Решение № 1778 от 16.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. Бургас, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120100762 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Юробанк България“ АД, гр.София, против М. И. А. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 3088/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист против ответника, за заплащане на сумата 2 138.95 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL837735/20.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до окончателното плащане; сумата 325.26 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2020г. до 21.

12.2021г.; сумата 370.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.05.2020г. до 08.05.2022г.; сумата 312 лв. – такси за периода 21.02.2020г. – 21.04.2022г.; сумата 48 лв. – такси за уведомяване за периода 23.03.2022г. – 08.05.2022г., както и за деловодните разноски от 474.08 лв. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви иск за вземанията си. Моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Г. М., оспорва иско-вете. Излага съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не му е била надлежно обявена от 1

Банката, евентуално – че с оглед извършените от него плащания, размерите на претендираните вземания са завишени. Иска от Съда да отхвърли претенцията.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и с Изпъл-нителен лист срещу ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 3088/2022г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Образувано е било изп. дело № 20228000400809 на ЧСИ И. Б..

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от воденето на предявените установителни искове.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL837735/20.01.2017г., по силата на който Банката е предоставила на ответника сумата от 3 264.60 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с уговорената договорна лихва – 10.95 % годишно, подлежаща на актуализация два пъти в годината, при условията на чл.3, ал.3 и ал.6, която към горната дата е в размер на 1 423.69 лв., както и такси по чл.5, т.2 – общо 294 лв. /по 3.50 лв. месеч-но/, на 84 месечни вноски, платими до 20-то число на месеца, съобразно погасителен план, в срок до 24.01.2024г. При сключването му А. е платил и застраховка от 264.60 лв. – еднократно.

Същият не е оспорен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че е поро-дил правно действие между страните.

Според чл.2, ал.2 от Договора, кредитополучателят дължи такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, открита на негово име за усвояването на кредита, съгласно Общите условия и Тарифата на Банката.

Съгласно чл.9 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за за-бава в размер на законната лихва.

В чл.14 от Договора е предвидено, че при непогасяването в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

В исковата молба се твърди, че А. не е преустановил плащанията на дължими-те по Договора за потребителски кредит вноски, като първата от тях е с падеж 20.02.2020г.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказател-ства в обратна насока.

Предвид това, следва да се приеме, че за Банката е възникнало правото да обяви про-цесния кредит за предсрочно изискуем, съгласно цитираната по-горе клауза от Договора.

В изпълнение на задължението си да уведоми кредитополучателя за обявената от нея предсрочна изискуемост на цялото задължение Банката е изпратила съответна покана чрез ЧСИ И. Б., с вх.№ 20454/08.11.2021г., за което е заплатила такса в размер на 48 лв.

2

Ответникът не е бил открит на регистрираните в НБДН постоянен и настоящ адрес и на 08.12.2021г. е било залепено уведомление на входната врата съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК – така Разписка от връчителя при ЧСИ на л.115 от делото.

Тъй като в указания му двуседмичен срок А. не се е явил в кантората на ЧСИ, последният – на 10.01.2022г., след като е констатирал и че той няма регистриран действащ трудов договор, е съставил Протокол, с който е удостоверил редовното връчване на кни-жата – по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Отразено изрично и в него е, че уведомлението за по-лучаването им е било залепено от връчителя на входната врата на адреса. В тази връзка – възраженията на особения представител на ответника за опорочаването на процедурата по връчване на книжата, са неоснователни.

От приетото в съдебно заседание на 28.06.2023г. заключение на вещото лице по ССЕ се установява и че задълженията на А. по процесния Договор за потребителски кре-дит са именно в претендираните от Банката размери.

Данни за погасяването им чрез плащане по делото няма.

При това положение, следва да се приеме, че така предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни раз-носки, както следва – 63.90 лв. за ДТ и 410.18 лв. платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и 221.66 лв. за ДТ, 300 лв. за възнаграждение за вещото лице по ССЕ, 500 лв. за възнаграждение за особения представител и 800.26 лв. платено адвокатско възнаграждение за настоящото дело.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. А., с ЕГН: **********, гр. Б.

* * * , че същият дължи на ”Юробанк България” АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.С., ***, сумите: 2 138.95 лв. – главница по Договор за потре-бителски кредит № FL837735 от 20.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 18.05. 2022г. до окончателното плащане; 325.26 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2020г. до 21.12.2021г.; 370.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.05.2020г. до 08.05.2022г.; 312 лв. – такси за периода от 21.02.2020г. до 21.04.2022г. и 48 лв. – разхо- ди за уведомяване за периода 23.03.2022г. – 08.05.2022г. , за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3088/2022г. на РС Бур-гас.

ОСЪЖДА М. И. А. да заплати на ”Юробанк България” АД направе-ните в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 285.56 лв. за ДТ, 300 л в . за възнаграждение на вещото лице по ССЕ, 500 лв. за възнаграждение на особения пред3 ставител и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 1 210.44 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4