. Б. Б./която всъщност е непълнолетна/, с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община], [област], като твърди, че винаги била грижовна и отговорна към отглеждането и възпитанието на детето си и никога до сега не е имала проблеми от каквото и да било естество с нея. Твърди също, че сега не знае, защо е постъпила по този начин - да я обвини пред полицейските органи за това, че съм я била изгонила и най-отговорно заявява, че това не отговаря на обективната действителност. Заявява, че обича детето си и че то е всичко за нея, както и желае да се грижа за детето си и да го възпитава, поради, което желае прекратяване на настаняването му в ЦНСТ и Г. Б. Б. да й бъде върната.

Жалбоподателката счита, че издадената Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. по чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ при община Кирково, [област], с която е временно настанена малолетната й дъщеря Г. Б. Б., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община], [област], в ЦНСТ - [населено място], [област], до произнасяне на съда с Решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно изложената от Г. Б. Б. фактическа обстановка и несъобразяването с нейното становище пред полицейските органи.

С оглед на всичко изложено, жалбоподателката, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Г. Б. Б., отново заявява, че счита издадената Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ при община Кирково, по чл.25, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, за неправилна и незаконосъобразна, поради, което моли съда, след като се запознае с материалите по преписката и прецени обстоятелствата по случая, съобразно с посочените от доказателства, да постанови решение с което да я отмени изцяло и настаняването на дете да бъде прекратено, като същото й бъде върнато.

С жалбата, от жалбоподателката е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане от нейна страна, с показанията на които ще доказва изнесеното от нея по-горе в жалбата.

Редовно призована за съдебното заседание, жалбоподателката Б. М. Б. се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адв.С. С. от АК – [област].

След проверка на личната карта на жалбоподателката Б. М. Б. съдът констатира ,че същата е с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област].

Процесуалния представител на жалбоподателката заявява, че поддържа депозираната жалба и изложените в нея факти и обстоятелства. Заявява също, че останал изненадан от високото интелектуално ниво на детето Г. Б., ***, като сочи, че тя е получила това семейно възпитание в една семейна среда, в която е била до сега. Сочи, че по различни поводи и сигнали, от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково са посещавали *** дома на жалбоподателката и на дъщеря й и че останал изненадан от позицията на представителите на Дирекция „СП“ – Кирково и по-специално на директора за това, че те са научили от РУ - Кирково за съжителството на Г. с някакво лице. Заявява, че сега не знае, при този режим – семейна среда, наблюдаването на непълнолетната Г. каква роля е изиграло, но че не е убеден, че това е в резултат от особените грижи на Дирекция „СП“ – Кирково и че се убеждава за пореден път след днешните факти и обстоятелства, които постъпили по настоящото дело, че нищо не може да замени семейната среда, особено за това *** момиче, както и че не вижда никакъв смисъл тя да бъде извеждана от тази семейна среда. Твърди, че няма конкретни факти и доказателства за това, че майката има някакви пороци, които създават една рискова среда за нейната дъщеря и че е нормално едно момиче на нейната възраст да има вече любовни трепети. Счита, че само това, че тя е решила да контактува с приятеля си, било причина да бъде изведена от семейната среда и да бъде настанена в дом, но че на тази възраст няма как да бъде превъзпитана, ако има някакви отклонения в нормалното поведенческо състояние на това момиче. Твърди също, че няма доказателства, както се твърди в материалите по социалния доклад, че майката е предоставяла жилището си за съвместно съжителстване на дъщеря й с приятеля й и че майката е изгонила момчето и затова момичето е в този дом, а именно - защото е избягала с приятеля си, поради това, че майката не ги е допускала в дома си. Моля да бъдат взети предвид всички тези обстоятелства ,като заявява, че въпреки че е процесуален защитник на жалбоподателката - на майката на Г., се ръководи единствено от интересите на детето, т.к. те са преди всичко. Отново заявява, че това, че тя има любовни трепети, не е достатъчно основание тя да бъде изведена от семейна среда и че няма други данни за това момиче, че злоупотребява с алкохол, с наркотици или каквото и да било друго. Счита, че при по-солидна подкрепа от служителите на Дирекция „СП“ – Кирково по отношение на Г. в семейна среда, резултатите ще бъдат налице. Поради всичко това, отчитайки всички факти и обстоятелства значими за едно правилно бъдещо възпитание на детето, моли съда да се съобрази с тях и счита, че е необходимо да се отмени заповедта, с която тя е временно настанена в момента и да бъде върната в семейната среда, която не може да бъде заменена с нищо друго.

Жалбоподателката Б. М. Б. заявява, че иска дъщеря й да се върне при нея и че не се кара на нея, а се кара на приятеля й.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], явява се лично директорът М. С. Б., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че е налице ново обстоятелство по случая с Г. Б., а именно – че на днешна дата - 23.10.2025 год., в 10:00 часа, в Районен съд – [населено място] се е провело съдебно заседание, касаещо настаняването на детето Г. Б. в Центъра за настаняване *** – [населено място], като делото е било образувано по реда на чл.28 от ЗЗД и е било прието за решаване. Заявява, че всичко е изложено в доклада, който е изпратен и че се придържа се към обстоятелствата, които са посочили в доклада. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдена Заповед №ЗД/Д-К-КК-006 от 02.10.2025 год. на директора на ДСП – Кирково, за временно настаняване на детето Г. Б. Б. в ЦНСТ *** - [населено място].

Заинтересованата страна – непълнолетната Г. Б. Б., с настоящ адрес - [населено място], [адрес], [община], [област] и с [ЕГН], редовно призована за съдебното заседание, се явява лично и с назначения й от съда процесуален представител – адв.М. М. Б. от АК – [област], която заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Сочи, че като цяло, изложението на пълномощника на жалбоподателката за семейната среда, за приоритетното развитие в семейна среда и т.н., се споделя от всички и по тази тема спор няма, но се съмнява обаче, че конкретната семейна среда е точно тази, в която трябва да бъде детето. Сочи също, че по отношение на злоупотребите на майката ***, данни има и в момента, ***. На следващо място сочи, че многобройните посещения, работа със социални работници, психолози в даден момент, очевидно не са дали никакъв резултат, като счита, че детето по-скоро е обучено да е манипулативно и да си позволява да лъже в собствен интерес. Излага довод, че отделно от това, не била да се забравя, че тази заповед е издадена в условията на неотложност. Счита, че при нейното издаване са спазени всички административнопроизводствени правила, имало е необходимото основание, били са налице необходимите данни и че отделно от това, социалните работници от доста дълъг период работят с това семейство и са наясно със ситуацията в дома на детето, поради която смята, че абсолютно правомерно е издадена заповедта, правомерна е наложената мярка, като също така е и законосъобразна и че все пак е вярно, че тук водещото е интересът на детето. Не счита, че дете, изведено от образователната система с писмено заявление от страна на майката, ще получи необходимото възпитание, образование и т.н. в семейна среда, било то дори и морално поведение като жена. Намира, че това е така и заради самото допустителство на посещение **** ****

****. Сочи, че в материалите по делото има достатъчно информация за историята на това семейство, за отношенията между майка и дъщеря и за многократните позвънявания на телефон 112, както и за многократното задействане на държавния апарат. Не счита, че при всички тези случаи са били налице лъжа, измама и манипулация. Моли съда да потвърди издадената заповед и да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Заинтересованата страна – непълнолетната Г. Б. Б. заявява, че жалбата е основателна и че иска да се върне при майка си.

В съдебната зала присъства и социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а именно - А. Р. К. – [длъжност] към Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, съгласно изискването на чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

В съдебната зала присъства и С. М. А. - [длъжност] в ЦНСТ *** - [населено място], която заявява, че не желае да участва в делото и няма да взема никакво отношение, а е изпълнила задължението да доведе Г. Б. Б..

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: