Акт от 15.10.2019, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.Габрово, 15.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на Милчо Генжов – Прокурор в ОП Габрово, като разгледа докладваното от председателя Адм. дело № 6 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано по искова молба от М.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. В.Д.Д. от ГАК, със съдебен адрес ***, назначена с Решение № 407 от 13.11.2018 г. на НБПП – София, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с претенция: 1.За присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, с период на претенцията 19.07.2014 г. – 16.02.2017 г. и 2. Претенция за присъждане на претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, с период на претенцията 19.08.2014 г. – 16.02.2017 г. – периода на изтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч и Затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян и претърпяна от ищеца трудова злополука по време на работа в метален цех на обшежитието на 09.03.2016 година, в която част относно исковата претенция в размер на 200 000 лева за претърпяни неимуществени вреди във връзка с претърпяната трудова злополука, производството по делото е прекратено и исковата молба е изпратена по подсъдност на Габровски Районен съд за разглеждане на иска в тази му част.

Претендираните от Н. за присъждане неимуществени вреди се изразяват в психически и физически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, лишаване от право на здраве, болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания настъпили в резултат на бездействия на администрацията в затвора и „Следствен арест“ гр.Габрово да създаде адекватни условия за опазване на физическото му и психическо здраве, по време на изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“ и полагане на труд в цех за производство на метални изделия към ЗО „Атлант“ гр.Троян, където при изпълнение на трудовите си задължения в цеха бил поставен от затворническата администрация в неблагоприятни условия за труд, задължавайки го да работи без проведен първоначален инструктаж, без подходящо облекло и обувки, в т.ч. без ръкавици и др., болки и страдания в следствие на претърпяна трудова злополука по време на работа, последващо лечение и др. В „Следствен арест“ гр.Габрово на ищеца не били осигурени достатъчна жилищна площ за човешко съществуване, елементарни условия за двигателна активност, пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване на помещението, в което бил настанен, не били осигурени нормални условия за хранене, за сън, не е имал постоянен достъп до санитарен възел, до течаща вода, поради което липсвали условия за поддържане на личната хигиена, бил лишен от право на здраве. В затвора гр.Ловеч и Затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян също не били осигурени достатъчна жилищна площ за нормално човешко съществуване, елементарни условия за двигателна активност, като в ЗО „Атлант“ в килия № 106, където бил настанен нямало собствен санитарен възел и нямал постоянен достъп до такъв, липсвала и течаща вода в килията, което налагало вечер след 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден да облекчава физиологическите си нужди в пластмасова кофа и тенекия от сирене, която сутрин се изхвърляла, по цяла нощ бил принуден да търпи неприятни миризми, нямал също течаща вода и ползвал пластмасова бутилка за такава, нямал условия за поддържане на личната си хигиена, лишен бил от право на здраве. Сочи в исковата си молба, че така претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове на ответника – действия и бездействия на органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, по точно и конкретно в Затвора гр.Ловеч, ЗО „Атлант“ гр.Троян и „Следствен арест“ гр.Габрово, без да уточнява в действителност в какво точно се изразяват тези неимуществени вреди и без да са конкретизирани същите по размер и основание. В молбата си също сочи, че при пребиваването си в „Следствен арест“ – Габрово бил настатен в килии, които били с липсваща и недостатъчна дневна светлина - тъмни, влажни, малки/тясни/, със застоял въздух и вредно за очите осветление, при абсолютно нехигиенични условия и липса на такива за поддържане на физическото и психическото му здраве, като с малки изключения сочи за такива условия и в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“ гр.Троян, упоменати по горе. В резултат на това претърпял и претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, породени от изложените условия в килията на Следствения арест и Затвора, респективно ЗО „Атлант“ и изразяващи се в психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания, настъпили в резултат на неправомерното поведение на администрацията на местата за лишаване от свобода и задържане под стража, в които е пребивавал през посочените по горе периоди, като тези вреди били в пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна на ответната страна – специализираните органи по изпълнение на наказанията, без както се посочи да конкретизира в какво точно се изразяват така причинените му болки и страдания, съответно психически разстройства, както и да сочи доказателства по отношение на същите.

С така предявения иск с/у ГД „ИН“ при МП гр.София претендира присъждането на парично обезщетение в размер на 10 000 лева, като репарация за претърпяните от него неимуществени вреди по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в посочените по горе психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания, настъпили в резултат на неправомерното поведение на администрацията на местата за лишаване от свобода и задържане под стража, които неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП считано от датата на увреждането съобразно периодите посочени в исковата молба, а именно в Следствения арест гр. Габрово, съответно от 19.07.2014 г. до 21.07.2014 г.;

15.12.2014 г. до 19.12.2014 г.; 30.03.2015 г. до 02.04.2015 г. и от 16.06.2017 г. до 17.06.2017 г., в Затвора

Ловеч съответно от 22.07.2014 г. до 14.12.2014 г.; от 20.12.2014 г. до 29.03.2015 г.; от 03.04.2015 г. до 20.04.2015 г., както и в ЗО“Атлант“ от 21.04.2015г. до 15.06.2015 г. и от 18.06.2015 г. до 15.02.2017 г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, като се представлява и от назначен служебен защитник – адв. В.Д. от ГАК, поддържа иска по така изложените доводи в исковата си молба, в частта, в която същата е допустима за разглеждане пред настоящата съдебна инстанция, а именно досежно исковата претенция в размер на

10 000 лева и прави искане същата да бъде уважена, като счита за доказано, че е претърпял претендираните от него в настоящото производство вреди.

Ответната страна – Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ - гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт О., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска изцяло и моли за отхвърлянето му изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

В тази насока от страна на юрисконсулт О. се излагат подробни съображения в хода на делото по съществото на спора и по конкретно същият сочи, че на ищеца Н.

*** е била предоставена възможност за тоалет, въпреки липсата на течаща вода в килията, в която е бил задържан. Изискването за минимум 4 кв.м. площ на задържан съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС е било също налице, което било видно от представената по делото справка относно площта и обзавеждането на килите в „Следствен арест- Габрово“, в които същият е бил настанен и в които е пребивавал с не повече от едно лице, предвид посочената в справката площ на килиите, а независимо от казаното това изискване било отложено за периода, за който се претендира настъпването на претендираните от Н. вреди съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС. С оглед на действително недотам добрите условия в следствения арест в гр.Габрово сочи също, че просто това е една обективна даденост, предвид времето на построяването му, като от страна на ответната страна са предприети действия за подобряване на условията в ареста според възможностите и съществуващите дадености, но също така е логично при престояване в такива пенитенциарни заведения престоят да не е толкова удобен и да се понасят известни лишения, да няма същото удобство, каквото в нормална социална среда, но с оглед обстоятелството, че това се явява част от изпълнението на наказанието, то по този начин не е уронено достойнството на ищеца. По отношения на останалите твърдения изложени в исковата молба и в съдебно заседание счита, че на ищеца са били предоставени възможности да ползва правата си- включително и на телефонни разговори, както и че е предоставяна храна според изискванията за тези заведения. Що се касае до изложените в исковата молба неблагоприятни условия в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“, то в килията в която Н. е бил настанен е имало наличие на постоянно течаща вода, санитарен възел, досатътчо жилищна площ, осигурена медицинска помощ, нормална храна и пр., поради което изложеното в исковата молба на Н. не кореспондира изобщо със събраните по делото доказателства – писмени и гласни. По тези съображения счита изцяло за недоказан предявеният иск, съответно за недоказани претендираните неимуществени вреди, поради което при искане за отхвърлянето му изцяло като такъв.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Габрово- прокурор Милчо Генжов дава заключение за неоснователност на предявения иск. Прави искане за отхвърлянето му изцяло като такъв, тъй като за уважаване на подобен иск следвало да бъдат доказани претендираните вреди и същите да са в пряка причинна връзка с условията, за които се твърди в исковата молба, което не било сторено в хода на производството по делото. Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, във вр. с чл. 203 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, и е образувано въз основа на искова молба от М.Г.Н., с адрес ***, ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309- гр.София, депозирана в Административен съд Габрово чрез адвокат В.Д. *** /ГАК/.на 08.06.2017 г. С така предявената искова молба ищецът Н. прави искане за присъждането на неимуществени вреди, които същият е оценил на сума в размер от 10 000 лева и които вреди е претърпял вследствие на лошите битови и санитарно хигиенни условия в следствения арест в гр.Габрово, Затвора Ловеч и ЗО“ Атлант“ гр.Троян, за пириодите упоменати подробно по горе. Твърди, че за престоите си в арестните помещения на „Следствен арест“ Габрово, затвора Ловеч и ЗО“Атлант“, килиите, в които е бил настанен не отговаряли на изискването за необходимата за един лишен от свобода площ и същите били мрачни, влажни и мръсни, със застоял въздух и вредно за очите осветление- особено тези в следствения арест, налагало се да живие при абсолютно нехигиенични условия и липса на такива за поддържане на физическото и психическото си здраве, в резултат на което претърпял и претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, изразяващи се в породен от изложените условия в килията страх, незащитеност, малоценност и тотално уронване на човешкото му достойнство, които вреди били в пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна на ответната страна – специализираните органи по изпълнение на наказанията и които оценява на сума в размер на 10 000 лева, но независимо от указанията на съда, не сочи в какво точно се изразяват тези вреди и същите не са конкретизирани по основание и размер, поотделно всяка от тях.