Определение № 210 от 03.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Враца, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200313 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК във връзка с чл. 70 НК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Д. Т. Д., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Към молбата са приложени становище от началника на Затвора – гр.

Враца, доклад по чл. 155 ЗИНЗС, доклад за пробационен надзор, план на присъдата, справка за изтърпяната част от наказанието, както и други относими към преценката материали от затворническото досие на осъдения.

В съдебното заседание осъденият участва чрез видеоконферентна връзка от Затвора – гр. Враца. Същият поддържа молбата си и моли съда да бъде условно предсрочно освободен. Излага доводи, че е изтърпял изискуемата част от наказанието, работи, спазва установения ред, няма наложено и действащо дисциплинарно наказание и желае да продължи живота си законосъобразно извън местата за лишаване от свобода.

Представителят на Затвора – гр. Враца поддържа отрицателното становище на началника на затвора. Посочва, че според администрацията поправителният процес следва да продължи, като се акцентира върху необходимостта от допълнителна работа по отношение на остатъчните дефицитни зони, свързани с отношението към извършените престъпления, осъзнаването на причините за правонарушенията и утвърждаването на 1 законосъобразно поведение след освобождаване. В съдебното заседание представителят на затвора уточнява, че във връзка с констатирано обстоятелство относно връщането от домашен отпуск протича дисциплинарна процедура, но към момента няма наложено дисциплинарно наказание.

Прокурорът изразява становище за основателност на молбата и пледира същата да бъде уважена. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца приема, че са налице законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване, като не споделя отрицателния краен извод на началника на затвора. Прокурорът отчита положителните данни в поведението на осъдения, липсата на наложено и действащо дисциплинарно наказание към момента на разглеждане на молбата, положителната промяна в режима на изтърпяване, трудовата ангажираност, снижения риск от рецидив и възможността поведението му след освобождаване да бъде контролирано чрез пробационна мярка.

От приложения доклад за пробационен надзор също се установява положително становище относно възможността спрямо осъдения да бъде приложена пробационна мярка при евентуалното му условно предсрочно освобождаване, като е предложено изпълнение на мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и данните от затворническото досие, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Д. Т. Д., ЕГН:**********, търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 3 месеца при лек режим, наложено му по ЧНД № 478/2022 г. по описа на Окръжен съд – София, за престъпления по чл. 142 НК, чл. 155 НК, чл. 130 НК и чл. 142а НК. Началото на изтърпяване на наказанието е 10.11.2022 г.

Към момента на разглеждане на молбата осъденият е изтърпял ефективно 3 години, 7 месеца и 23 дни, от предварителен арест са зачетени 3 години, 10 месеца и 12 дни, а от работа — 9 месеца и 16 дни, или общо изтърпяната част от наказанието възлиза на 8 години, 3 месеца и 21 дни.

Неизтърпяната част от наказанието е 1 година, 11 месеца и 9 дни.

При тези данни съдът приема, че първата законова предпоставка по чл.

2

70, ал. 1 НК е изпълнена. Осъденият е изтърпял фактически повече от изискуемата от закона част от наложеното му наказание. Спорният въпрос по делото е дали е налице и втората материалноправна предпоставка — осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл. 70, ал. 1 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически предвидената в закона част от наказанието. Двете предпоставки са кумулативни. Формалното изтърпяване на изискуемата част от наказанието само по себе си не е достатъчно, но същевременно законът не изисква абсолютна и окончателна завършеност на поправителния процес, нито пълно елиминиране на всякакъв риск.

Преценката следва да бъде конкретна, индивидуална и основана върху цялостното поведение на осъдения през периода на изтърпяване на наказанието.

От събраните по делото материали се установява, че поведението на лишения от свобода Д. в местата за лишаване от свобода е претърпяло съществено положително развитие.

Съдът отчита последователното положително развитие в режима на изтърпяване на наказанието. От приложените материали се установява, че в хода на изпълнение на наказанието режимът на осъдения е бил последователно заменян от „строг“ в „общ“, а впоследствие и в „лек“, като същият е бил и прекатегоризиран за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Тези обстоятелства не са формални.

Те представляват резултат от извършвана текуща оценка от страна на затворническата администрация и предполагат констатирана положителна промяна в поведението, дисциплината и възможността на лишения от свобода да бъде поставян при по-облекчени условия на изтърпяване. Именно преминаването към по-лек режим и прекатегоризирането в открит тип сочат, че в значителна част от периода на изпълнение на наказанието поведението на осъдения е било оценявано като позволяващо повишена степен на доверие и по-голяма самостоятелност.

Положителната динамика се установява и от оценката на риска от рецидив. Първоначалната оценка е била 39 точки, а последната актуална 3 оценка сочи 38 точки, като рискът от рецидив е определен като нисък. Макар числовото намаление да е с един пункт, същественото е, че и първоначалната, и актуалната стойност са в ниския диапазон, а последната оценка потвърждава задържане на риска в ниски стойности. Това е важен положителен индикатор за целите на преценката по чл. 70 НК, тъй като показва, че към момента рискът от рецидив не е висок или среден, а е оценен като нисък съгласно използваната методика.

Наред с това в докладите е отчетено, че рискът от вреди по отношение на служителите на затвора и останалите лишени от свобода е нисък, рискът от бягство е нисък към момента, а вероятността от суицидни опити и самонараняване също е с ниски стойности. Тези данни подкрепят извода, че остатъчният риск може да бъде управляван в условията на изпитателен срок и пробационен контрол.

В началния етап от изпълнението на наказанието спрямо осъдения са били отчетени проблемни зони, свързани с отношението към извършените престъпления, начина на мислене, житейските умения, самоконтрола и способността за законосъобразно решаване на проблемни ситуации. Тези дефицити са били заложени като предмет на корекционна работа в плана на присъдата. От приложените доклади е видно, че през периода на изтърпяване на наказанието с осъдения е провеждана индивидуална и групова корекционна дейност, като са поставяни цели за формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, развиване на умения за мислене, формиране на реалистични житейски цели, мотивация за участие в корекционни програми, осъзнаване на нанесените вреди и разбиране на причините, довели до правонарушенията.

В тази насока съдът отчита участието на Д. в програми и модули, насочени към промяна в мисленето и подготовка за живот на свобода.

Посочено е участие в програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ за периода от 20.03.2023 г. до 29.03.2023 г., както и в програма „Умения за мислене“ за периода от 02.04.2024 г. до 11.04.2024 г. От 26.05.2026 г. осъденият е включен и в модул „Подготовка за живот на свобода“, насочен към запознаване с възможностите за по-пълноценна ресоциализация чрез държавните институции и изготвяне на план „Моите първи стъпки на свобода“, в който лишеният от свобода сам формулира краткосрочните си 4 цели.

Съдът не абсолютизира самото участие в програми, тъй като то не представлява автоматично доказателство за поправяне. В случая обаче участието в корекционни дейности следва да бъде оценено не изолирано, а във връзка с цялостното поведение на осъдения — трудова ангажираност, липса на наложено и действащо дисциплинарно наказание, нормални отношения със служители и лишени от свобода, поддържане на семейни контакти, движение към по-лек режим, прекатегоризиране в открит тип, участие в спортни и културно-информационни дейности и работа при по-голяма степен на доверие.

Особено съществено значение съдът отдава на трудовото поведение на осъдения. От материалите по делото се установява, че Д. е бил трудово ангажиран в затвора, включително като общ работник в кухнята, а впоследствие и на външни работни обекти. След преместването му в ЗООТ – Враца първоначално работи по щата на ЗООТ като чистач на втория етаж в общежитието, а впоследствие е включен в работа на външни работни обекти на фирма „ЗОРА-КОМ“ ЕООД и фирма „Инекс трейд“ ЕООД. Отразено е, че изпълнява трудовите си задължения, съобразява се с възложените му задачи, проявява отговорност към работния процес и не са констатирани нарушения, свързани с употреба на алкохол, притежание на неразрешени вещи или други дисциплинарни прояви при работата на външни обекти.

Трудовата ангажираност в случая не е формален елемент от режима, а реален показател за изградени навици за дисциплина, отговорност и съобразяване с установени правила. Фактът, че осъденият е бил допускан до външни работни обекти, както и че е прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип, предполага по-висока степен на доверие от страна на администрацията и възможност поведението му да бъде наблюдавано в среда, по-близка до условията на свобода. Не са установени данни това доверие да е било трайно компрометирано.

В затворническата общност поведението на Д. е описано като общително и сдържано. Контактува предимно с лишени от свобода от неговото социално обкръжение и такива със сходни интереси. Няма данни за агресивно поведение към други лишени от свобода или към служители. В докладите е посочено, че проявява уважение към пенитенциарните 5 служители, запознава се с разпорежданията и ги изпълнява, не проявява необосновани претенции. Поддържа контакт с близките си, от които получава морална и материална подкрепа, като редовно поддържа връзка чрез телефонни разговори и по-рядко чрез свиждания.

Съдът отчита и наличието на конкретни поощрения, дадени на осъдения по реда на ЗИНЗС. Д. е поощряван общо пет пъти, както следва: със Заповед № Л-530/25.11.2022 г. — на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, с писмена похвала; със Заповед № Л-897/13.03.2024 г. — на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, с писмена похвала; със Заповед № Л-2693/26.08.2025 г. — на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, с извънредна хранителна пратка; със Заповед № 105-11-15#1/20.01.2026 г. — на основание чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗИНЗС, със свиждане с близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа; както и със Заповед № 105-1159#1/08.06.2026 г. — на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, с извънредна хранителна пратка. Тези поощрения са обективен израз на положително оценявано поведение в различни периоди от изтърпяване на наказанието и следва да бъдат отчетени като доказателство за напредък в поправителния процес.

Съдът отчита и данните за предходно дисциплинарно нарушение. От доклада се установява, че по време на престоя в ЗООТ е било регистрирано дисциплинарно нарушение, за което осъденият е наказан със Заповед № Л3995/05.12.2024 г. на основание чл. 101, т. 1 ЗИНЗС. Към настоящия момент обаче осъденият се счита за ненаказван съгласно чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като е изтекъл съответният срок, след който наложеното дисциплинарно наказание не следва да се третира като действащо. Това обстоятелство е важно, защото предходното нарушение може да бъде отчетено единствено в исторически план, но не и като актуална отрицателна характеристика, препятстваща сама по себе си условното предсрочно освобождаване.